Приключенията на един исландец в България

8
исландец в България
Топ 10 на най-забавните ситуации, които могат да се случат на един исландец, решил да се премести в България.

Когато преди 8 години благоверният ми (който е исландец) реши от раз, че зарязва прекрасната държава-санаториум, наречена Люксембург и се мести да живее (по любов, естествено) в България, тайно в себе си го съжалих. Наяве ликувах! Празнувах разпъпилата се обич и селебрейтвах Европа без граници.

И въпреки че не очаквах всичко да се развие като сюжет от приказка, изобщо не бях подготвена за едни от най-фрапиращите, тъжно-забавни ситуации, в които нашата българо-исландска връзка попада почти от самото начало… Но нека ги подредя в малка, своеобразна класация, в която всяка случка си е сюжет за разказ.

Вижте моя личен Топ 10 на приключенията на един исландец в България:
Исландия
Израснал в суровите условия на родината си, един исландец никога не може да предположи какви премеждия ще го дебнат зимата в София. Снимка: MarcCooper_1950 via Foter.com / CC BY-NC-ND

10. Сблъсъкът на моя корав викинг с Топлофикация

Родом от Исландия, вродено чистоплътен, той е свикнал на постоянно извираща топла вода и добре отоплени (добре изолирани също) семейни гнезда. Долетял, за да свием нашето в София в началото на месец октомври, моят корав исландец изобщо не беше подготвен, че само след няколко дни, студен фронт ще нахлуе откъм северозапад и температурите ще паднат почти до нулата…

Зъзнейки една вечер, услужливо, като истински рицар, стана и се отправи към радиаторите. Гледах го как започва да върти врътките с надежда, че ще ни спаси от бялата смърт. Едва, едва попитах: “Какво правиш?”. “Включвам отоплението” – беше логичният отговор, последван от моето “Ама те не са го пуснали още”…

“Те?!? Кои са ТЕ!?!”

Представете си точно тук, че въображаема камера набива фокуса към широко отворените му сиво-сини очи, в които разчитате зараждащ се лек ужас и тръгва мелодия от Туийн Пийкс… Е, в нещо такова се превърна и последвалият тричасов сюрреалистичен разговор, в който трябваше да му обясня откъде, аджеба, извира топлата вода.

11
В Исландия няма пчели. Снимка: stevenbates via Foter.com / CC BY-NC-SA

9. Какво живее в горите български?

Знаете ли, че в Исландия няма комари. Твърде студено е. Няма и отровни змии и отровни гъби – пак по същите причини. Няма и пчели… Което всъщност е доста тъжно. Но сигурно заради липсата на пчеличките, появата на всичко живо, исландците обясняват с елфите. И искрено вярват в тяхното съществуване. Даже има хора, които се кълнат, че са осъществявали срещи от трети вид с приказните същества.

Слава Богу, моят исландец не е от тях, иначе как бих се мерила по красота с някоя елфка… Случката, която ще ви разкажа е провокирана именно от това. Пътуваме

някъде из Искърското дефиле

с приятелка и мъжа ми, който щастливо пълни очите си с природни гледки, различни от родните му. Край пътя се вие и теснолинейката. Той заинтригуван ме пита: “Какви са тези малки релсички? Какви влакчета се движат по тях?”.

Аз, като брутална представителка на “гадните български женички”, веднага решавам да се пошегувам и му казвам, че и в България си имаме горски същества, за които дори сме построили транспорт. Той преглъща шегата – очевидно не му става много приятно, но нали е прясно влюбен – прощава ми. Десет минути по-късно очите му се окръглят и той губи ума и дума: “А тези неща какви са? Техните къщички ли?”. Обръщам се и поглеждам през стъклото – кошери. Избухвам в смях – вече е доказано, че в Исландия си нямат пчели.

Снимка: Stuck in Customs via Foter.com / CC BY-NC-SA
Исландия е сред световните лидери в риболова. Снимка: Stuck in Customs via Foter.com / CC BY-NC-SA

8. “В България не ядете риба!”

До средата на ХХ век исландците икономически разчитат най-вече на риболов и земеделие. Риболовът е водещата промишленост в страната и до днес. Като захранен и израснал с риба, моичкият решава още на втората седмица от трайното заселване в родината ни да потърси “качествен рибарски магазин”. Въоръжен с карта и ДжиПиЕс той потегля из софийските улици. Четири часа по-късно и над 25 обиколени рибни магазинa, сред които дори гръцки, горкият исландец се прибира отчаян и заявява:

“Вие не ядете риба. Вие се храните със стръв.”

