Изчезващите видове: хора, които трябва да видите

0
изчезващите видове
Изчезващите видове

Може ли да си художник, а да си сляп? Да нямаш ръце, но да снимаш? Да преподаваш в рушащо се училище, но да създаваш бъдеще… Това са въпроси, чиито отговори научаваме от една страшно интересна среща. С хора, които са изчеващи екзмепляри от вида Човек. Среща с:

– единствения лекар на последните обитатели на няколко еленски села, спасил живота на десетки души;

– фотографа останал без ръце, но създал 150 хил. снимки;

– едно 11-годишно дете, което решава да дари красивите си коси…

Все скромни, нетърсещи слава българи, които тихо надскачат непреодолими на пръв поглед граници

Лица и истории, намерени от тв журналистката Мария Милкова, която спечели фестивален конкурс за репортажна фотография – Улиците и нейните състояния (в рамките на Фотофабрика 2014 г.).

Снимките ú бяха представени в първата ú самостоятелна изложба през есента на 2015 г. Lifebites.bg ви предлага да се запознаете с някои от тези впечатляващи хора и историите, които крият лицата им. Истории за волята и неограничените способности на човека. За изчезващи видове хора, които, за съжаление, след години ще можем да видим само на снимка…

Николай Примов
Художникът Николай Примов

НИКОЛАЙ ПРИМОВ, художник от София

Когато преди 20 години се качва в едно софийско такси, Николай Примов не подозира как ще се преобърне животът му. Той претърпява тежка катастрофа, вследствие на която губи зрението си. Следват десетки операции, в които лекарите успяват да запазят едва 4% от зрението на едното му око. Тогава Николай открива рисуването. Започва да създава своите стъклописи и картини и да превръща тъмнината в цветна палитра. С опипване. Така се придвижва Николай. Така и рисува.

Художникът разпознава само светлина и тъмнина, затова в палитрата си подрежда цветовете на тъмни и светли, а стъклописите и картините си рисува с пръсти. Казва, че за толкова години усеща топлината на цветовете.

Ниа
Ниа от Костенец.

НИА от град Костенец

Древните казвали, че в косите се крие част от душата ни. А едно малко момиче от Костенец го доказва. В края на 2014 г. 11-годишната Ниа отряза къдриците си и ги дари за перука на онкоболната си учителка. „Тя не просто ми даде косите си, Ниа ми подари надежда”, казва тогава учителката Ангелина Черешарова, която вече не е сред нас. Но надеждата, която малкото момиче даде, остава.

Освен да дава, Ниа знае още, че физическите ограничения нямат значение. Момиченцето е родено без ръчичка и от малко носи протеза. Това обаче не й пречи да танцува.

С постъпката си Ниа вдъхнови десетки момичета. Едно от тях е Жани, която наскоро се раздели с дългата си до кръста коса и я дари за перука на дете, страдащо от онкологично заболяване.

Теодосий Теодосиев
Тео – Теодосий Теодосиев от Казанлък.

ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ, който повечето от нас познават просто като Тео. Учител по физика от Казанлък

На хиляди километри от България, на поляна в Ню Йорк един мъж наблюдава няколко светулки и пише писмо до учителя си. Завършва с думите: „Благодаря за пламъчето”. Мъжът е Павлин Савов, а учителят — физикът Теодосий Теодосиев, по-познат в Казанлък като Тео. Тео има начин да накара стотици ученици от цяла България да седят с часове в изоставен техникум без ток и вода, облечени в няколко ката дрехи и с премръзнали пръсти да пишат уравнение след уравнение — по физика и математика. Днес един от неговите ученици – Павлин, е астрофизик и вицепрезидент на Голдман Сакс.

В продължение на 30 години учителят Теодосий Теодосиев успява в нищета и без никаква помощ да подготви едни от най-добрите физици и математици в света. Подготвя ги напълно безплатно в школата си в изоставен техникум в Казанлък. Учениците му печелят златни медали по физика и математика и са в първите места на най-престижните университети в САЩ и Англия. Той преподава по т. нар. метод на силовия интелект и вярва, че „главата на един ученик не е кофа, която трябва да напълниш, а факла, която да запалиш”.

Теодосий в коридора на изоставения техникум по хидравлика в Казанлък. В продължение на години Тео подготвя учениците си в тази сграда без ток, вода и често без отопление. За експерименталните задачи събира бракувана техника от стари предприятия. Затова и помещенията приличат повече на склад.

Преди десетина години физикът дава всичките си спестявания, за да купи старо училище в малко балканско селце край Габрово. Мечтата му е един ден старата сграда да се превърне в „училище за бедни”, където всички деца имат равен шанс за постигане на успехи. През последната година хиляди българи се включиха в каузата му и събират средствата за ремонта.

ЦВЕТАН, фотограф от Смолян

Смолян не би бил същият, ако из улиците му не се разхождаше белокос мъж със заразителна усмивка. Преди много години, след взрив, Цветан губи ръцете си, но това не му пречи да бъде автор на над 150 хил. снимки и да работи като фоторепортер към местния вестник Отзвук.

С няколко ремъка Цветан е пригодил апарата си така, че го държи по-стабилно от много други фотографи. Освен ръцете си, вследствие на взрива Цветан губи и зрението на едното си око, но казва, че за да снимаш, е нужно поне едно. През последната година губи и слуха си. Затова записва фактите около снимките си на фотоапарата. Приятният разговор с него не иска нищо повече от много бели листи и писалка.

През 1981 г. едно малко въгленче от цигара завинаги променя живота на Цветан. По това време той е миньор край Доспат. Налага се да унищожава детонатори. Случва се най-лошото — единият от тях избухва, Цецо остава без китки на ръцете си и губи зрението на едното си око.

фелдшер, изчезващите видове
Христо Захариев, фелдшерът от Елена.

ХРИСТО ЗАХАРИЕВ, фелдшер от град Елена

Той рядко е напускал селото, в което живее, a е изминал хиляди километри. Няма работно време, но няма и почивен ден. Христо Захариев е фелдшер и за последните обитатели на няколко еленски села е единствената връзка със здравната система. Стъпвал е на места, където от години не е стигала линейка. Христо е спасил живота на  десетки души.

От 30 години Христо Захариев обикаля селата с мотора си Симсон. Сам плаща бензина, сметката за телефон и поддръжката на кабинета си. За работата му държавата плаща 152 лева.

Най-възрастният пациент на Христо е дядо Никола. Здравето не позволява на 100-годишния старец да напуска малката си стаичка и на практика фелдшерът е единствената медицинска грижа, която възрастният човек получава.

Вижте още: Фотофабрика 2015: Нека видим различното

Отговор