Богомилите: Защо са били толкова страшни за църквата?

богомилите
Дънов казва, че богомилите са се върнали в България.

Със сигурност помните от часовете по история, че имало една ерес по българските земи, която се разпростряла из цяла Европа. Ще се сетите, че става дума за богомилите. Сещате ли се обаче в какво вярвали и защо били така опасни за църквата, та се наложило да бъдат гонени и безмилостно избивани? Обръщали ли сте внимание на факта, че точно заради тях била създадена Светата Инквизиция (като самостоятелна институция)? А на това, че ги има сред нас днес?

За тези неща ще поговорим накратко в Lifebites.bg. Защото няма история, която да не е поучителна и няма част от миналото ни, която да не трябва да познаваме.

Всичко започнало с един поп. Обикновен български свещеник с черно расо, който живял много отдавна, през 10 век. Малко след времето, когато сме били покръстени. Казвал се Богомил. Той ще да е бил

богомилите
Поп Богомил, дал името си на най-преследваната ерес в историята.

силно отвратен от разврата и разгула на църквата

за да ѝ обърне толкова явно гръб. И не само ѝ обърнал гръб, ами направо я разклатил из основи. Проповядвал, че богатството е лошо нещо. Осъждал поклонението на кръста, мощите и светците, отхвърлял църковните обреди и ритуали и т.н.

Много бързо успял да привлече безброй съмишленици. Хора, които го последвали със сърцата си. Нарекли се с неговото име – богомили. Вярвали, че реалният свят е създаден от дявола, а само душата на човека е Божие творение. Всъщност, дяволът бил първородният син на Бога, но въстанал против баща си и затова бил прогонен. Тогава сътворил земята с всичко на нея. А Бог сътворил втори свой син – Бог Слово Иисус Христос. Който не можел да бъде победен от нищо, що се сътворявало на земята.

Проповядвали богомилите, че животът е вечна борба между доброто и злото. С което не казвали нещо кой знае колко ново. Подобни неща писал през 6 век Заратустра, такива вярвания имало още при манихейци и месалианци, а за павликяните да не говорим. Всъщност, според българската православна църква, богомилите били последователи именно на тъкмо споменатите павликяни.

Йерархията на богомилите била проста – делели се на вярващи и съвършени. Живеели в общини, които се обединявали в църкви.

Всеки можел да е съвършен

без значение мъж или жена. Просто трябвало да живее по правилата на нещо подобно на крайния аскетизъм. Само дето оставал сред хората и се опитвал да привлече повече последователи. Иначе – черно расо до земи, благост като на светец и цял живот строг пост и молитва.

богомилството
Богомилството се родило през 10 век по нашите земи.

Обикновените вярващи били като другите хора, но с по-висока нравственост, молели се по 4 пъти денем и още толкова нощем и не им трябвали попове и свещеници за посредници в общението с Бога.

Как обаче успявали да спечелят сърцата на толкова хора? Освен, че проповядвали немислимото дори и днес равенство, братство и висока нравственост и свобода, те изразявали и изключителна съпричастност към другите и особено към страдащите. Понеже имало гладни и жадни, та затова и те самите постели. Не заради себе си или висотата на духа си. И това увличало.

В бедни години, с незаинтересована държава (колко познато, а?) на хората им трябвало нещо, за което да се хванат, за да не изгубят вярата и надеждата си. И държава, и църква се усетили, че

голямо зло се задавало за тях откъм учението на богомилите

Ето защо ги погнали с настървението, с което никоя друга ерес не е била преследвана. Наричали ги “хищни вълци”, които “разхищавали христовото стадо” (от Синодика на цар Борил от 1211 г.).

богомилите
Пръстенът на поп Богомил с основните символи на учението му, изобразяващи кръговрата на живота.

Това, което поп Богомил сторил, било да се опълчи съвсем открито на абсолютно всички видове земна власт. Църковна и светска. Вдигнал бунт срещу насилието над човешката личност, изобличил разврата и престъпленията на църквата, несправедливостта на държавата, заклеймил неравенството между хората и проповядвал свобода, равенство и братство. И тук си мисля (съвсем еретично) – нищо чудно, че точно във Франция се случила революцията с познатото мото. Та точно там последователите на богомилите – катарите били толкова силни и влиятелни, че се наложило папа Инокентий III да организира цял кръстоносен поход, за да се разправи с тях.

