Време за разкази: Георги Порумбачанов – История край огнището

Разказът История край огнището Георги Порумбачанов пише, когато е 14-годишен. Публикуваме го сега, в навечерието на Коледа, защото смятаме, че да прочетем на децата си (а и на децата у нас) приказка като История край огнището, писана от друго дете, е един от най-вълнуващите начини да разкажем за този светъл празник.

Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете новите ни рубрики, посветени именно на тези две теми – Време за поезия и Време за разкази. В тях освен текстове на утвърдени имена, ще намерите проза и поезия от млади български автори.

История край огнището

Георги Порумбачанов

В подножието на един горист хълм се гушеше малка къщурка, сякаш търсеща подслон от северния вятър, свирещ в клоните на побелелите от валящия сняг борове. Сред извиващата се в бърз и буен танц бяла виелица се очерта фигурата на средно висок мъж. Снегът по пътеката пред къщата заскърца, вратата се отвори и отвътре лъхна топлина и треперливите лъчи на огъня осветиха мъжа на вратата. Той изтупа снега от дебелия си овчи кожух, тропна два-три пъти, за да свали полепналият по навущата му сняг и пристъпи прага на вратата. Привлечени от шума, една подир друга към вратата се обърнаха три чернокоси главички. Щом очите им паднаха върху човека пред вратата, викнаха радостно “Татеее!“, а той в отговор каза:

– Здравейте, агънцата ми, елате да ми дадете по една прегръдка! – децата веднага дотърчаха и се хвърлиха в широко разтворените бащини обятия. След това го обградиха и започнаха да го разпитват.

– Къде беше тате?
– Защо се забави толкова?
– Какво се е случило днес?
– Деца, деца, един по един, изчакайте да седна, за да си отпочинат нозете ми и ще отговоря на всичките ви въпроси! – прекъсна ги баща им.

След това закачи кожуха си до вратата и остави голямата си торбата от козя кожа на пода, подир което влезе навътре в къщата. Децата предположиха, че в торбата има нещо специално и изгаряха от желание да надникнат вътре, но не посмяха. Знаеха, че баща им ще реши кога да им каже какво има в торбата, затова просто го последваха в стаята. Той междувременно се беше настанил до огнището на един много удобен дървен стол, считан от децата му за неприкосновен. Трите момченца се настаниха около него, всяко на своето си място и изчакаха баща им да ги запита:

– Сега кажете, какво има? – едва довършил думите си, веднага от всички страни заваляха въпроси.
– Един по един, моля ви! – разсмя се той – Не мога да отговарям едновременно на всички!
– Тате, ти каза, че няма да се бавиш много, а те нямаше цял ден. – каза малкия Йоанан.

– Къде беше?
– Ходих до града – отговори баща му – имах малко работа там, а на връщане се забавих, защото виелицата беше много силна и не смеех да изляза от града, докато не поутихне. Къде са сестрите и майка ви, обикновено са тук, до огнището?

– Мама приготвя нещо в готварската стая, но не ни пуска да влезем и да видим какво – отговори Захария.
– А Лисия и Елисавета ú  помагат. Мама изпрати Исаак до селото, за да купи нещо и я чух да му казва, че днес е много важен ден и иска всичко да е както трябва – каза Яков.

– Ние го питахме, защо този ден е толкова важен, а той каза, че отдавна се е случило нещо много, много прекрасно, но не пожела да каже какво, рече, че ти си щял да ни разкажеш всичко? – допълни малкият Йоанан.

– Хм, така ли е казал, е изчакайте да видя какво правят майка ви и сестрите ви, пък после ще видим, може да ви кажа нещичко по повод днешния ден – отговори таткото, по такъв начин, че в децата не остана и капчица съмнение, че щом се върне, ще започне да им разказва нещо интересно. След това той се запъти към една врата в дъното на стаята. – Вие да стоите тук и да не правите бели, чухте ли?

– Да, ще слушаме! – прозвуча единогласният отговор на трите момчета и баща им доволен мина през вратата, водеща към една пристройка, служеща за кухня. Щом влезе, лицето му бе залято от горещина и множество апетитни аромати, говорещи сами по себе си за бурно кипящата работа, която се вихреше из помещението. До една маса със запретнати ръкави стоеше нисичка, но много енергична жена, която упорито месеше една топка тесто и поради това бе цялата покрита с брашно.

