Женя Гайдарова е “на 36 години, щастливо омъжена с едно дете, засега”, както се представя сама с усмивка. Открива метода Монтесори преди 5 г., когато започва да работи с най-малки деца в яслена група. Днес Женя е водещ учител в училищна класна стая. Всеки ден тя се опитва да помага на учениците да изградят търсещата си личност като ги предизвиква да питат, да проучват и да планират. За призванието да си Монтесори учител разговаряме с лъчезарната Жени Гайдарова.
Жени, как се става учител и това ли беше твоята мечта?
Завършила съм Туризъм, но професионалното ми развитие не продължи в тази сфера. След раждането на дъщеря ми започнах силно да се интересувам от отглеждане и възпитаване на деца. Записах следдипломна квалификация – Учителска правоспособност, и малко след това започнах работа като детски учител. С практиката се убедих, че тази работа е наистина призвание, но това съвсем не е достатъчно, за да бъдеш добър учител. Така поех по пътя към развитието ми като Монтесори учител.
Как започна това пътуване и през какви обучения премина? Към момента не може да се придобие такава правоспособност в България, нали?
Преди около пет години започнах работа като помощник-учител в Монтесори детска къща Пийкабу. Там съм практикувала във всички възрастови групи, като първо започнах при най-малките – яслена група, а след това и при по-големите деца. Така дойде и нуждата от обучение и квалификация, тъй като
работата на един Монтесори учител
се различава доста от тази на традиционния.
Да, обученията са международни, а зад гърба ми към днешна дата са множество обучения, квалификации и семинари, от които: AMS Teacher Training в Прага (Чехия) и няколко AMI Trainings – Preparing the Environment for the Second Plane Child и Building the Bridge: From Casa to Elementary с обучител Карла Фостър (AMI Тrainer 6-12) в Прага и AMI Certificate Coursе с обучител Айлин Травис (AMI Тrainer 6-12) в Лондон (Великобритания). След тях работата ми като Монтесори учител в училище Откривател придоби своята завършеност.
Какво прави един Монтесори учител в класната стая? Разкажи ни повече за това как протича комуникацията между учител и ученик и каква е разликата с традиционно познатата ни форма на училище/обучение?
Монтесори учителят трябва да бъде много добър наблюдател, на базата на своите наблюдения той планира презентации и инициира лични срещи с децата. Докато в традиционните училища учителят стои в центъра, то в Монтесори класната стая това са децата. Учителят само подпомага и подхранва ученето и техния интерес.
Около веднъж седмично всеки Монтесори учител планира индивидуална среща с всяко дете, на която се дискутира неговият прогрес, интереси, затруднения и върху какво то ще работи през следващите дни. Друга съществена разлика е начинът на преподаване на материала – в Монтесори класната стая, това става чрез практика с визуални материали, експерименти, излизания и разказване на много интересни истории. [Вижте как протича един ден в Монтесори училище в ТОВА ВИДЕО]
Кое е най-вдъхновяващото нещо, което научи от твоето международно обучение и което се опитваш да прилагаш в ежедневната работа?
Начинът, по който се преподават уроците. Това ме вдъхнови най-силно. Как можеш да обясниш на децата каква е разликата между еукариотна и прокариотна клетка като ги сравниш с дюшеците във физкултурния салон и поставиш върху тях други предмети, за да видят къде са разположени цитоплазмата, рибозомите и клетъчната стена например. Също така и това, че непрекъснато трябва да провокираш и предизвикваш децата да търсят, да питат, да проучват и да планират. Да успяват да се справят във всякакви ситуации.
Как подхождаш към решаването на конфликти?
Конфликтите са ежедневие в тази детска възраст и те са важна част от обучението и израстването на децата. Чрез тях те се учат да отстояват идеите си, да се аргументират и сами да намират решения. Учителят само им помага да разпознаят чувствата и емоциите си, да ги дефинират и реагират обмислено.
Ако сравниш преподаването в детска градина и в училище, кое е по-предизвикателно и мотивиращо и защо?
Работата във всяка една от тези възрасти е предизвикателство, носи своя чар и специфики. Всеки учител трябва сам да усети къде се чувства най-добре. Тогава той ще бъде щастлив и удовлетворен от работата си, а децата наистина усещат това.
Кога едно дете е готово за училище? Въпрос на възраст ли е и кои са основните признаци, по които да се ориентираме като родители?
Мария Монтесори разделя етапите на развитие на децата в няколко възрастови групи: 0-3, 3-6, 6-9, 9-12, 12-18 г.
Тя определя възрастта между 0-6 години като “попиващ ум” (absorbent mind). В тази възраст децата усвояват знания и умения предимно със своите сетива, работейки индивидуално в състояние на концентрация.
Възрастта от 6-12 години тя нарича “разсъждаващ ум” (reasoning mind). Този период не е директно продължение на предишния период, макар че е необходимо да има база за надграждане. От психологична гледна точка на възраст около 6 години детето претърпява съществена личностна промяна и за да продължи своето развитие, то трябва да задоволи своя “разсъждаващ ум” и да получава тонове информация за световната култура, история, география, биология, зоология и т.н.
Добре ли е детето да чете и пише, когато влиза в училище за пръв път?
Между 6 и 7-годишна възраст децата са готови да започнат началното си обучение. В училище те се учат да пишат, четат и смятат и ако имат някакви знания преди това, те биха се чувствали по-спокойни и уверени. По-важно от това обаче е децата да имат добри социални умения, да умеят да общуват свободно, да се грижат сами за себе си и за общността. Още повече, че именно тези способности след това се превръщат в основата на т.нар. “меки умения”, които са много важни за професионалното израстването на всеки човек впоследствие.
Как като родители да подготвим детето си за първия учебен ден?
Много често на първия учебен ден родителите са по-притеснени от децата си. Важно е те да не предават страховете и притесненията си на децата. Разкажете им положителните изживявания от вашия първи учебен ден, как сте се запознали с най-добрия си приятел например. Подгответе ги, че им предстои път към един нов вълшебен и изключително интересен свят, изпълнен с много положителни емоции.
Какво в традиционното образование смяташ, че трябва да се промени?
Най-вече това, че децата трябва да се научат да мислят, да се поставят в реални ситуации, да търсят решения на всякакви казуси. Да учат, за да знаят, а не да наизустяват и да се борят за оценки.
За теб работата с учениците е…
Това, което ще ме поддържа вечно млада!
