| Коя е Капка Касабова? Мнозина от вас вероятно не само са чували името ú, но и са чели книгите ú. Макар че пише на английски, нейни произведения са преведени и издадени на български – Улица без име (2008), Любов в земята на Мидас (2011), Вила Пасифика (2012) и Дванайсет минути любов (2013) – издадени от Сиела, а тази година и последната ú книга – Граница. Българката е един от успелите автори на пазара на английска литература. На 17 г. имигрира със семейството си в Нова Зеландия, където следва френска литература и лингвистика и започва да пише на английски. От 10 години живее в Шотландия. Когато започва да пише, вече живее в англоговорящ свят и, както самата тя пояснява в свое интервю, да твори на езика, който я заобикаля в този момент, е някак естествено. Още с появата си на литературната сцена, Капка обира овациите на критиката и читателите. Първата ú книга – стихосбирката Всички пътища водят до морето, печели 4 награди. Повече за Капка Касабова може да откриете на нейния официален сайт. |
Преди десетина години се наложи да пътувам служебно до Резово. Беше студена декемрийска събота, ден след Никулден. Навръх празника на моряците и рибарите кораб, плаващ под чужд флаг, се беше ударил край скалите на пограничното село. Заради ураганната буря моряците прекараха нощта на борда, бедствайки. Трябваше с колега фоторепортер да отразим на другата сутрин спасителната операция.
Когато пристигнахме в Резово ни посрещна табела с надпис: Гранична зона и екип на Гранична полиция. Бяха минали повече от
15 години от началото на прехода
а ни провериха най-старателно документите и ни заразпитваха къде отиваме. Ситуацията ми наподобяваше на миналото, за което съм слушала от баща ми, когато за да влезеш или да напуснеш гранично село, каквото е Резово, ти трябва открит лист. Демокрацията беше премахнала нуждата от него, но указателните табели и мерките за сигурност от социализма все още бяха живи.
Тогава нямах много време да разсъждавам над случилото се. Дори бях забравила за него. До
срещата с Капка Касабова
и нейната Граница. И както всичко в живота става уж случайно, така случайно видях поканата за бургаската премиера на книгата ú. Решението да отида обаче не беше случайно.
Срещата с авторката изкара на повърхността низ от предишни (не)случайности и за дълго пулсираше в главата ми с въпросите, които тя задаваше и с отговорите, които търси чрез своите герои в книгата.
(Не)Случайно в залата на културен център Морско казино влезе Недрет. Вечерта преди премиерата ми писа, че идва в Бургас за представянето на Граница. Стана ми интересно какво е провокирало у него желанието да измине разстоянието от Къркларели и да бъде тук по това време. По ирония на съдбата той премина онази граница, за която Капка говори в романа си, за да стигне
в морския град
С Недрет се запознахме случайно в социалната мрежа. Покрай общуването ни научих и неговата родова история. Наследник на помаци от Смолянско, принудени да напуснат Родопите и да се заселят от другата страна на границата. Как да предположа, че години след това, историята на Недрет по някакъв непредсказуем начин ще пулсира в книгата на една българка, която живее в Шотландия?
“Станаха много случайности”, помислих си, когато на премиерата Капка Касабова публично благодари на Недрет, че ú е помогнал да стигне до онези места, които още пазят тайни от времето на Желязната завеса и да говори с хора, изпитали на гърба си строгостта на режима и невъзможността да преминеш току-така границата.
Тези истории са само част от многото, докоснали авторката и намерили място
между кориците на Граница
“Преживях цялата палитра на емоциите, докато минавах през пограничните места и през онези, наречени ничии територии. Минах през най-различни състояния от най-тъмните, като страха и ужаса до едно невероятно усещане за свързване с тези хора. Аз не съм човек от границата, не съм живяла там. Но имаше нещо много общо между всички тези истории – това, че се повтаряха, че бяха толкова човешки. Почувствах се много очовечена след тези срещи”, призна след премиерата Капка Касабова.
Докато правех интервюто с нея, усещах, че тя все още преживява онези близо осем месеца, през които е обикаляла из Родопите и Странджа, стъпвала ту на гръцка, ту на турска земя, за да среща непознати хора и да пита по нейния човешки и неподправен начин. Родената в София писателка признава, че за нея най-трудни са били
разказите на хората
които не са простили на себе си за това, че по един или друг начин са станали съпричастни на действията на властта. Властта, която с цялата тежест на закона е преследвала хората, опитали се да преминат оттатък границата, за да потърсят свобода.
“Чувствам се сякаш друг човек в сравнение с това, което бях преди да започна работата по книгата. Вече съм убедена, че хората сме свързани, особено съседните народи. Искам все повече да говоря за това, да пътувам и да изграждам все повече мостове между нас”
– признава Капка Касабова.
А Граница успешно го прави на езика на Шекспир, на който е писана. Тя излиза на български месеци след британското издание, но преди американското и други преводни издания. Книгата е преведена на родния език на Капка от Невена Дишлиева-Кръстева.
“Нямах сили да я напиша отново”, признава Капка Касабова. Участието ú в превода прави българския вариант еднакъв с английския.
В края на представянето, Недрет бе сред хората, които се наредиха, за да вземат автограф от автора. Стоях до него, докато чакаше реда си и говорехме. За него беше вълнуващо да държи в ръце книгата, в чието написване участваше по един незабравим начин. И нямаше търпение да я прочете на езика на своя род, на който говори, когато се среща с приятели от България, преминали границата по най-лесния начин сега – само с паспорт в ръка.
