Кръстовден: Народът и земята се готвят за зимата

Кръстовден
На Кръстовден денят и нощта се обръщат.

Кръстовден. Чества се всяка година на 14 септември. Това е ден на кръстосване и обръщане*. Денят и нощта се изравняват и си разменят местата. Обръщат си ролите и времето от топло започва да става студено. Това е време на обрати и превратности. На откриване на изгубеното. И събиране на плодовете от вече положения труд.

На Кръстовден според народните вярвания свършва лятото и започва есенно-зимният период. Тогава светлината започва да отстъпва пред тъмнината. Това е моментът, в който ни се дава знак да започнем подготовката за дългата студена зима. Лилия Старева в Български светци и празници обяснява, че

Кръстовден е ден разделен. Когато слънцето пътува по небето през годината… то мени пътя си. На Гергьовден стига до междата, от която започва пътят към лято. На Кръстовден стига междата, откъдето

започва пътят към зима

Бавно и полека лятото си е отишло. Бавно и полека ще дойде зимата. 14 септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се подготвим за приближаващите студ и мраз“.

Но в това няма нищо тъжно и мрачно, макар лятото да си е отишло. На този ден се слага началото на есенните седенки и предбрачния сезон. Тъй че много надежда изпълва сърцата на момите и ергените. Само месец по-късно първите сватбарски гайди ще писнат и ще оповестят началото на сватбите.

Кръстовден
Кръстовден е наричан още Гроздоберник.

На Кръстовден на много места в страната започва гроздоберът, като първото откъснато грозде се освещава в църквата и се раздава за здраве. “Връзката с гроздето му придава нов смисъл – на едно първо и все по-настойчиво поглеждане към заслужения отдих и спокойствие на зимата, в която искрящата топлина на виното отмива умората от летния труд и ще отваря сили за ново лято и нов труд“, обяснява Лилия Старева.

Започва и сеитбата на зимните култури. Подготовката за този момент е специална. Мъжът се измива и облича чиста бяла риза, с която да срещне Майката Земя. Почиства и сресва воловете, като ги накичва с китки чеснов лук и червен конец – против уроки.

Измива се и се вчесва и с чисти дрехи се пременява и жената в дома – само тогава може да пристъпи към омесването на обреден хляб. Толкова важно е всичко да е чисто, че съпрузите се въздържат и от

интимни ласки в нощта преди Кръстовден

Кръстовден
Кръстова пита.

За деня на празника се омесва питка с декорация кръст, за да даде т.нар. житна жертва в опит да умилостиви стихиите и да получи домът добър берекет през следващия сезон. Разчупва я с думите: “Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“. И всички повтарят след нея. Казват, че който почита този празник, няма да има болки в кръста. За всеки случай обаче мъжете взимат мерки – от този ден започват да опасват старателно кръста си с пояс.

На някои места се меси обредна питка за нивата, обикновено без декорация. Както и колачета за воловете. Сутринта на Кръстовден стопанката на къщата отваря широко портите и изпровожда мъжете и добитъка с благословия. После изгася огнището, в което дотогава е приготвяла храната за работниците, за

да не изгорят нивите през лятото

През този ден не се работи, а на нея и през ум няма да ѝ мине да премете къщата, за да не вземе да измете берекета. И с игла нищо няма да прави, да не надупчи семето.

Отивайки на нивата, мъжете задължително поздравяват земята с “Добро утро“. Разчупват обредния хляб върху ралото и нахранват помощниците си. Щом свършат работа, се прибират, а след влизането им в двора, вратите се затварят и всички сядат на богата трапеза, за да е богата и годината, която ще дойде.

Кръстовден
Както на всеки празник, на този също има куп ритуали, в които се оглежда надеждата на народа за по-добро бъдеще.

Ако на този ден вали дъжд, годината ще бъде плодовита и добра, казва народът. Освен това жените трябва да “кръстосат” (заровят) многогодишните си китки в градината, за да ги предпазят от “пресичане” при настъпващия студ.

Важно е да се знае, че на този ден се “говее” за кръста и затова се спазва строг пост. Задължително се избягват храни с червен цвят като домати, червен пипер, червено грозде, червени ябълки, репички и т.н. На масата се слага печена или варена тиква и зелник.


*Разбира се, празникът има и дълбоко религиозен смисъл, свързан с Божия кръст. В християнството Кръстовден се свързва с три основни събития от живота на император Константин Велики – изключително знакови и интересни. За всичко това обаче ще поговорим в отделна история, тъй като тя заслужава специално внимание.


Вижте още за традициите на Еньовден – 77 билки за 77 и половина болести

СПОДЕЛИ
Предишна статияСело Радуил, където къкрят боб, вяра и изкуство
Следваща статияЛарошфуко: За приликите между хората и животните
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор