Искам да пиша за добрите хора. Не, не е вярно, че не са останали добри хора – постоянно срещам такива. Не е вярно и, че животът е гаден и се МЪЧИМ да го живеем – животът е прекрасен и всеки миг от него е богатство.
Да, има лоши хора. Да, има хора без морал и каквито и да било ценности. Но аз не искам да пиша за тях!
Не правя мръсно на хората
не си отмъщавам и не се радвам, когато на някой “му се връща тъпкано”. Аз наистина обичам хората и наистина вярвам в тяхната доброта. Не защото съм наивна или глупава, а защото смятам, че “лошите хора” просто не са имали шанс да станат добри. Защото търсейки доброто у всеки, откривам много повече отколкото съм очаквала.
Животът е благосклонен към някои от нас. На тях не им се налага да се бъхтят от сутрин до вечер, да се чудят как да свържат двата края и да се борят неуморно, за да имат свой дом, малка кола, някое дете, щъкащо покрай тях и в най-добрия случай куче или котка. Но
изборът дали да бъдем добри и човечни
независимо от трудностите, през които преминаваме в своя живот, остава само и единствено в наши ръце. И никой не може да ни отнеме правата върху него.
Най-висшата ни цел трябва да бъде да овладеем себе си, собствените си емоции и вибрации и да се научим да ги контролираме. Достигането на вътрешна хармония и мир за всеки идва по различен път, но стремежът към този баланс е, може би, най-важното нещо за всеки осъзнат жив човек. Когато някой достигне високо духовно ниво, той неизменно става по-добър, а и започва все повече да вижда доброто у другите хора.
Много е лесно да сме агресивни, злобни, да съдим останалите за техните дела, думи или външен вид… но какво ни носи това? Не ни ли прави по-лоши от тези, които нападаме?
Всеки е отговорен за себе си и за това какъв човек ще бъде – добър или лош. Но си мисля, че ако положим усилия и се фокусира върху доброто, положителните емоции, красивите неща – тогава може би всички ние ще станем малко по-добри, а света по-смислен и усмихнат.
Автора ако живота на добрите хора беше супер и добър нямаше да се бройм на пръсти