Ходите ли по гледачки? Колко пъти сте си правили хороскоп? А проверявате ли какво означават сънищата ви? Иска ли ви се да надникнете в бъдещето?
Защо го правим? Защо така отчаяно искаме да знаем какво ще ни се случи? Ако просто изчакаме, животът ще ни поднесе каквото ни е подготвил или каквото сами сме си надробили.
Всички предсказания – истински или измислени, могат само да ни тласнат в грешна посока и така наистина да ни повлияят подсъзнателно. Човек е способен да се програмира, за добро или лошо – защото
ние определяме бъдещето си чрез своите мисли
Ако вярваме, че ще се разболеем – разболяваме се. Ако мислим, че ще победим – побеждаваме. Силата на самовнушението е силно оръжие от арсенала на природата.
Често четем хороскопи и чакаме с ужас ретроградния Меркурий или кървавата Луна. Има толкова суеверни хора, които не мръдват и сантиметър, ако според нумерологията днес не е техният ден или сънищата им са били страшни. Но ако трябва да сме честни със себе си – нека си отговорим на въпроса колко пъти се е случвало нещо лошо и колко пъти сме се стресирали напразно?
Някои си имат персонален ясновидец да ги напътства, други разчитат на професионални астролози или пускат есемеси на поредния телевизионен гуру по темата.
В кралския двор на всички култури и цивилизации длъжността на гадателя или шамана се е ползвала с голяма почит. Още в древността се е ценяла мъдростта на оракула. Бил ли е обаче той толкова мъдър? Убивали кучета, а по вътрешностите им се гадаело за изхода от предстояща битка. Пренасяли се хора в жертва, за да има богата реколта. Вграждала се девойка в основите на строежа, ядяли се детски сърца за благополучие… А дори и днес, в 21 век, в Африка все още смятат, че крайник от албинос носи късмет и се осакатяват и продават невинни деца!
Убити са хиляди хора заради нечия вяра, за омилостивяване на богове, от глупост или суеверие!
Само и само, за да знаем, какво следва и за да се предпазим от беди, се оставяме да ни водят за носа хора, които
използват доверието и наивността на другите, за да печелят
на техен гръб.
Човешка слабост ли е стремежът да се види какво ни чака и какво е било? Може би е някаква мания за контрол, защото знанието все пак е власт?
Историята е показала, че съществуват истински феномени, оставили имената си във времето, чиито предсказания могат да смразят кръвта ни и днес. Страшни разкази за войни, за кървав Апокалипсис и всякакви ужасии, са интересно четиво за търсачите на паранормалното. Филмите за Нострадамус, Ванга, Едгар Кейси разделят мненията в различни посоки. Но дори и най-заклетите атеисти се замислят – ами ако е вярно?
Писатели като Жул Верн или Айзък Азимов са описали с учудваща точност фрагменти от настоящия свят в своите художествени романи. Няма как да не се замислим дали въображението им не е почерпило знания от тайните кътчета на Вселената или просто са можели да виждат малко повече от другите…
Има толкова много загадки и мистерии, които провокират писатели и сценаристи да рисуват минало, настояще и бъдеще извън границите на видимото. Твърде ограничено би било да отричаме това, което не разбираме и да вярваме само във физическото измерение на реалността. Разбира се, че
светът е много повече от очевидното
а за невидимото можем да предполагаме, да се доверяваме на хора, които са се доказали като феномени или да си изградим наша представа за онова отвъд възприятията ни и дори за бъдещето ни.
Тук науката би се изказала, че това е част от стремежа на вида да оцелее. Защото ако знаем какво ни чака – добро или лошо, ще можем и да го посрещнем. Искаме отговорите на всички тайни, макар с това любопитство да създаваме повече беди на себе си, на природата, на живота си. Искаме да знаем бъдещето.
А можеше да е толкова по-хубаво, ако просто се наслаждавахме на настоящето! Докато влагаме неистови усили да разберем какво следва, може да пропуснем живота. Нека изследваме света, в който живеем, но с уважение и респект към живота, хората и планетата. А истината, както казват, е някъде там.