Излишно е да споменавам, че не му говорих известно време…

7. Един исландец и българското чревоугодничество

Коледните празници са нещо, което ние, българите, тачим и милеем. Не толкова, защото сме силно религиозни и богоговеем в тихата и свята нощ, а защото прасето Гошо е специално отгледано точно за този паметен момент, руйното вино е кипнало още от лятоска, а витите баници са с онази хрупкава, златиста коричка, която няма себеподобна. А да не забравим, че и зелето тамън е втасало…

Ядене, ядене, ядене и за почивка – баклавичка за десерт

Това, освен като гастрономически шок, се отрази на мъжлето ми и като истински културен сблъсък с традицията на българското чревоугодничество. След първата Коледа, изкарана у нас, скайп разговорът с роднините му беше започнат вместо с “Честита Коледа”, с думите “Ядохме 6 часа!”. И до ден днешен не може да си обясни способността ни да седим толкова дълго на една маса и… да ядем. Вероятно никога няма и да свикне.

6. Исландец покорява Руски паметник

Нека си го кажем направо – тук шофираме зле! Пътищата ни са… зле! Колите ни – и те. В 80% от случаите са над 10-годишни, втора-трета ръка. Само в България, когато кажеш, че си си купил нова кола те питат на колко години е. Движението в столицата ни е толкова рисково, че почти настигаме Истанбул.

Ето защо, на шестата позиция в тази класация, ще сложа постижението на мъжа ми с първото направено кръгче на кръговото на Руски паметник. Въпреки че ако питате него – то си е за първо място. Толкова доволен и щастлив беше, че е успял, че го повтаряше три дни поред. На всеки, с когото говори. Може би, защото само седмица преди това, в разговор с дългогодишен служител на полицията, беше притихнал ужасено, когато полицаят му каза:

“За да караш и оцелееш в България, не трябва да спазваш Закона за движение по пътищата. Спазваш ли го – със сигурност си катастрофирал!”

5. България, Исландия и агнешките глави

Нали знаете как в началото на всяка връзка, а и по-натам, мъжете се перчат. Явно това си е генетично заложено в мъжкарите – кой разтваря опашка на слънцето, за да блесне в ярки цветове, кой танцува ритуален танц, кой вплита роги… Все пада перчене. Та мъжкарят-викинг решава да ме впечатлява:

– Ти, знаеш ли, че ние, викингите… ядем агнешки глави?
– Така ли? И ние. – изчуруликвам аз.
Следва тъп поглед. Почти агнешки…
– Да, беее…
– Да. Това е традиционно ястие. Имаме много варианти да ги готвим…

Погледът от тъп, започва бавно да се превръща в горд такъв, който сякаш казва: “Браво! Избрал съм си правилната жена от правилната варварска раса!”… и-и-и точка за България. Ура!

Снимка: Cremo via Foter.com / CC BY-NC-ND
Снимка: Cremo via Foter.com / CC BY-NC-ND

4. Фойерверки с кауза

Малко, след като бяхме напазарували фойерверки за първата Нова Година, която щяхме да посрещнем заедно, мъжът ми ме попита дали и тук печалбата от продажбите им отива за спонсорство на спасителните екипи на Червен кръст…

Останах като гръмната и с искрена завист слушах как всяка Нова година средностатистическият исландец отделя около 600-1000 евро за фойерверки. Най-вече, защото знае, че парите му ще отидат за добра кауза. Ако знаете как ми се ще един ден и аз да се похваля, че освен да се забавляваме, сме и умни и отговорни към себе си и обществото. До тогава, обаче, Исландия ще води убедително в резултата…

3. Мерките са важни. Особено, когато си поръчваш пиене

Не е тайна, че исландците пият. Много. Като за последно. Те викинги ли са или лукови глави, все пак?! Май само в техния “рай” се лее медовина, докато ние невинно пърхаме с бели крилца и жулим нектар. И все пак, България успя да нокаутира и с това моето “невинно” момче.

алкохол
Снимка: Wine Dharma via Foter.com / CC BY-NC-SA

На първото голямо парти, на което го заведох в известно столично заведение, той реши да отиде и да си поръча самичък. Това леко ме напрегна, защото само два дни преди това, когато си поръча сам “кафе с лед” в крайпътен ресторант, сервитьорът му донесе кафе с топка ментов сладолед, но го оставих да се оправя. След десетина минути той пристигна, носейки водна чаша с ром и кола. Повдигна я, рече “Скаул!” и отпи. Очите му изскочиха и той се задави:

– Господи! Какво е това!?! Та тук има само ром!!!
Попитах небрежно какво си е поръчал.
– Двоен ром с кола.
– Ми да – тук един ром е 100 грама. Двоен е това, което си получил. – обясних услужливо.

Остана очарован. Въпреки че още бършеше сълзи и подкашляше…

2. Сблъсък на бъдещ исландски татко с Майчин дом

Второто място в нашия личен Топ 10 отреждам на най-важното събитие, случило се в съвместния ни живот – раждането на нашия син. В Майчин дом (преди ремонта). На връх Коледа. И до ден днешен това, което той си спомня от цялото знаменателно изживяване, е неговото изгубване в катакомбите на болницата.

