Чай от рози
от Георги Господинов
Там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза,
наднича градинар…
Гаустин
Светът се сурва всеки ден със милиметри,
но случката от днешния следобед летен
го е засилила към урвата, не ще и дума.
Да го направи тя със градинаря, чума,
сред рози и бодли, дали се е одрала,
и ако днес не бях видял, а
смятай колко есени, лета
били са заедно сред рози и листа,
и хладината й от толкова години,
добре, че го отпращах зиме,
та аз и подарявах рози всеки път, о дар –
проклятие, зад който се е хилел градинар.
Да го направи с него, богове, та мигар
не е за други векове, за гнусни книги,
нима не трябва вкус и в изневярата? –
да го направи с градинаря тя,
а подир час да се усмихва утолено,
да ме закача по носа, след туй смирено
да пита искам ли да ми долее чай…
От рози ли, ще кажа и ще кресна:
Край!
