Стефан Цанев казва, че “от робството ние излизаме като възкръснали, с жажда за свобода, надъхани с надежди и оптимизъм, енергични и единни, вдъхновени от един общ национален идеал“. Новата държава се гради къде с идеализъм, къде с висок морал и неизменни принципи, къде за сметка на личното щастие и с цената на собствения живот или този на най-близки хора. Такава е и историята на един от строителите на съвременна България ген. Иван Фичев, когото самият Цанев не веднъж цитира в третия том на прочутите си Български хроники. За този доблестен генерал днес ще разкаже лично неговият потомък – Константин Фичев. За него още можете да научите от историята на рода, която разказа специално за Lifebites.bg.
В периода след Освобождението от 1878 до 1944 г. България се превръща в легитимна европейска държава с развита икономика, военна мощ и безспорен лидер на Балканския полуостров. Пръст в нейното израстване има
генерал Иван Фичев – виден български военен
началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор.
Иван Иванов Фичев е роден през 1860 г. в Търново и е внук на прочутия възрожденски архитект и строител Никола Фичев, по-известен като Колю Фичето. Синът на великия майстор и баща на бъдещия генерал – Иван Николов Фичев, е уважаван в старата столица “франк-терзия” – шивач, който изработва дрехите си по европейската мода. Малкият Иван завършва петокласното училище в родния си град. Като първороден син, че и внук, е решено да продължи образованието си в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно и в прочутия Робърт колеж в Цариград.
Смъртта на баща му предрешава
завръщането му в България
преди завършването на престижния колеж, за да захване семейните дюкяни и търговия. Записва се доброволец в Освободителната война, когато е на 17 години. По-късно по нареждане на руското началство е назначен за преводач, а сетне и за секретар на търновския окръжен началник.
През 1880 г. Фичев постъпва във Военното училище в София, а през 1882 г. получава първото си офицерско звание. През 1885 г. княз Александър Батенберг се обявява в защита на присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и по този начин става изключително неудобен за великите сили, включително Русия. Година по-късно срещу княза е извършен военен преврат и той е принуден да напусне пределите на страната. Малко след това, с подкрепата на приближени до княза военни, тогавашният председател на Народното събрание Стефан Стамболов организира контра-преврат.
Целта му е връщането на установения законен владетел на престола. По това време
Стамболов се среща с Фичев
в задната стаичка на едно прочуто в Търново кафене на име Стара планина. Там младият офицер информира председателя на парламента, че настроенията сред офицерите в старопрестолния град са твърдо против заговорниците срещу България и младия ú княз. Двамата с Фичев и други търновски висши военни решават да се обявят против заговорниците, прогонили княза.
Когато Княз Александър се връща повторно в България, Стамболов му представя Фичев и го препоръчва за негов адютант. Всички тези усилия обаче се оказват напразни. Под тежкия външно-политически натиск на имперска Русия Батенберг е принуден отново да напусне България. Този път завинаги
Твърди се, че на качване във влака той произнася паметната си фраза:
“Бог да пази България!”
Иван Фичев е принуден да почака за следващата голяма стъпка в живота си. Но през 1889 г. пред капитан Фичев се открива нова голяма възможност. Той е командирован в Италия, за да премине курса на висшата италианска военна школа Scuola di Guerra. Престоят му там е белязан с голям успех и той завършва академията в Торино през 1891 г. с отличен.
През 1892 г. Иван Фичев е повишен в чин майор и е назначен за
началник на образователното бюро
към Министерство на войната. Наред с другите задължения, на новия началник е възложено и да редактира списание Военен журнал. Освен, че внася нововъведения в изданието, пише статии и съдейства за издаването на ценни преводи на трудове от чужди автори. По това време майор Фичев слага началото и на друго списание – Войнишка сбирка, чиято цел е да развива и култивира военните добродетели и доблестта на младите български подофицери. В него се поместват общообразователни и военно-възпитателни повести, полезни за войника практически сведения. Това списание се издава в продължение на над 25 години.