Изправено пред огнището стоеше младо момиче, което разбъркваше съдържанието на голям кипящ казан над буен огън, а горещината правеше бузите ú  да изглеждат червени като юлски ябълки. Близо до нея стоеше сестра ú, сякаш точно копие на майка си. Запретнала ръкави, тя довършваше една баница, с толкова отмерени и елегантни движения, че бе удоволствие само да я наблюдаваш.

Всеки в околността знаеше, че нямаше по-вкусни баници от тези, които правеше Лисия. В този момент, през входа в другия край на кухнята, водещ до стряхата с дървата за огрев, влезе набито, яко момче, вече почти мъж, носещо голям наръч дърва и ги остави до огнището, изправи се и чак тогава видя баща си, който стоеше до стената и гледаше с умиление картината пред себе си.

– Здравей тате, успешно ли беше пътуването ти до града? – попита той.
– Да, Елон, доста успешно, бих казал – с доволна усмивка отвърна баща му.

С две крачки стигна до учудената си съпруга и я целуна по брашнената буза.

– Авва, ти кога се върна? – попита тя – При тази виелица, мислехме, че ще чакаме поне още три часа.

– О, върнах се преди малко, дори говорих с най-малките, а те ме попитаха защо днес е толкова важен ден, та ме чакат, за да им разкажа, но първо исках да ви видя. Имате ли още много работа, добре е всички да се съберем в голямата стая.

– Аз нямам повече нужда от помощта на момичетата и на Елон, те могат да дойдат с теб, аз ще сложа ей-сегичка тези работи да се пекат и идвам.

– Елон, къде е по-малкият ти брат? – попита Авва – Не го виждам, не се ли е върнал от селото!?

– Тук съм татко, бях навън да хвърля един поглед на овцете. – долетя отговорът от вратата и в стаята влезе момче с една или две години по-малко от Елон и с весело изражение, подхождащо на името му – Исаак. – Снегът навяваше в кошарата и овцете неспокойно тичаха насам-натам, но се погрижих за това и сега те са почти толкова кротки, колкото момченцата в съседната стая.

– Хайде да не ги караме да чакат повече  – разсмя се баща му.

Запъти се към голямата стая с огнището, а след него излязоха от кухнята синовете и дъщерите му. Щом децата влязоха в стаята, всеки се настани на мястото, което считаше за свое. Макар големите да знаеха много добре това, което щеше да разказва баща им, обичаха да слушат – той бе изключително сладкодумен и винаги разпалваше въображението на всички. Авва се настани на дървения си стол и към него се насочиха с очкване няколко чифта кафяви очи, топли и меки, като уюта на домашния огън.

Сега ще ви разкажа това, което ми е разказвал моят баща, а на него, неговият баща, за това, което се е случило много отдавна на този специален ден – започна Авва:

– Преди много години в една далечна страна, живяла жена, която се казвала Мария. Един ден, пред нея се явил ангел, изпратен от Господа, който се казвал Гавраил. Ангелът ú рекъл:

“Здравей, благодатна! Господ е с теб и благодатна си ти измежду жените.  Ето, ти ще родиш  Син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния и Господ Бог ще му даде престола на баща му Давид и царството Му не ще има край”

– а Мария попитала: “Как ще стане това?” Ангелът в отговор й казал: “Светия Дух ще ти даде това Дете и точно затова той ще се нарече Божии Син”. След това ангелът си заминал, а Мария отишла и казала всичко това на годеника си, Йосиф, а той много се уплашил, но на следващата нощ насън му се явил ангел, който му казал: “Не бой се Йосифе, сине Давидов, да вземеш за жена Мария.”

– Но тате, как е възможно, Давид да е едновременно баща на Йосиф и на Исус? – запита Яков.
– Тогава така са се изразявали,  Яков. Йосиф и Исус са живели много години след цар Давид, но те са били от неговия род.
– Цар ли, кой е бил цар Давид, тате? – попита Йоанан.

