Има хиляди причини да сте недоволни – от това, което ви се случва, което сте, което няма как да промените. И въпреки модерните философски съвети в стил „бъдете над нещата“, днес няма да ви кажем да не се ядосвате. Напротив. Искаме да ви побутнем, вместо да ви погалим по гърба, и да ви споделим, че
има моменти, в които е по-добре да се ядосваме
Знаем го и от личен опит, но ни харесва колко красноречиво го описва Рекс – един от героите на Рейчъл Джойс в книгата ѝ „Невероятното странстване на Харолд Фрай“. Затова ви предлагаме да се насладим на вълнението на този уж немощен дядо, чието сърце бие и страда все още по младежки страстно.
„- Знам колко ти липсва Елизабет.
– Липсва ми постоянно. Съзнавам, че си е отишла, но продължавам да я търся. Единствената разлика, която дойде с времето, е, че свикнах с болката. Това е като да свикнеш с огромна дупка в земята. Отначало забравяш, че е там и непрекъснато падаш в нея. След време тя все още си е там, но се научаваш да я заобикаляш.
Морийн прехапа устни и кимна. Определено познаваше болката и тъгата. Отново се изуми обаче на вълнението, което е способно да изпита човешкото сърце. Ако някой младеж се разминеше с Рекс на улицата, щеше да си помисли, че той е безпомощен дядо – забравил за реалността, остарял и изхабен. Но под восъчната кожа, в едрото му тяло имаше сърце, което биеше със същата страст като младежкото.
– Знаеш ли за какво съжалявам най-много, откакто я загубих?
Тя поклати глава.
– Че не се борих.
– Елизабет имаше тумор в мозъка, Рекс. Как би могъл да се бориш с това?
– Когато лекарите ни казаха, че тя умира, аз хванах ръката ѝ и се предадох. И двамата се предадохме. Знам, че накрая нямаше да има значение, но ми се ще да я бях накарал да види колко много искам да я задържа до себе си. Трябваше да се ядосам, Морийн.
Той се приведе над чашата си чай, сякаш потънал в молитва. Дори не погледна нагоре. Повтаряше думите с тиха настойчивост, която Морийн не беше забелязвала у него преди, а чашата дрънчеше по чинийката. Кокалчетата на ръцете му бяха побелели.
– Трябваше да се ядосам.“
А вие за какво бихте искали да се ядосате днес? Чия ръка бихте хванали? За кого бихте се борили? Помислете над вашата чаша чай и действайте, преди да е изстинала.
Не бъдете спокойни. Не отлагайте
Не си позволявайте да губите… нищо друго, освен самообладанието си. Човешко е. А понякога да бъдем хора е най-великото, което можем да сме.
