Гана: На погребение като на богаташки купон

0
Гана
Ганайско погребение - с песни, танци и ковчези-произведения на изкуството.

Ако попаднете в африканската държава Гана, това е вероятно едно от нещата, които моментално ще ви привлекат вниманието. Винаги през уикенда, обикновено в съботен ден. Отдалеч се забелязват червените тенти, огромното количество столове за присъстващите. Хората са облечени в традиционните за такива поводи червено и черно. И също отдалеч се чуват виковете на оплаквачите. Това е ганайско погребение. А такова нещо със сигурност никъде другаде по света не може да се види. Това не е просто ден за печал. То си е и празненство същевременно! С танци, атрактивни прояви и ковчези – същински произведения на изкуството.

Гана погребение
Под шатрите са по-специалните гости. Винаги има окачени и снимки на починалия, заради всички присъстващи, които не са имали честта да го познават.

Всичко тръгва от ганайското племе Га, което обитава южните части на страната. Тези хора вярват, че

смъртта не е край, а начало

Преминаване от видимия в невидимия свят. При това – мъртвите предци имат далеч по-голяма сила и власт, отколкото живите, ходещи по земята. И по тази причина, когато някой умре, близките му се стараят да му организират възможно най-хубавото погребение, за да си спечелят благоволението на душата му за времето, когато и те ще се преселят в отвъдния свят.

Гледай колко си ми скъп, като си умрял, дано и аз съм ти такъв, като дойда при теб…

И нищо чудно, че това е вероятно най-големият разход в живота – погребението на близък човек често излиза по-скъпо от собствената сватба. Около 15-20 хиляди долара е стандартен бюджет за такова събитие. Ово е стандарт, както се казва в един популярен виц.

Гана погребения
Прочути ганайски майстори на ковчези, които са буквално произведения на изкуството, пред работилницата си. By Jean-Michel Rousset – Own work, CC BY-SA 3.0, Link

Ковчегът в Гана се изработва по поръчка

Той обикновено демонстрира професията на покойника приживе. Или най-голямата му мечта (като това да се качи на самолет, което така и не се случило, например). Или любимата напитка или храна даже. И си е чисто произведение на изкуството. Съвсем буквално.

Такива саркофази се изработват едва от 20-ти век. За първи път ганайски ковчези са представени пред западната публика през 1989 г. в Париж и оттогава много световни музеи имат такива експонати. Определени форми подсказват специалния статут на покойника – като меч или жезъл например. Това значи, че човекът вътре най-вероятно е бил свещеник, шаман, магьосник или нещо подобно. Различните животни пък (като лъвове, петли, раци и прочее) обикновено представляват племенни тотеми.

НО! Не всеки може да бъде погребан в подобно произведение на изкуството. За тази цел е нужно приживе да си имал определен статус в обществото. Като цяло тази чест се пада на онези, които са били смятани за глава на семейството. Останалите – в по-обикновен ковчег.

Вижте колекция от атрактивни ковчези (празни, за щастие) в галерията:

Ковчезите се правят от местното дърво уауа

За нуждите на музеите, които си поръчват такива експонати, се ползват много по-скъпи дървесини, като махагон. От една страна, за да не е лесно разбиването на предмета при евентуална кражба и второ, за да е по-устойчив срещу атаки на различни насекоми или климатични условия например. Изработката на творбата може да трае между две и шест седмици, според сложността на поръчката и опита на майстора. Ползват се само обикновени инструменти и нищо на ток.

И понеже ковчезите далеч не са единствената атракция на ганайското погребение, не можем да не споменем за

танците… с ковчега и покойника

в него барабар. Все пак, на живите им е тъжно, но трябва да празнуват и да отбележат радостта от живота на покойника. Ето ви в тази връзка да видите няколко танца на професионални танцьори, при който възрастна дама се “изпраща у дома”:

На погребението винаги присъстват много хора. Обикновено на постера, с който се съобщава за събитието пише, че всеки е сърдечно поканен. Постерите са огромни, цветни, поставят се на ключови места из града, за да е сигурно, че повече хора ще ги видят.

Гана погребение
Да, даже и в Гана, където погребението изглежда като празник, близките на покойника са опечалени.

На самото погребение има специални оплаквачи – да не мислите, че не тъгуват. Правят се молитви и различни други ритуали. И да, шегата настрана, близките наистина са опечалени. Но извън това погребението си е парти – с ядене, пиене, диджей, танци и всичко останало. И само една скоба ще отворя към края – Гана е предимно християнска страна. Но традициите са си традиции и хората си ги пазят ревностно.

Всичко това, което описахме, дава повод преди време на един ганайски законотворец да възкликне: “Ние инвестираме повече в мъртвите, отколкото в живите, а това не е хубаво“.


Да се върнем на наша територия с малко известни снимки от погребението на Георги Димитров

Отговор