Гери и Цвети: Талант, който се носи във въздуха

06/07/2017

A A A

Те са Гери и Цвети – за приятелите. А за публиката и почитателите си са Гергана Арнаудова и Цветина Петрова. Две прелестни актриси от Драматичен театър Стоян Бъчваров във Варна. Гледала съм ги в много постановки и мога да кажа от първо лице, че са прекрасни и талантливи.

Гери и Цвети работят почти денонощно

Скачат от представление в представление, имат школа за деца-актьори и са отдали на изкуството сърцата и свободното си време. Но както по всичко личи – правят го с удоволствие. Преди дни имах честта да присъствам на спектакъл на техните възпитаници, под умелата режисура на Гери и Цвети – Местата където не сме (по текстове на Георги Господинов). Ще кажа само, че публиката беше на крака, имаше сълзи в очите, а талантът се носеше във въздуха.

Разговарям с Гери и Цвети специално за Lifebites.bg. Задавам и на двете еднакви въпроси, защото съм любопитна да разбера откъде извира този огън и какво мотивира хора като тях.

Как се запали по актьорството?

Гери: То мен ме запали… гледайки театър!

Цвети: Рязко и всецяло.

Какво е да си актриса и колко труд стои зад аплодисментите на публиката?

Гери: Казват, че една от най-стресовите професии е актьорската, не им вярвах докато не станах актриса.

Цвети: Не е професия. То е смисъл. И възможност. И игра. И живот.
(А за труда зад аплодисментите на публиката – бел.авт.): Разтварят ръце и после рязко ги блъсват една в друга… значи толкоз.

По колко представления работиш едновременно?

Гери: В момента по 2.

Цвети: Обикновено едно.

Как се запомнят толкова текстове?

Гери: Много по–лесно от това да запомня, какво съм закусвала вчера или къде съм била на миналия си рожден ден.

Цвети: Не знам. Никога не съм имала проблеми със запомнянето. То е най-лесното даже.

Грешиш ли реплики?

Гери: Случвало ми се е.

Цвети: Случвало се е.

Импровизираш ли, докато си на сцената, ако забравиш нещо?

Гери: Разбира се, представлението трябва да продължи.

Цвети: Какво да правиш… то понякога е доста забавно.

Мислила ли си за друга работа?

Гери: Не, за мен това не е работа, а и в никоя друга работа не мога да бъда едновременно гном, вълшебница, майка, любовница, банкер, мъж, котка, шаман, маркиза и много други.

Цвети: Като дете – да. Сега – не. Тя нашата съдържа всичко.

Хората виждат лъскавата страна на актьорите, но кое е това, което не виждат?

Гери: Колко сили, труд и енергия на много хора, седят зад едно представление.

Цвети: Това, което не виждат, май и не е нужно да го виждат.

Отдадеността на професията съвместима ли е с успешен личен живот?

Гери: Засега бих казала – не. Но имам достатъчно примери около себе си, за да вярвам, че има съвместимост.

Цвети: Нямам отговор тук… Но вярвам, че да!

Играеш ли в живота?

Гери: Рядко ми се налага.

Цвети: Кой не го прави?

Как се разплаква една актриса пред публика, ако не ѝ се плаче? Има ли трик?

Гери: Не. Или пълнокръвно влизаш в образ и плачеш, или изобщо не имитирай, че плачеш.

Цвети: Просто плаче. В трикове не вярвам.

Какво е най-важното, на което учиш децата, с които работиш?

Гери: Както са казали на времето братя Райкови: “Ние не искаме от вас да ставате актьори, не искаме да ставате звезди. Ние искаме да създадем от вас една перфектна театрална публика“.

Цвети: Това, в което аз вярвам сигурно. Че всичко е възможно. Да са смели и дейни. И честни.

Върху какво работиш сега?

И двете: Комичната илюзия на Пиер Корней с режисьор Васил Дуев. Премиерата е на 30 и 31 юли на сцена Римски терми във Варна.

Какво не те питах?

Цвети: Дали сънувам често. Дали обичам тишината. Дали предпочитам вдъхновението или съмнението. Дали вярвам в неслучайните случайности. Дали танцувам рано сутрин. Дали чета поезия или проза. Дали зората ме заварва будна. Дали ми е оправено леглото. Дали се вслушвам във сърцето си. Дали се къпя в лунната пътека на морето. Дали знам кой ден е днес.

Вижте още кой е Ованес Торосян – актьорът, който играе себе си