След падането от власт на Стамболов и заради разразилите се политически изстъпления в страната, през 1894 г. Иван Фичев е отстранен от служба за два месеца. Изпратен е в Ловеч за дружинен командир в 17 пехотен полк. Въпреки тези моментни неволи, периодът все пак е относително ползотворен за майора. През 1896 г. той издава справочна книжка, която да служи при практическата работа на полевите офицери. Само три години, след като е отзован от София в Ловеч, Фичев отново е забелязан от висшето началство и през 1897 г. е назначен за инспектор в класовете на Военното училище.
Едновременно с това наследникът на Колю Фичето преподава военна история в училището и тактика за старшия офицерски курс. Две години по-късно е повишен в чин подполковник, а от 1900 г. отново е назначен на служба в Генералния щаб на Българската войска.
През 1907 г. вече като полковник, Фичев командва втора Тракийска дивизия в Пловдив. На следващата година е произведен в генералски чин.
През 1910 г.
генерал Иван Фичев поема ръководството на армията
за да я подготви за наближаващите събития от 1912 г. Началникът на Генералния щаб на Българската войска ген. Иван Фичев разработва изключителен по обем оперативен план за действие в победоносната първа Балканска война (в два варианта). По време на войната не веднъж се опитва да предотврати взимането на съдбоносно неправилни решения, но не било писано да бъде чут и страната ни е тласната към първата национална катастрофа.
През целия си живот ген. Фичев доказва любовта си към родината и възпитанието на истински патриот чрез службата в българската войска. През 1914 г. под негово ръководство се открива Военната академия в София – огромен личен, а и национален успех, който става факт след дълги години работа.
За кратко е и министър на войната, след което е принуден да напусне поста си. Причината е изнесен от него доклад пред Цар Фердинанд, че не вижда перспектива за спечелването на Първата световна война от Германия и нейните съюзници, в това число и България. Когато премиерът Васил Радославов му показва проектодоговора, той го предупреждава:
“За Бога, да не се излъжете да го подпишете, защото ще погубите България!“
Знаем от историята какво се случва и как тези думи на Фичев се оказват пророчески.
Факт е, че когато съветите на ген. Фичев са възприемани от Величеството, успехът винаги е на лице. В останалите случаи – крушението е неизбежно. Поне това доказват историческите сведения и документи. В крайна сметка личността на генерал Фичев винаги е жертва на конюнктурно-политически интереси или на “главозамаянието” на определени „високи” личности.
През 1925 г. Фичев оцелява като по чудо
при атентата в черквата Свети Крал, сега Света Неделя, извършен от терористичната комунистическа организация. Откриват го под руините на храма с липсваща част от черепа и го мислят за мъртъв, но после при идването на медицински лица се оказва, че все още е жив. Лекарите спасяват живота му и след като генералът се възстановява, продължава да пише до края на живота си.
Това обаче не е единственият, нито дори първият атентат в живот на генерал Фичев. Десет години преди това друг терористичен акт отнема едно от децата му. На 14 февруари 1915 г., в деня преди Сирни заговезни, в градското казино на София по традиция актьорите от Народния театър организират ежегоден благотворителен карнавал. По време на тържеството е взривена бомба, която става причина за смъртта на четири души, а други осем са ранени. Една от жертвите е Мара Фичева-Багарова, една от дъщерите на тогавашния министър на войната генерал-лейтенант Иван Фичев.
През 1915 г., малко преди включването на България в Голямата война, Фичев предпочита да бъде причислен към запаса и да се отдаде на писането. От този момент до кончината си през 1931 г., генералът написва най-значимите си трудове като военен историк и анализатор. Балканската война, Висшето командуване през Балканската война и Чаталджа са трудове, в които
изяснява причините за успехи и крушения
породени от индивидуални грешки на личности на отговорни държавни позиции. Иван Фичев е избран за действителен член на Българската академия на науките.
Ген. Иван Фичев умира на 18-ти ноември 1931 г. Внукът на Уста Колю Фичето оставя трайна следа в историята на Третата българска държава, като един от нейните строители.
Хубаво е да знаем какво са правили предците ни, как са живяли, работили и са се борили за България. Най-важното обаче е да осъзнаем, че великите българи още от ранно детство в семействата си са били възпитавани в родолюбие и чувство за дълг към България. Тези ценности ги съпътстват през целия им съзнателен живот. Именно затова оставят трайни дири след себе си и записват имената си със златни букви в историята на Отечеството ни.
