Рапсодия в синьо е може би най-популярната творба на символа на американската музика – Джордж Гершуин. Малцина знаят, че гениалният композитор, роден в семейство на руски евреи, емигрирали в Америка, пише уникалното си произведение за изключително кратък срок. И без дори да е планирал създаването му!
Как се ражда Рапсодия в синьо?
Късно през нощта на 3 януари 1924 г. Джордж Гершуин, брат му Айра и поетът Бъди Де Силва играят билярд на 52-ра улица на Бродуей. Вниманието на Айра е привлечено от пасаж във вестник Ню Йорк Трибюн. Редовете съобщавали за концерт на нова американска музика, който известният по онова време композитор и диригент Пол Уайтмън и неговият оркестър Palais Royal щели да изнесат в зала Йоулиън на 12 февруари – рожденият ден на Ейбрахам Линкълн.
“ДЖОРДЖ ГЕРШУИН РАБОТИ ПО НОВА ДЖАЗ КОМПОЗИЦИЯ”
– продължавала статията – “Ървин Бърлин пише…”
Всичко това било новина за Джордж, който за първи път чувал за този проект, както и за участието си в него. По това време умът му бил зает с новата му музикална комедия Сладък, малък дявол, чиято премиера пред публика трябвало да се състои само след три седмици. А сега, както изглеждало, той трябвало да напише и изцяло ново друго произведение – джаз концерт. При това преди 12 февруари!?
Пълно безумие!
В дъното на всичко се оказва Пол Уайтман. Той е един от най-известните диригенти през 20-те години на 20-и век, носител на титлата Краля на джаза. (Макар и да ръководел по-скоро голям танцувален оркестър, който от време на време използвал джаз музиканти.)
Той пуска предварителна информация във вестниците и споменава имена на свои колеги, които дори не е питал дали биха се съгласили да участват в проекта му. До обявената дата остава по-малко от месец. Диригентът говори по телефона с Джордж Гершуин – един от най-изтъкнатите и обещаващи млади американски композитори. И се случва нещо, за което Уайтман дори не е и мечтал. Гершуин се съгласява да участва в концерта.
Казват, че Пол Уайтман успял да извие ръцете на Гершуин, заявявайки, че всичко, което трябва да направи композиторът е просто да напише
соло за пиано
А Ферд Грофе, брилянтен в работата с аранжименти, щял да адаптира музиката за оркестъра. Друга версия гласи, че Джордж бил изкушен да се включи в проекта заради известните музиканти, които били поканени на премиерата на въпросния концерт. Имена като Рахманинов, Стравински и Дамрош.
Докато пътува във влака към Бостън, където трябвало да репетира музикалното си произведение Сладък, малък дявол, Гершуин “чува” и нахвърля рамката на новата си творба, която започнал да пише на 7-и януари. През следващите няколко дни, докато нанася последните промени по музикалната си комедия за премиерата ù на 24 януари, геният завършва изцяло клавира си за две пиана.
Това, което все пак написва Гершуин, не е джаз концерт, а рапсодия за пиано и джаз оркестър. Тя обединява елементи на европейска симфонична музика и американски джаз с неговия уникален мелодичен талант.
Оригиналното заглавие
на което се спира композиторът първоначално, е Американска рапсодия. Но по стечение на обстоятелствата се намесва отново брат му Айра. На изложба на американския художник Джеймс Уистлър той се заглежда в една от творбите му – картината Nocturne In Blue And Green (Ноктюрно в синьо и зелено).
“Защо не наречеш новата си творба Рапсодия в синьо”
– предлага тогава Айра на брат си Джордж. Според него подобно заглавие щяло да отразява перфектно европейското и американското влияние, които се усещат в музиката на Гершуин. Джордж не само се вслушва в съвета на Айра, но приема и друга негова идея. Той променя звученето на творбата си така, че да използва експресивно-романтична мелодия, която
създал импровизирано на едно парти преди време
Така рапсодията, изсвирена от своя създател като соло изпълнител, е представена за първи път пред подбрана публика. В редиците ú са знаменитости като композитора Сергей Рахманинов, цигулара Фриц Крайслер и диригента Леополд Стоковски.
И макар до онзи момент Джордж Гершуин да не бил писал много произведения за пиано, точно тази рапсодия му извоюва феноменален успех. А днес Рапсодия в синьо носи етикет за шедьовър на американската музика.
