Джеймс Баучер и мислите му за България

0

Наричат Джеймс Баучер ирландец с българско сърце. Отстоява българската кауза с отдаденост, на която могат да завидят мнозина родни политици. Но не загърбва обективността и истината нито за миг. Позволява си дори да критикува остро същата тази България. Но дори и тогава – със загриженост и от обич.

Джеймс Баучер е един от най-влиятелните журналисти за времето си. В мнението му се вслушват министри, премиери и дори царе. Пожелава да умре в България и да бъде погребан до Рилския манастир. На място, където обича да ходи приживе и да съзерцава манастира, потънал в мисли. Оказана му е тази чест – единственият чужденец, който е допуснат толкова близо до обителта за вечни времена.

Джеймс Баучер оставя много и трайни следи

Джеймс Баучер
Ирландецът с българско сърце Джеймс Баучер в българска носия.

и си струва да се говори за него. В Джеймс Баучер – ирландецът с българско сърце ви разказахме за тази изключителна личност, за страстта му към България и българския фолклор. Lifebites.bg събра няколко откъса от статиите, които Баучер пише за нашата страна. Ето как е виждал той България в края на 19-и и началото на 20-и век.


“Българите пострадаха по-жестоко от турското нашествие, отколкото който и да било друг християнски народ на полуострова. Тяхното географско положение в сърцето на региона ги изолира от християнския свят и ги излага на набезите на турските армии, които прекосяват страната им по време на военните действия срещу Австрия и Русия.”

“Българите се оказват изправени не само пред силата на Исляма, но и пред враждебността на съседните християнски народи.”


“Наистина българите имат малко приятели, но те не показват никакво униние. Тяхната твърдост, проницателност, безкрайна упоритост, както и тяхната трезва оценка и интуитивна мъдрост и късметът, който ги съпровожда досега, може още веднъж да бъдат споходени от добрия шанс.”

Ръченица
Ръченица – емблематична картина. Българският танц, танцуван от ирландеца Джеймс Баучер и нарисуван от чеха Ян Мърквичка.
“Българите направиха чудеса. След подписването на Берлинския договор те са принудени да живеят в условия, които в никакъв случай не могат да се нарекат благоприятни за развитието им. Нямат активни приятели, но пък разполагат с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетат из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани. Чужди емисари предизвикват безредици с най-долни средства. Налага се да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство. Черти, с които всеки народ би се гордял. Те доказаха, че са възможно най-достойни за отхвърляне на робството.”

“Да се иска Цариброд за Сърбия, за да не бъде нападната от България, е все едно да се иска Кент за Германия, за да не бъде нападната от Англия. Български жестокости? Да не би британското правителство никога да не е изгаряло село?”


Вижте още: Илинден, Преображение, Кръстовден – най-голямото българско въстание

Отговор