Когато поех на път към Санта Лучия, нямах представа, че тази кратка ваканция ще се превърне в неосъзнато търсене на щастие. А след това в съвсем съзнателен опит да си отговоря на въпроса Какъв е ключът към щастието? Въпрос, който зададох спонтанно на един от новите приятели, с които ме срещна този зелен карибски остров. Въпрос, който продължих да задавам и на себе си, всеки път когато го отправях към някой друг.
Всеки търси и намира щастието на съвсем различно място.
Какъв е ключът към щастието? Когато за първи път отправих това свое питане, дори не се бях замисляла колко различни ще са отговорите. Имах, като че ли, предварителна нагласа да получа
универсален отговор, който да ползвам наготово
Наивно очакване, признавам. Всеки от отговорите се настаняваше в съзнанието и тефтера ми с различна скорост, според средата, в която беше израснал и живееше неговият “собственик”, в зависимост от културата, религията и образованието му. Колкото по-лесен живот имаха хората, с които разговарях, толкова по-бързо издаваха те своята тайна рецепта за хубав живот. Или поне това, което те разбираха като такъв.
Но общото между всички беше едно – те имаха ясен отговор. Ключът към щастието беше някъде там – в джоба, на телефона, в къщите, в книгите, в чантите им. И без да пазят тази житейска мъдрост, всички те я споделяха със съвсем непознат като мен – изпречил се на пътя им, със слънчеви очила и усмивка, на която отговаряха. И въпросът:
Какъв е ключът към щастието?
Марсия, 72 г., Англия
Марсия срещнах във влак в Англия на връщане от слънчева Санта Лучия. Тя пък, обиколила света за своите 72 г., се прибираше от Ню Йорк. Бе гостувала там на дъщеря си и внучките си.
пенсионирана учителка по математика
Сложен въпрос… Трябва да помисля малко. Моята дъщеря ми каза тези дни: “Мамо, ти си вече на финалната права”. И е точно така. От позицията на годините и опита ми ще кажа, че ключът към щастието е
да знаеш какво искаш и да не ти пука какво мислят другите за това.
Пола, 59 г., Санта Лучия, от 40 г. живее в Англия фризьорка
Трябва да помисля. Мисля си за времето, когато съм била истински щастлива. Когато бях омъжена и се родиха двамата ми синове. Мисля, че отговорът на въпроса какъв е ключът към щастието е:
Любовта и семейството.
Синтия, 59 г., Санта Лучия чистачка
Синтия чистеше малката ни стая всеки ден. Тихичко минаваше с мокър парцал, влачейки единия си крак. Забелязах усмивката на тази красива жена, едва когато заговорихме за щастието. И научих толкова много от нея.
Времето прекарано с близките
Имам две дъщери – на 31 и на 27 г. И двете са учителки, и двете не искат да се задомяват, да имат свои деца и съпрузи. Примирила съм се с този техен избор. Тяхно право е. Аз никога не съм се омъжвала. Мъж значи проблем. Преди да почине майка ми, прекарвах много време с нея. Ходех да я видя, седяхме и си говорехме. Сега пак ходя на гробищата.
Всеки ден посещавам и сестра ми. След това прекарвам вечерите с дъщерите. Сутрин пък работя в офис. Разказвам шеги, разсмивам хората и това ме прави щастлива.
Когато нещо ми тежи, отивам край морето. Казвам всичко, което ме мъчи и оставям вълните да го отнесат. Изричам си проблемите и ми става по-леко.
Йон беше на почивка с половинката си. Три седмици слънце, прясна морска храна и компанията на любимата жена, която през остатъка от годината живее в друга държава.
Йон, 62 г., Швеция собственик на хотел
Какъв е ключът към щастието?
Свободата.
Преди имах голяма компания. Продадох я и купих малък хотел. Исках да е непретенциозен, без служители с бели ризи. Такъв, в който можеш да разпускаш.
Преди време приписах хотела на сина ми. Като подарък. Той е на 30 г. сега. Продължавам да работя там по няколко часа, имам и други ангажименти, но мога да правя каквото си поискам. Да отида на риболов с приятели в Шотландия, да си прекарам три седмици с любимата жена (която среща преди година на Канарските острови).
Стефани и Уил, Англия
Стефани е отишла на почивка в Санта Лучия преди… 13 г. С Уил решили да зарежат работата в сферата на туризма в Лондон и да се установят на карибския остров.
собственици на къща за гости в Санта Лучия
Време за семейството.
Преди 13 г. живеехме в Лондон. И двамата работехме по цяла седмица, за да може да спим през почивните дни. И след това да работим отново.
Сега имаме време за себе си, за децата си. И това е най-хубавото, което можем да си пожелаем.
За Поли вероятно ще ви разкажа отново. Слънчев, толкова слънчев човек, който ми даде някои от най-важните отговори в живота наготово. Едва ли ще разбере колко благодарна съм му всъщност.
Поли, 61 г., Санта Лучия шофьор на маршрутка
Исус Христос.
Трябва да сме щастливи, че имаме Господ. Той се грижи за нас, помага ни.
Важно е и да умееш да оставяш проблемите зад гърба си. Да живееш с настоящето и да оставяш миналото да си отива.
Сеника, 61 г., Финландия Учителка
Семейството.
Имам дъщеря на 40 г. и син на 38 г. Дъщеря ми ме дари с внук преди година. За мен това е щастието – семейството.
Лайли знае всички тайни места, където човек може да опита най-вкусната храната на Санта Лучия.
Лайли, 29 г., Санта Лучия организира екскурзии с лодка
Какъв е ключът към щастието – съответно и към по-безгрижния живот? Ами, по-малко стрес и повече марихуана.
Дайсън, 24 г., Санта Лучия нощен пазач и системен администратор
Ключът към щастието е да правиш нещата, които ти харесват и да си доволен от това. Да се чувстваш комфортно с това, което си.
Една слънчево усмихната българка, която живее в Австралия, твори невероятни красоти. От ръцете ѝ излизат същински шедьоври, които са и безкрайно вкусни при това....
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