Преди да отидем във Франция обаче, да видим какво се случило с богомилите в родината им. Ясно е, че няма как да са били долюбвани. Българите били скоро покръстени и

вярата им не била най-крепка

И ето, че някой вече я разклащал из основи. С времето дори им била приписана вината за падането ни първо под византийско, а после и под османско владичество.

През 940 г. цар Петър свикал в Преслав църковен събор, на който богомилите били анатемосани от патриарха. За да подпомогне църквата в гонението на еретиците, цар Петър започнал да раздава земи, да строи манастири, да дарява злато и сребро. Това било златно време за българското духовенство.

По-късно, по време на Втората българска държава, станало най-страшното гонение на богомили в нашата история, за което ви разказахме в текста за братоубийствата по български. Ще припомним само думите на Стефан Цанев за тази страшна страница от управлението на българския цар Борил: “По колко богомили на ден е горял Борил, нямаме сведения, но горите наоколо били изсечени, баирите оголели“…

Междувременно богомилите вече били плъзнали из цяла Европа. В Русия, където ги наричали стриголници, към Босна и Италия, където били известни като патарени, стигнали чак Германия и югозападна Франция, където се прочули като катари или албигойци. Споменахме за това в текста за красивия средновековен замък Каркасон.

bogomilstvo letopisec
Разпространение на богомилството в Европа. Източник: letopisec.blog.bg

Чистите катари по френските земи не били чак толкова много, но големи маси сред населението на Лангедок им симпатизирали. Най-големият проблем обаче били

силните благородници, които ги подкрепяли

Както и симпатизантите сред някои римокатолически епископи. Когато Инокентий III бил избран за папа, той си поставил за цел справянето с албигойския (катарския) проблем. Първо изпратил пратеници, които да завърнат разколниците в лоното на правата вяра. Когато дипломацията се провалила, следвала войната. Папата заявил, че който се включи в нея, ще получи от завоюваните земи на еретиците. Така настроил севернофренските благородници на своя страна и си осигурил военната им подкрепа. 10 000 кръстоносци тръгнали на поход срещу опасната ерес.

катари
Изгаряне на катари на клада в Монсегюр.

Началото на албигойския кръстоносен поход било през 1209 г. Рицарите потеглили директно към Лангедок, където е споменатият Каркасон. Папата ги изпроводил с думите: “Избийте всички до крак, Бог ще разпознае своите” (според кьолнския монах Цезарий Хайстербахски). Това било първото организирано масово гонение на еретици от страна на католическата църква. Самият Каркасон паднал още на 15 август 1209 г., след като няколко дни по-рано му било отрязано водоподаването. Жителите на града били принудени да го напуснат само по долни дрехи. Но това далеч не бил краят.

Борбата с ереста продължила повече от 20 години. По това време папа Инокентий III утвърдил Светата Инквизиция като самостоятелен орган със собствена администрация. И дал възможност на нейните служители да се развихрят в районите на ереста. Включително в Каркасон, където станали много мъчения и кръвопролития. До окончателно решаване на проблема, до падането и на последната катарска крепост. След повече от 70 години битки, обсади, преговори, жестокости, убийства, мъчения, в крайна сметка катарството изчезнало. Но… не съвсем. Защото

богомилите
Последователите на Бялото братство се виждат като наследници на богомилите. Снимка: http://petardanov.com

Дето е текла вода, пак ще тече“…

Със сигурност знаете за едно учение, което се родее с това на богомилите и катарите. Да, става въпрос за проповядваното от Учителя Петър Дънов. Оставяме сам той да ви убеди:

Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2000 години… 
Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство… 
В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено.


Вижте още кой дом на Дънов пази Извора на доброто

СПОДЕЛИ
Предишна статияШльокавица за българи или шльокавци
Следваща статияНе я губи, глупако! Такава жена не се губи
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор