Нежността на българката в картините на Мария Илиева

Мария Илиева
Част от картините на Мария Илиева

Направете си експеримент. Попитайте десетина ваши приятели: “Коя е Мария Илиева?” Иска ми се да вярвам, че ще получите повече от един отговор, повече от едно име. С надеждата след време това да се случи, днес Lifebites.bg ще ви представи една изключително талантлива, според нас, художничка.

Мария Илиева не обича публичните изяви. Снимки: Личен архив
Мария Илиева не обича публичните изяви. Снимки: Личен архив

Досещате се – тя се казва Мария Илиева. В продължение на месеци се опитвах да я убедя да даде интервю за сайта. Но тя, дали заради многото работа, с която е затрупана, дали защото предпочита уединението на ателието пред публичните изяви, все ми се изплъзваше. Съгласи се най-накрая вместо интервю да пуснем разказ.

46014_476441139068059_1332843441_n
Българката в картините на Мария Илиева.

Искаше ми се повече хора да се докоснат до света, който създават четките и маслените ú бои. Свят на ефирни и деликатни създания, чиито лица стоплят и зареждат с доброта.

Сякаш не живи хора, а приказни герои е рисувала Мария Илиева.

Мария израства в семейство на художници. Родителите ú от малка я насърчавали да рисува и когато семейството посещавало ресторант, малката художничка изографисвала всички салфетки, които можела да докопа на масата.

Мария Илиева
Красотата на Мария не отстъпва на тази на моделите й.

Днес творбите ú са много по-мащабни. Мария завършва Националната художествена академия със специалност Стенопис.  Нейно дело са част от стенописи в криптата на Руската църква в София, където работи с голям екип свои колеги. Проект, с който художничката се гордее, е нейната дипломна работа. В продължение на няколко месеца (през 1997 г.) Мария рисува огромен стенопис в кабинета по история в училището към Руското посолство в София.

Мария е завършила Националната художествена академия със специалност "Стенопис".
Мария е завършила Националната художествена академия със специалност “Стенопис”.

“Толкова им хареса и имаха респект, че в последствие го направиха музей  на училището. Искаха да си ги пазят под ключ…”, разказва пред Lifebites.bg Мария Илиева.

Пътят на всяка нейна творба е дълъг.

 “Много често идеята идва съвсем спонтанно. Ако творбата е голяма, са необходими понякога месеци за изработката”, казва в интервю за БНР Мария. – “Изисква се страшно работа. След часове работа се вижда един малък детайл, който на фона на огромната работа е прашинка.”

Вдъхновението я озарява внезапно в различна форма: на предмет, красива девойка, олющена фасада или поразрушена сграда…

“Създаването на една картина често ме обсебва и от това понякога страдат близките ми. Мисля само за нея. Отнесена съм. Когато я завърша, тогава се успокоявам и идвам на себе си”, признава художничката.

картини - моми
Красота и нежност лъха от творбите на Мария.

Специално място в творчеството ú е отредено на красотата на българската жена и националните ни носии. Макар и да звучи абсурдно на почитателите ú днес, дълго време

Мария Илиева избягва тази тематика

“Преди няколко години нарисувах първата си мома. Картината беше голяма, със сложна носия. Рисувах я много време. Отнесох я в една галерия, а оттам отказаха да я изложат. Огорчена си казах: “Това не е моят път!”. И няколко години не се връщах към тази тема…”, обяснява талантливата българка.

Много време след това се случва нещо, което й показва, че решението ú да изостави красотата на българката е било грешка. Един ден, докато избира рамка за портрет на девойка в носия, влиза случаен минувач.

С дъх на карамфил.
С дъх на карамфил.

“Виждайки картината, той буквално извади парите и ми ги подаде. Както се казва – взе ми я от ръцете. Впоследствие разбрах, че е ценител и собственик на много картини на стари майстори. Казах си: “Значи мога!” Продължих напред и сега вече имам много такива портрети на моми”, спомня си Мария.

Нейният почерк е лесен за разпознаване: тя предпочита по-пастелните и меки тонове. Тази деликатност издава усещането за образа на българката, което носи в себе си талантливата авторка – усещане за добродетели като невинност, чистота, любов и красота.

422867_348444515201056_396896019_n

 “Обожавам да рисувам очи, устни, коси и красиви дрехи! Има тънкост в майсторенето на погледа. Едни хубави очи се рисуват бавно и е необходимо дълбоко вглеждане в детайлите, фино анализиране на формите, за да “прогледнат” те наистина”, обяснява художничката. Преди време тя разказва как

някои от колегите ú вече не се занимават с рисуване

 “Споделят ми колко много би им се искало да пипнат четката отново, но нямат време. Като се замисля колко шедьоври може би не са нарисувани, защото някой талант е потърсил другаде своя начин на оцеляване. Но имам и други познати, които продължават да творят напук на всичко. Изкуството е тяхната сила”, казва Мария Илиева.

 Да, изкуството е сила. И магия. Убедете се сами като разгледате творбите на Мария в галерията по-долу.

Прочетете още: За силата на народната носия

 

12 КОМЕНТАРА

  1. Хора,вие или не разбирате или не виждате добре.Тези картини са направени с принтер,първо се прави снимка на това,което искаш да рисуваш,след което на голям принтер копирате изображението,което излиза като леки очертания,като че е нарисувано с молив,и оттам нататък само оцветявате с масло,акварел,акрил или каквато техниката използвате.А сега има и принтери,които вместо да се питате с какви цветове да оцветявате ви показват изображението в силни и ярки цветове,в пастелни тонове или нещо смесено,така че да се съчетават цветовете,и вие само следвате указанията,а именно полагате боите.Слагате фиксатив и картината съхне за около 2 часа.Не забелязвате ли,че на картините на тази Мария Илиева лицата са като на снимка,все едно си ги снимал,до най-малката подробност бръчици,веждите,устните,и т. н. Как заблуждават хората,че правят изкуство!!!То пак си е вид изкуство,трябва да се потрудиш да оцветиш все пак,но само се замислете колко художници сте виждали да рисуват все едно,че са фотографирали?Поинтересувайте се малко,даже по времето на Леонардо да Винчи е имало изобретен подобен на фотоапарат уред,който заснима предварително пейзажа,хората или каквото е решил да рисува художника,и после само полага боите,само че изображението е излизало обърнато.Имаше филм по някоя от кабелните телевизии за този уред за фотографиране.А днес това се прави с така наречените:широкоформатен екосолвент / или солвентет/ принтер.А фирмите в София, занимаващи се с широкоформатен печат са повече от 100.

    Екосолвентния печат може да падне до 5 Е/кв. м.

    Могат да ви предложат лазерно гравиране и 3D – freza..Голяма художничка е тази Мария Илиева,нама що.То така и баба може!Ето и още малко по темата: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=izoart&Number=1946972834&page=8&view=collapsed&sb=1.Хайде поздрави,и знайте,че не всичко е такова каквото изглежда :).

    • Е , и???
      Нима няма художници фотографи ?
      Или Анди Уархол не е достатъчно голям за тебе???
      Мария Илиева е усетила духа и красотата к нежността на българката, какво значение има как точно е решили да го предаде на тебе?
      Разбира се ако искаш да го възприемеш;)

    • Българската простотия и завист на иначе всичкознаещият и всичкоможещият е несломима.
      Приятно оцветяване.

  2. И още нещо се сетих да коментирам,под първата и снимка пише,че Мария Илиева не обичала публичните изяви :),ами как ще ги обича когато на тях всеки ще я пита как е постигнала тази техника,и тя какво да каже принтирам и оцветявам ли???Как да си признае директно,че е псевдо-художничка???Како,че ли не може всеки да грабне по един принтер и да се пише художник???Смешна и жалка работа!Защо иначе,като е такава “талантлива художничка” не я знае никой и няма нейни картини в световните музеи,нали рисува толкова уникално да излезе на светло тогава,че никой не е чувал за нея!!!

  3. Не разбирам как може така убедено да се говорят такива глупости за принтиране и т.н. Тези прекрасни творби са нарисувани с много талант и много труд от началото до края, на което лично съм била свидетел. Няма никакво принтиране, само майсторство и много труд!

  4. Лично познавам Мария и мога да гарантирам че за всяка една творба тя полага къртовски труд. Класическото рисуване изисква дълги години обучение, труд и разбира се талант. Освен това художниците у нас, които рисуват в този стил съвсем не са много, така че, според мен тези хора трябва да се ценят. Ако не можете да си купите картина, поне и се порадвайте(ако ви харесва разбира се) и кажете по някоя добра дума- за нас, творците, това е много важно. А относно “компетентния” коментар на Виктор Д. – злобата и комплексите са много разпространени по нашите географски ширини, но също така, за подобни клевети може да се търси съдебна отговорност.

  5. Слаба ракия! В майсторството на портрета най-важното е да уловиш излъчването и характера. Тук няма такова нещо. Виждам и доста грешчици. Тоналността на плътта не мога да коментирам, щот трябва да се види на живо. Иначе техничарството… един даскал викаше, че и от най-големия некадърник изпечен рисувач може да направи, но талант не може да даде. И така си беше!

  6. Искам да отговоря на Виктор Д . Непознавам художнияката,но има стилове на рисуване. РЕАЛИЗЪМ,ФОТОРЕАЛИЗЪМ И ХИПЕРРЕАЛИЗЪМ. Аз лично имам картина от Валери Цветков със сертификат.При него стилът е ХИПЕРРЕАЛИЗЪМ.Картината е уникална,колкото и да Ви обяснявам-няма смисъл ,тятрябва да се види.Всяко едно косъмче се отличава.Специалистите казват/аз не съм специалист/,че ХИПЕРРЕАЛИЗМА е по-добър от снимка.Защото при снимката някои неща които не са излезли хубаво,то художника ги допълва.Аз невярвам а и недопускам,че художничката може да исползва принт.При толкова много изложби няма как да мини.Ако ние не сме специалисти то на тези изложби има хора които са родени специалисти.Аз лично и вярвам,и и желая много успехи.Ние трябва да се гордеем с такива наши таланти.Поздрави

Отговор