– Всъщност преди да стане цар, Давид е бил овчар, като мен, който обичал Бога и когото Господ избрал за цар над Израел. Господ Бог извършил велики дела чрез своя избраник, някой път може да ви разкажа и за Давид, но сега да се върнем на нашата история, която също е за един Избраник, също е за един Цар, но много по-специален и велик от Давид.

По онова време, Израел е бил част от Римската империя, много голяма страна, която е била управлявана от император. Почти осем месеца след като ангелът се бил явил на Мария, императорът Август заповядал да бъдат преброени всички хора в неговата империя, която смятал, че покрива целия свят. Мария, заедно с мъжа си Йосиф, отпътувала за Витлеем, родния град на Йосиф, за да се запишат според императорската заповед. Точното когато пристигнали във Витлеем, Мария родила Божият Син в една ясла, понеже е нямало място за тях в гостилницата.

Нарекли Детето Исус, както ú бил заръчал ангел Гавраил. По това време, в околността имало няколко овчари, които живеели в полето и тази нощ стояли на стража, за да пазят овцете си от нощни хищници. Пред тях застанал ангел и Господната слава ги осияла, те се изплашили много, но ангелът им казал да не се страхуват, защото голяма радост е споходила света, във Витлеем се е родил Божият Син и изведнъж, до ангела се появило многобройно небесно войнство от ангели, което хвалело Господа с думите:

“Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.”

След като ангелите си отишли, овчарите си казали: “Хайде да отидем да видим това, за което Господният ангел ни каза”. Отишли във Витлеем и намерили Божият Син, повит да лежи в една ясла, точно както им казали ангелите и разказали какво са видели и всички, които ги чули много се учудили на това, което разказвали. След като видели Младенеца и му се поклонили, те се върнали на полето при овцете си славещи и хвалещи Бога за всичко, което са видели и чули.

По времето, в което се родил Исус във Витлеем, трима мъдреци от изток пристигнали в Ерусалим, града в който управлявал цар Ирод.

– Но, тате, нали Ерусалим е столица на Израел, а ти каза, че Израел е бил управляван от император Август. Как тогава може да има още един цар?

– Става въпрос за бившето царство Израел, мили деца. Когато Исус е бил роден, Израелското царство не е съществувало, било е унищожено преди повече от 900 години. Всъщност, Ирод е бил цар във васалното на Римската империя царство Юдея, което постепенно се превръща в римска провинция.

– Какво означава да си васален цар, тате?

– Ех, Яков, да си васален цар означава, че можеш да правиш каквото си искаш, стига да изпълняваш това, което желае императорът.

Позволете ми любопитковци, да продължа разказа си! Говорих ви за мъдреците… Та тези мъдреци се изправили пред цар Ирод и попитали:

“Къде се е родил Царят на юдеите? Видяхме звездата му на изток и дойдохме, за да Му се поклоним.”

Когато чул това, цар Ирод се разтревожил, защото смятал, че е единственият цар на юдеите, а тези мъдреци казвали, че има друг. Затова той събрал всички свещеници и учени мъже и ги разпитал къде трябва да се роди този, за когото са говорели мъдреците, а те му казали: “Във Витлеем Юдейски, защото така е писано, чрез пророка”. Тогава Ирод повикал мъдреците и им казал:

“Когато намерите детето, елате и ми кажете къде е, за да мога да отида и да му се поклоня и аз.”

А мъдреците, щом тръгнали от двореца на цар Ирод, видели пред себе си в небето звездата, която изгряла на изток и която те следвали през цялото време.

Звездата “вървяла” пред тях и ги довела до мястото, където бил малкият Исус. Щом влезли в помещението, където било Детето, те паднали и му се поклонили. Поднесли дарове – злато, тамян и смирна, подаръци, каквито се давали на царе. След това, мъдреците си отишли в своята страна, но без да казват на цар Ирод къде е Исус, защото Господен ангел ги предупредил насън, да не му казват, понеже Ирод искал да убие малкия Исус, защото се страхувал, че Той може да отнеме царството му.

Когато цар Ирод разбрал, че мъдреците са си заминали, без да му кажат къде е Божият Син, се ядосал страшно и заповядал всички момченца във Витлеем на две години и по-малки да бъдат убити. Страшна и люта заповед, издадена от зъл човек, който бил сурово наказан от Бога за своето престъпление.