След като бодро ме изпрати да раждам, той взел асансьора и се озовал… в мазето. Намерил се в дълъг коридор с примигваща крушка, която даже издавала жужащи звуци, олющени стени, мухлясал под и откъртени врати към стаи, приличащи на черни дупки. Ужасил се е. Истински. През цялото време си мислил:

“Къде оставих жена си. Какво ще се случи с нея? Один, дай ми сили…”

Когато по-късно измъкнал се от злокобното мазе, потърсил изконното си бащино право на информация и не я получил, бил решен да тича до най-близкото полицейско управление! Искал да съобщи, че раждащата му жена и раждащото му се дете са взети с цел провеждане на гнусни експерименти. Ужасът, който е изпитал, е и това, което е оставило най-яркия спомен у него от Коледата на 2010-та. Слава Богу, че появата на оранжевокосото ни детенце успява лека-полека да го заличава. С всяка изминала година – все повече.

църква - Великден
Великден в България. Снимка: Klearchos Kapoutsis via Foter.com / CC BY

1. Първи Великден – Христос Воскресе!

Призовото място също е свързано с празник. Не Рождество Христово, а Възкресение. Великден – посрещнат за първи път от един исландец в източноправославна държава. Яйца, множество хора със свещи, обикалящи в кръг около църквата, православен хор… Абе, всичко – в цялата му бляскавост.

Исландците са протестанти. През Х век започва политическо напрежение от страна на континенталната част на Европа, която изисква Исландия да бъде покръстена – до тогава всички заселници на този остров почитат скандинавските богове. В края на хилядолетието

много знатни исландци преминават към новата вяра

През 1000 г., когато гражданска война между религиозните групи изглежда неминуема, Алтингът избира един от вождовете – Торкейр Льоусветнинкакоди, да разреши религиозния проблем чрез арбитраж.

Той решава, че е правилно цялата страна да бъде покръстена, но на езичниците да се разреши да изповядват своята вяра тайно. Доста йезуитски, мен ако ме питате. Това, естествено, дава правото на исландците просто да се наричат християни, но не и да вярват искрено. Та, да се върнем към случката. Имам си аз навръх Великден един викинг-лютеранин до мен, който с блеснали от любопитство очи, очаква камбаните да ударят точно в 12 часа и Христос да възкръсне по български. Камбаните започват да бият и попът се провиква към миряните:

Христос Воскресе!

Ние всички отговаряме – Воистина воскресе!
И така – три пъти, знаете… В този момент, мъжът ми, леко объркан, се навежда и шепнешком ми пита: “Те наистина ли казват Христос уаз крейзи?!?” (Христос е бил луд – бел. а.)…


Прочетете още… Невероятните приключения на сър Фермор в България

СПОДЕЛИ
Предишна статияДуми на 4 гуми – новата хипарска книжарница на колела
Следваща статияВреме за поезия: Боб Дилън – Страшен дъжд ще падне
Влади Фиданова
Здравейте, аз съм Влади. Винаги съм се представяла с краткото си име, защото Владислава звучи направо шокиращо с целите си 10 букви. Някои от вас може и да са срещали името ми във финалните надписи на телевизионни предавания, за които дълго време съм работила като сценарист, а за други това, че пиша да е абсолютно ненужна информация. Факт е, обаче, че думичките винаги са били моето тайно лекарство, с което лекувам душата си, или оправям настроението си за седмици напред. Харесвам джвъджки. Мразя джинджифил. Била съм в Джумаята.. и в Горната и Долната. Искам да отида в Джаксънвил. И понякога вярвам, че познавам джуджето Хаяско. Животът ми е шарена плетеница от много и от малко – много любов, много неочаквани срещи, още по-неочаквани раздели и едно малко, съвършено човече, на което съм горда майка. По интересно стечение на обстоятелствата, бащата пък е исландски бивш стриптизьор. Казах ли ви – животът наистина може да бъде адски забавен. И в същината си, той винаги, винаги е сладък. До последната хапка.

8 КОМЕНТАРА

  1. Само за “джвъджки”-те ,второто “дж” ви е в повече – казват се “джвъчки”. Успех☺

  2. Мисла, че трябва да преминете към по-дълга литературна форма. Крайно време е, май.

  3. ми да не беше си зимала исландец мари…тука ко малко рЪкиика два три шамара да са згрееш и либоф и пчелички…ко са обясняваш

  4. Благодаря за искреното забавление! Ще се радвам да прочета още, имате уникален стил на писане 🙂

  5. Е много беше яко, направо си представих потресения викинг как се лута в дивия Майчин дом и пие кофа ром. 😀

  6. Благодаря на всички за думите и отделеното време. За мен е искрено удоволствие, че този текст ви е забавлявал. Още веднъж – благодаря. 🙂

Отговор