Щеше ли Алеко да е все същият Щастливец без Витоша? Може би. Така, както Витоша можеше да съществува и без да е приемала в обятията си Алеко. Ала без тези два колоса появата на организираното туристическо движение в България нямаше да има същата романтична история, с която се гордее днес. И със сигурност нямаше да е толкова скоро след Освобождението.
Страстен пътешественик, за краткия си живот Той обикаля света – Одеса, Париж, Прага, Чикаго. Но винаги се завръща тук, при Нея – планината, която го очаква с дъхавите си пазви, предизвикателните си маршрути, слънчевите погледи. Тя е вечна. А той е пленен от красотата ѝ. И като всеки влюбен,
се заема да я опознае
Сближаването им не е безцелно. Алеко постепенно стига до идеята за туристически клуб, който да даде началото на организираното туристическо движение у нас. 6 години, преди да го основе, писателят поема на първото си проучвателно преминаване през планината. Компания му прави неговият добър приятел и планинар – столичният адвокат Никола Тантилов.
След години, по повод 10-годишнината от убийството на Щастивеца, Тантилов ще опише в живописни детайли този техен 4-дневен преход от Борисовата градина до Черни връх и от върха надолу към Владая. Ориентирали се по предварителни описания и с помощта на малкото и не съвсем точни руски военни карти. Успяват!
Витоша ги допуска до себе си
Но щастието не е пълно, ако не е споделено. А Щастливеца го бивало в споделянето с думи. С майсторското си перо той опитва да провокира по-масов интерес към туризма.
Ето как на 22 август 1895 г. във вестник Знаме се появява поканата към столичани:
“Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за създаването на един клуб на българските туристи.”
Защото, както пише Алеко, богатствата на България не се изучават по географските карти. Нито с разходки по гладките шосета. Или пък от прозорците на ж.п. вагоните. На него му е мъчно, че след Освобождението първите, започнали да опознават родните красоти,
не са българи, а чужденци
Като Константин Иречек, белгийският инженер Тонар, французинът Жак Ердик. Запален планинар се оказва и княз Фердинанд, по чиито стъпки тръгват и първите му министри.
Опитни пешеходци, по думите на самия Щастливец, обаче стават и Иван Вазов, Иван Шишманов, д-р Кръстев, д-р Моллов и много други, включително и почетните членове на ловното дружество. Всички тях писателят си представял обединени в един клуб, по подобие на алпийските, в който жадувал да види повече природолюбиви българи.
Затова в статията-покана изрично поставя условието, че член на първия български туристически клуб може да стане само онзи, който е изкачил Черни връх.
За новаците Алеко дава съвети
- Непременно да се изкачват с водач.
- Двата най-леки пътя са с кон от Владая и Княжево.
- За пешеходците най-късият път е през Драгалевци, а най-удобният – през Железница (далеч от София, но води без заобикалки право на върха, без нуждата от водач).
- Най-приятно е изкачването да започне 2 часа преди изгрев, за да може слънцето да ви свари на известна височина, където е по-прохладно.
- Облеклото трябва да е леко, но е необходима и дебела дреха или шал, който може да служи и като постелка или завивка.
Самият Алеко избира да се изкачи с приятелите си от Весела България по пътя през Драгалевския манастир. Нощуват на 26 срещу 27 август в манастирската кухня и рано сутринта, под лунна пътека и светлината на факли, поемат нагоре.
По изгрев, когато слънцето огрява лека-полека Черни връх,
Щастливеца се умилява от гледката
Този път го трогва не природата, а хората. Върволица от 300 души се е отзовала на поканата му. Нищо, че времето е лошо. Нищо, че нямат каквато и да е подготовка или екипировка.
Едни са тръгнали с работни дрехи, други са с редингот и лачени обувки. Все пак, повечето са чиновници – по статистическия отчет на Алеко са 110 души. Едва 28 от всички 300 са софиянци. За сравнение, от Свищов присъстват 35 човека. Най-голямо малцинство са жените: само 4!
Сред планинарите, разбира се, е и Вазов – съзерцаващ изгрева с вдигната яка на палтото си. Тъкмо него ще предложи Алеко за председател на туристическото дружество:
“Ако той е начело, каквото поискаме от властта, нему не ще бъде отказано.”
Предложението е прието единодушно. Само че не на Черни връх. Заради влошилото се на 27 август време, учредяването на клуба се насрочва за 2 септември. Мястото е салонът на
бирената фабрика Братя Прошек
Там българските природолюбители приемат първия си устав. Гласуват изработването на първите си униформи, подходящи за планина. И именуват дружеството си Мусала.
Оттогава са минали вече 122 години. И ако Алеко вече го няма, а Витоша не е съвсем същата, както и Мусала, и природата ни като цяло, едно нещо не се е променило. Истината, запечатана с мастило от Щастливеца: че в девствените лесове, в едва пристъпните скали, в дооблачните върхове е хубавата България.
“Там замират страстите и тревогите, там се успокоява душата и едно нямо съзерцание пълни с блаженство сърцето ти.”
