Йеспер Юл: Родители, не бъдете такива перфекционисти!

Датският терапевт Йеспер Юл, е добре запознат с проблемите на съвременното общество.
Юл e роден през 1948 г. в Дания. Той е автор на множество книги, посветени на отношенията между хората. Юл придобива популярност най-вече с иновативните си виждания относно отглеждането и възпитанието на децата. В основата на формулировките му е възприемането на по-малките като мислещи и самостоятелни личности. Най-популярната книга на Юл – „Твоето компетентно дете“ е преведена на 18 езика, а дейността си авторът развива в десетки страни от целия свят.

Днес Lifebites.bg ви предлага едно интервю, което си заслужава да бъде прочетено!

За своите виждания, проблемите в общуването между съвременните родители и деца, и нещата, които могат да бъдат подобрени, Юл говори пред германския вестник Die Zeit:

Zeit: Г-н Юл, смятате ли, че е хубаво да бъдеш дете в днешно време?

Й.Ю: На този въпрос най-добре могат да отговорят самите деца. За мен нещата са двустранни. Хубаво е, че днес децата имат повече свобода. От друга страна обаче ние, възрастните, сякаш постоянно се опитваме да ги поставим в определени граници.

Zeit: До каква степен?

Й.Ю: Ще ви дам един пример – в Скандинавия децата на възраст между 1 и 14 години прекарват средно по около 26 000 часа в образователни институции, при което от тях се изисква да преминат през една предварително зададена програма. Повечето хора вярват, че децата се нуждаят от подобни неща.

Zeit: Нещо, което вероятно след време ще бъде осъждано?

Й.Ю: Със сигурност. В днешно време децата нямат почти никакво лично пространство, каквото например имаше моето поколение.

Zeit: И въпреки това смятате, че днес децата са по-свободни? 

Й.Ю: Да, съвременните деца са по-свободни духовно – за мен това е една голяма победа. Често обаче това води и до конфликти. До около десетата си годишнина децата смятат, че родителите им са перфектни, затова и правят всичко, което те им кажат. След това обаче започват да се противопоставят. В Германия, за съжаление, все още съществува онази образователна система, при която децата биват селектирани още в ранна възраст – система, подходяща за индустриалното общество от миналото, което е имало нужда от малка група лидери и повече движеща сила. Днес обаче тази система е напълно неподходяща – тя поставя родителите под натиск, който те предават на децата, казвайки им, че който не е достатъчно добър, не може да отиде в университет.

Zeit: Образованието е важно и родителите го знаят.

Й.Ю: В обществото съществува убеждението, че образованието може да реши всичките ни проблеми – сякаш не се нуждаем от келнери и готвачи, а единствено от академици.

Трябва да се запитаме какви искаме да са децата ни и да спрем да гледаме на тях като на ресурси

Zeit: В свои изказвания твърдите, че наказанията са злоупотреба с власт. Смятате ли обаче, че е възможно да възпиташ едно дете, без да го наказваш?

Й.Ю: Определено! Същото обаче важи и за възнагражденията – постмодерната версия на наказанията – те също трябва да бъдат забранени! Представете си отношенията между мъжа и жената – награждават ли жените своите мъже, когато направят нещо за тях? Получават ли жените награди за това, че готвят? Подобен тип отношения са подходящи между шеф и неговите подчинени, но не и между близки хора.

Zeit: Ами похвалите?

Й.Ю: Похвалите са като оценките – те правят отношенията между хората неравностойни. Този, който дава похвалите, решава кое е добро и кое – лошо, съответно – той е по-високопоставен от онзи, който бива хвален. Освен това похвалите предизвикват синтез на хормон, който може да доведе до зависимост. Не ме разбирайте погрешно – можете да хвалите децата си постоянно, особено ако искате просто да изпълняват онова, което очаквате от тях.

Zeit: Казвате, че има тенденция родителите да искат непременно децата им да са щастливи. Но нима това не е най-нормалното нещо, което един родител може да иска за своето дете?

Й.Ю: Разбира се, но все пак не мога да ви обещая, че определени ваши действия ще ви осигурят щастливо дете, защото

няма щастливи деца, без щастливи родители

Затова не трябва да мислим единствено за възпитанието на децата, а за цялото семейство. Всички искаме децата ни да са щастливи, но не бива да гледаме на това като на проект.

Zeit: Какви са последствията от този натиск, който оказваме върху децата си, натрапвайки им постоянно, че трябва да бъдат щастливи?

Й.Ю: Много деца смятат, че нещастието в тяхното семейство е “забранено“, затова и например някои от тях (особено по време на пубертета) не знаят как да реагират на разочарованията.

Zeit: Повечето родители просто държат проблемите и разочарованията далеч от децата си, опитват се да ги предпазят.

Й.Ю: Именно. По този начин възникват т.нар. „Wattekinder“ – деца, които са постоянно „опаковани“ и нямат допир до проблемите, с които нормалният човек се сблъсква в ежедневието.

Zeit: Смятате ли, че един от генералните ни проблеми е това, че очакваме прекалено много от децата си?

Й.Ю: Факт е, че децата изискват много внимание, вярвам обаче, че нямат нужда от толкова внимание, колкото изискват. Смятам също, че родителите трябва да спрат да се фокусират изцяло върху децата и да погледнат към самите себе си.

Zeit: Кой е най-важният съвет, който бихте дали на съвременните родители?

Й.Ю: Да не бъдат такива перфекционисти! За да стане един човек наистина добър родител, трябва да има най-малко четири деца. За радост обаче децата проявяват разбиране и не очакват родителите им да бъдат перфектни. Самите те постоянно допускат грешки и знаят как да извадят поуки от тях.