Чудили ли сте се на какво ли са си играли едно време вашите баби и дядовци?
Наскоро бях на гости при моята баба. Ходя рядко и това ми тежи. Но всеки път, когато се виждаме, тя има нещо ново и интересно, което да ми разкаже. Съжалявам, че преди не съм слушала по-внимателно историите, които тя и дядо ми са ми разказвали. Вече не помня голяма част от тях. Повечето са безвъзвратно изгубени в паметта ми. Затова този път
реших да разпитам баба на какво са играли като деца
и веднага да споделя с вас спомените ѝ, за да не загубим още един интересен, истински спомен от началото на миналия век.
Баба ми Пенка е родена в периода между двете световни войни. Но дори и тогава – в тези тежки и бедни години децата са играли така, както сме го правили десетилетия по-късно всички ние. И така както го правят нашите деца днес. Само играчките им са били много, много по-простички от сегашните. Но не и детското, необятно въображение.
Ето кои са 5-те игри, на които са играли като малки моята баба, а по всяка вероятност и вашите скъпи и обичани баби и дядовци.
КОШАРАПървата игра, на която ще се спрем, носи звучното име Кошара. Тя е нещо средно между добре познатите ни Народна топка и Пиян морков, на които вярвам всички сте играли като деца. Интересна подробност, която няма как да не спомена е, че топката, с която играели децата по онова време далеч не приличала на нашите. Нямало как да си я купиш от мола или спортния магазин. По-големите братя и сестри в семействата измайсторявали собственоръчно кръглите пособия – от волска козина или от парцали. Може да ви звучи невероятно, но така стояли нещата във времето преди Втората световна война. Как се играе? Представете си зид или стена. Едно от децата застава до каменната преграда, а другите – на няколко крачки разстояние от него. Тези, които са извън игралното поле се редуват като се опитват с топката да уцелят играча, който е вътре. Който от тях успее – влиза на негово място вътре, а уцеленият излиза и става един от атакуващите. |
КАМЪЧЕТА
Играта на камъчета направо ми събра очите. Защото е наистина доста интересна, сложна и се играе на цели 3 нива. Като минеш първото отиваш на второ – по-сложно и ако успееш да не изгориш и на него се качваш на 3-то ниво. За играта са необходими 5 гладки, плоски камъчета. Не много големи по размер и сравнително еднакви по обем и големина.
Как се играе?
От предварително събраните камъчета се избира едно, което се провъзгласява за Цар. То е и основното действащо „лице“ по време на играта.
I рунд
Четирите камъчета (без Царя) се нареждат в кръг на земята. Царят се подхвърля нагоре и докато лети трябва да вземеш едно от камъчетата на земята и да уловиш Царя – преди да падне. След това пак се хвърля нагоре Царят и както държиш първото хванато камъче, трябва да вземеш второ и отново да хванеш Царя – преди да падне. Същото се повтаря и с останалите 2 камъчета, докато събереш всичките в ръката си. Ако се справиш без да изгориш (да изпуснеш Царя) преминаваш на второ ниво.
II рунд
Четирите камъчета се нареждат в редичка на земята. В левия им край долу се слагат пръстите на лявата ръка, разтворени, така че да се получи нещо като „вратичка“. Царят се хвърля нагоре, а с дясната ръка трябва
да избуташ първото от камъчетата през “вратичката”
Така че да мине от другата страна на лявата ти ръка, след което да хванеш Царя преди да е паднал. Процедурата се повтаря докато всичките 4 камъчета минат от другата страна. Тогава идва ред на
III рунд
Царят се хвърля нагоре, а играчът взима камъче от тези, които преди малко е избутал от другата страна. Разбира се, пак трябва да хванеш хвъркатия Цар преди да тупне долу. И така докато събереш и 4-те камъчета едно по едно в дланта си.
ОБРЪЧИ Да си призная честно, никога не съм подозирала, че някога децата са си играли и са премятали обръчи така, както го правят златните ни момичета в гимнастиката днес. Е, може и да не са били чак толкова умели и сръчни, но да играят с ръчно направени от върбови клонки обръчи била една от любимите игри на децата през 30-те-40-те години на XX век. |
КОКАЛЧЕТА / АШИЦИ
Бих си помислила, че играта на КОКАЛЧЕТА е прародител на хвърлянето на зарове, ако заровете не бяха измислени още през 24-ти век пр. Хр. По времето, когато нашите баби и дядовци са били деца, животът далеч не е бил като нашия сега.
Хората сами отглеждали храната си, а пазаруването в магазините било лукс, който само най-заможните граждани можели да си позволят. Масово хората отглеждали както земеделските култури, плодовете и зеленчуците, така и животните, които после слагали на трапезата си. Ето защо почти във всяка къща имало различни домашни животни, според възможностите.
А когато дойдело време да се колят агнетата, за децата ставало ясно. Започвала играта на КОКАЛЧЕТА. За нея се взима кокалче от крачето на агне. Интересното при тях е, че имат 4 страни, всяка от които е с различна форма.
Как се играе?
Страните на кокалчето се наричат съответно
Цар, Стражар, Крадец и Ядец
Всяко от децата хвърля кокалчето нагоре и на всеки се пада определена роля. Царят измисля наказание за Крадеца, което Стражарят изпълнява. Ядецът не участва в събитията. Спрямо формата на четирите страни, най-често се пада Крадец, а Цар се пада много трудно.
 КУКЛИНавремето, хората са били доста прагматични. Понякога дори грубовати. Баба ми разказа, че майка ѝ – моята прабаба Елица, хич не обичала да я гледа да играе с кукли. Все ѝ казвала: “Махни ги тия кукли оттук, ще имаш време да разнасяш бебета”. Само че нейната вуйна тайничко ѝ правела куклички. Как изглеждали те ли? „Като умален вариант на плашило“ –смее се моята обичана баба Пенка 80 години по-късно. Две пръчки – една за тяло и една напряко за ръце. Вързан плат вместо рокличка. Малко вълна за коса. И почти задължително забрадка от парцалче на главата. Очите и устата на куклата изписвали с въглени, останали от жарта. |
На фона на разнообразието и възможностите, които има нашето поколение днес, всички тези игри ми изглеждат някак много мили, много простички и прекрасни. Надявам се спомените на моята баба, предадени ви днес от мен да са ви накарали да се усмихнете поне веднъж и да са ви върнали поне за мъничко в една друга, донякъде непозната за нас епоха. Много по-различна от тази, в която живеем ние сега.