– Този Ирод е бил много жесток – каза Захария ужасено и после добави с глас, в който личеше лека уплаха – нали не е успял да убие Исус, тате?

– Не, Захария, ангел се явил в съня на Йосиф и му наредил да вземе Детето и майка му и да отиде в Египет – страна, която била далеч от Юдея и Ирод нямал власт там. Йосиф, Мария и Исус, трябвало да останат в Египет до смъртта на злия цар Ирод. След това било безопасно да се завърнат в родните си места.

Авва бе почти завършил своята история. Направи кратка пауза и погледна седемте си деца, неговото истинско съкровище. Рут, неговата мила жена, обичаше тези моменти и както винаги гледаше Авва така, че в очите й можеше се прочете благодарността и щастието за това, че има толкова прекрасно семейство. Кратката тишина, която се възцаряваше, когато Авва завършваше своите истории, бе онзи миг, в който той умееше да вижда повече от всеки друг.

Виждаше как думите на истината попиват в сърцата на децата му. Във време, колкото една въздишка, се чуваха само пукането на дървата в огнището, цъкането на стария часовник, вятърът, търсещ пролуки в старата къща и дори протягането на старата котка… и това са миговете, заради които човек с благодарност живее, мислеше си Авва.

– А какво знаете за Исус Христос? – изпревари с въпрос въпросите на децата си Авва.

– Той ни е спасил от греховете ни, като е дал живота си за нас – отговори Захария, без  дори да се замисли.

– Точно така! – рече баща му и блага усмивка се разля по лицето му, което мъдростта бе набраздила така, че всеки път щом се усмихнеше милиони бръчици се подреждаха в особени редички, сякаш тази усмивка съществуваше, за да каже: Обичам ви безкрайно! – После той добави:

Сега разбирате ли, защо този ден е толкова специален?

– Да, защото на този ден, много отдавна се е родил Исус Христос, Божият Син, който ни е спасил от греховете ни, заради които сме били виновни пред Бога – беше задружният отговор от страна на трите малки момчета, към които беше отправен въпроса.

– Правилно! Затова ние празнуваме, защото голяма радост е споходила света, когато се е родил Исус Христос – довърши баща им и след това каза: Както мъдреците са поднесли дарове на Исус, така и аз съм донесъл подарък.

Докато още говореше, стана и се запъти към входната врата, до която бе оставил своята овчарска торба. Разбира се, че сърчицата на дребосъците заскачаха в гърдичките им, като горещ картоф в ръцете на малък лакомник. Авва донесе торбата си, бръкна в нея и извади захарните петлета, които по онова време бяха най-голямото и скъпо лакомство. Малките деца не можеха да стоят по местата си и подскачаха като палави агънца край баща си. Пръстенца им се протягаха и сочеха към торбата с лакомства – всички се смееха умилени от гледката… отвън, малката къщичка бе прегърната от суровата зима и ако човек можеше да я погледне от студените преспи в гората, неизменно би казал, че тази вечер – тази къщичка е най-щастливото място на света.

Когато всички се поуспокоиха, Авва отново пъхна ръката си в козята торба и извади от нея една книга, на която с големи, златни букви пишеше Библия.

– Тук е написана историята, която ви разказах и още много истории, които са Боговдъхновени и полезни за поучение и насърчение. Написано е това, което Господ Бог ни е заповядал и казал в отминали времена. – каза  Авва: Купих тази свята Книга от Цариград, това е първото ú издание. Това е най-важната Книга, преведена на нашия език.

– Почети ни, моля те! – каза Рут със своя нежен глас. Авва отвори Библията на първата страница, всички впиха погледи в него и той започна да чете:

В началото Бог създаде небето и земята…

Тишината заслуша мекия и топъл глас на Авва. Уютът на празника обви цялото семейство, а Словото Божие се лееше и изпълваше сърцата им.

*Значението на имената в разказа:
Авва – “баща”
Рут – “приятелка”
Елон – “силен”
Йоанан – “Бог е милостив”
Захария – “Бог е прославен”
Яков – “Да защити Бога”
Лисия – “Власт да освобождава”
Исаак – “Смеещият се”
Елисавета – “Бог е покривало”

Прочетете още… един разказ – На браздата от Елин Пелин