Йордан Славейков и неговата първа Последна стъпка

"Последна стъпка" е първият роман на Йордан и той няма никакъв проблем това да бъде и последният

0

Авторът се събужда сутрин звяр и само след няколко капки кафе добива отново човешки образ, а заедно с него и желание за разврат. През деня звярът и човекът се появяват на неравни интевали в телото Славейково докато пише, прави театър, забележки, довършва изреченията на брат си или внимателно поддържа образа си на фейсбук светия

Йордан Славейков може да бъде палач, но и лечител. Нито авторът, нито човекът Славейков са ти крайно необходими, когато la vita e bella. Човеконенавистен по повърхността, той ще те разчупи на парченца, после ще те сглоби и научи да дишаш и да се движиш отново. Писател и приятел като него ти трябват, когато тъгата се кърти от сърцето ти. Тогава

и думите, и душата и театърът му са лековити

Йордан е човекоизпитател в театъра, а сега вече и в литературата, но от всичко, с което се занимава, най-добрият му проект е самият той. Беден и въшлив войник в окопите на изкуството, който уж печели отделните битки, нo никога цялата война, Славейков плаща висока цена, за да запази равновесие на тая крива нива, където всяка стъпка го изхвърля от пътя на комфорта… но той винаги се връща, с разбита уста и повече истории за разказване. Доскоро разказваше историите си основно в

Театъра

В пиесата Паякът изследва със скалпел любовта на брат и сестра – сиамски близнаци, които празнуват рождения си ден, непосредствено преди операция по разделянето им, в Стъклената менажерия ни разказва приказката за Пепеляшка, но с обратен знак, в която принцът се настанява удобно в дом от стомана и 200 кг ледени блокове на сцената, но сватба няма. Всичко това, за да обърне хастара на душата ни и да разкаже как светът, домовете, любовта и свободата ни се топят докато ние безотговорно си мислим, че контролираме всичко.

Снимка: Мирослав Веселинов
Снимки: Мирослав Веселинов
Романът

Последна стъпка е разказан от герои без имена, наречени просто братът, сестрата, братчето, майката и бащата. Историята, художествена измислица и не съвсем, е представена както в онзи специален филмов ефект от Матрицата, в който героите замръзват и камерата се върти около тях. Историята спира за малко и се завърта пред очите ви от пет различни гледни точки като всеки от героите предлага наситена емоционално и различна от останалите кръпка, за да сглоби миналото, настоящето и бъдещето като пачуърк на реалността. Възможната реалност на всяко едно семейство.

Последна стъпка започва със стъпките на едно момче, което върви към селското гробище и преминава през любов и липсата ú, през насилие, спасение и смърт. Изобщо не в този ред.

11401107_10153155380318751_4929962977248807445_n

Последна стъпка е първият роман на Йордан и той няма никакъв проблем това да бъде и последният. Авторът и героят не са един и същ човек, но биха могли да бъдат, защото всеки от тях е лашкан по ръбовете на живота, но все пак е оцелял, за да продължи да балансира между двата свята.

Тази история не е за всеки защото “само един изрод може да разбере друг изрод”, но трябва да сте се препъвали поне по един от неговите трънливи пътища, за да откриете, че Йордан Славейков е великан затворен в много кофти приказка.

Последна стъпка е в книжарници Хеликон в цялата страна, книжен център Грийнуич – София, както и в добрите малки книжарници.

 

*Автор на корицата на книгата: Кирил Златков

ИНТЕРВЮ с Йордан Славейков четете тази седмица в Lifebites.bg.
СПОДЕЛИ
Предишна статия70 от най-красивите кадри в киното
Следваща статияВрачанският Балкан: Гледка, която спира дъха
Ани Вълкова
През 1980 г. е убит Джон Ленън, умират Хичкок, Сартр и Тито. Американците оставят руснаците да пият водка на празен стомах като им намаляват доставките на царевица заради нахлуването в Афганистан. Дори Пинко Розовата пантера е в траур*. И на всичкото отгоре се раждам аз. Надживях всичките опити на родителите си да ме стопанисват отговорно. Къпали са ме в ракия, хранили са ме с отровни гъби съм чакала няколко часа ме натровена със салам Камчия преди да ме откарат в Бърза помощ защото трябваше да прекопаят лозето. Проявявам нездрав интерес към изкуството, книгите, накъде върви световната каруца и пиенето на бира. В обратен ред. Харесвам Марина Абрамович, Стайнбек и Пратчет, Алмодовар, балкански трапезен рок, дъб, бук, чук и гек и Westmalle Triple. Успешно съчетавам любовта си към тихи занимания на закрито с щракането на пръсти и правенето на панаири. Смятам спорта, както и всяко движение за излишно прехвалени и вредни. Въпреки това тичам три пъти седмично, с омерзение. Това е първата сериозна битка между мен и тялото ми, от която излязох потен победител. Играя и народни африкански танци заради красивите перкусионисти, които през цялото време преживят желирани бонбони. Гледката си струва. Обичам контрастите, абсурдите и отклоненията и винаги дебна кое от трите ще изскочи иззад ъгъла, за да ме учуди или разсмее. Харесвам хора, които приличат на шарени черги, с многоцветни тъкани от живота нишки, въртяни и опъвани до скъсване, с неизвестно начало и край. Обичам и мрачните си, саморазрушителни приятели, които притежават най-светлите души и дори когато драскат с малките си нокти са по-добри от онези от чиито усти бълбукат розови балончета като от устата на анимационни герои, но разбирам усилието на последните да изперат безмислието. Имах частично гадно детство и започнах да пиша, за да се самотерапевтирам, но не помогна особено. Пиша от радост, от мъка или от сутринта. Никога нищо не съм публикувала и вероятно има защо. Аз съм ужасно предупреждение, че понякога “ и най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени”, но се надявам да отгледам поне няколко заека в двора си или поне да не ги избия до крак по невнимание. Дано да ми остане един, които да вадя от ръкава си, за да лъжа безобразно себе си и околните, че ние сме по-силни от случайността. И, моля ви, не убивайте присмехулници. Никога повече. *Тогава умира Питър Селърс, британският актьор, който прави Пинко суперстар.

Отговор