Фермата: Последна надежда за бездомни животни

1

Фермата е единственият частен приют в София. И дом на много животни. Основно кучета. Но и котки, птици, дори коне. Голяма част от нейните обитатели постъпват тук, защото са болни, малтретирани или изхвърлени. Много от тях имат нужда от лечение или специални грижи. За тях

Фермата се оказва последна надежда

Надежда, която много често ги възкресява.

Фермата заживява своя собствен живот през 2014 г., благодарение на Animal Resque Sofia (АР София). Това е млада неправителствена организация за защита на животните. До 2013 г. тя стопанисва приюта в Горни Богров. В края на годината обаче закупува сградата с територията около нея и премества всички обитатели на стария приют в новия им дом. Така за кратко пустата площ от 6 дка се изпълва с живот.

В момента Фермата е дом на над 500 кучета. Ежеседмично екипът на АР София приема десетки болни четирикраки приятелчета. Изхвърлени. Изоставени. Безпомощни. Прегазени. Умиращи. И ги спасява.

fermata
Фермата

До днес организацията е намерила дом на 4289 кучета. В България и в чужбина. Много от нашите нежелани питомци се превръщат в любимци на семейства от Холандия, Белгия, Германия, Австрия.

Но има и такива, които все още чакат своите нови стопани… Кучето Неделчо е от тях. Носи точно това име, защото една неделя преди години напълно е преобърнала живота му. Както се случва обикновено – в дъното на най-страховитите истории стои човек.

кучето Неделчо
Кучето Неделчо

Неделчо си е имал дом. И човек, който НЕ се е грижил за него. Давал му храна, колкото да поддържа едва-едва измъченото му съществуване. И го е държал на толкова тясно пространство, че

Неделчо не се е научил да ходи

Когато хора от екипа на АР София се опитали да го приберат, той се ужасил от тях. Съпротивлявал се. Залитал. Опитвал се да тича. Но не успявал, защото краката му били твърде немощни. И само благодарение на силния глад, който е изпитвал, хората от екипа успели да го заловят.

Приютили са го преди години. Осигурили са му дом, храна и грижи. Насърчавали са всяка негова крачка. И Неделчо лека-полека е започнал да свиква с хората. Днес вече няма и следа от страха му към човека. Сега той живее втори живот. И чака своето ново семейство…


Още по темата – Чи Чи: Кучето, което изгуби лапичките си, но намери ново семейство


Освен стотиците кучета, които в момента живеят тук, във Фермата намират убежище и много изхвърлени или болни котки. Тъй като в приюта местата са ограничени, и винаги – запълнени, екипът настанява много от тях в приемни домове. Така котараците – късметлии, не само че са спасени, но и почти винаги се намира някой, който да полага много грижа и да ги дарява с много любов… Докато не попаднат в дома на новите си стопани.

кобилата Пени
Кобилата Пени, която намира нов живот във Фермата. Снимки: http://arsofia.com/

Но членовете на голямото семейство не се ограничават само с кучетата и котките. Екипът често получава и

сигнали за малтретирани коне

които имат нужда от помощ и дом. Загрижени за състоянието им и водени от желанието да помогнат, създателите на АР София в момента набират средства за създаването на първото в България убежище за пострадали коне и магарета. За да са повече щастливците – като кобилата Пени.

Екипът поема грижата за нея през 2015 г. Когато я приемат, тя е недохранена и болна. Живяла е навън. Претърпяла е тежка пневмония. В следствие на това в момента е с половин бял дроб. Но грижите, които получава, ú помагат. Възстановява се лека-полека. Въпреки алергиите към храните. Въпреки заболяванията. Благодарение на лечението и грижите, които получава.

календар на Фермата
Във Фермата – Макс и Лили позират за един от календарите на организацията.

Както сами можете да се убедите, животът

във Фермата е доста динамичен

Динамика, с която няколкото души персонал в приюта трудно се справя. Повечето от хората, които работят постоянно към приюта, са лекари. В клиниката към приюта те не само лекуват новопостъпилите, но и осъществяват безплатни кастрации. Но персоналът е малко, а обитателите изискват всекидневни грижи. Ето защо АР София приветства всеки един доброволец, желаещ да помогне в почистването на клетките или разходките на кучетата.

кози във Фермата
Вярвате или не, но козата Джени идва в приюта ескортирана от полицаи. Във Фермата тя ражда двете си козленца, а преди това докато е още бременна е бита и тежко ранявана.

За тези четириноги симпатяги грижата е много важна. Важно е общуването. Разходките. Игрите. Всеки един човек, който желае, може да стане част от личната история на животните във Фермата. В почивните дни се организира група за разходки, съставена от доброволци. Тогава всяко куче получава своето време извън клетката. Време за гушкане, галене и тичане…

Фермата е едно чудесно място. Подслон. Приют. Дом. Но тя е станала всичко това благодарение на силната воля на организаторите на АР София. И на всички хора, които са били до тях през годините.

Фермата се издържа изцяло с частни дарения. Организацията АР София е създадена през 2009 г. Тя поема стопанисването на приюта в Горни Богров. За кратко се превръща в една от най-популярните НПО за защита на животните в България. От създаването си се издържа с частни дарения.

Доброволци във Фермата
Всички доброволци са добре дошли.

Сградата, в която се помещава приютът, е частна. Докато той функционира, Столична Община изплаща наема. Но договорът за него изтича в края на 2013 г. Тогава екипът се захваща с непосилната задача да събере почти половин милион лева за закупуване на нова сграда. И на

един нов бъдещ дом…

Следват акции и кампании за набиране на средства за закупуване на мястото. Включват се стотици доброволци. Даряват хиляди. Финансиране идва и от чуждестранни организации. Резултатът – събрани 210 хил. евро за по-малко от три месеца. Така първият неправителствен приют в София, купен с частни дарения, е факт.

А основната цел, която поставя пред себе си организацията от момента на създаването си, е да намали популацията на бездомните кучета. В резултат на това до днес са извършени 8413 безплатни кастрации. Практика в България е стопаните да “пускат” животните си на улицата, поради една или друга причина. Защото са стари, защото са новородени, защото са сакати, защото няма смисъл от тях, защото са болни…

прасета
Преди да бъдат настанени в приюта, прасенцата Лили и Наоми живеят, затворени в апартамент.

Списъкът е дълъг. Разбира се, подобно безотговорно поведение води до появата на още кучета на улицата. Създават се нови поколения, нови глутници, а случаите на нападнати хора зачестяват. Със своите над 8 хил. безплатни кастрации, АР София постепенно разрушава този порочен цикъл.

Останалото вече го знаете!

Ако след всичко казано дотук у вас е възникнало спонтанно желание да помогнете – реализирайте го. Приютът изцяло разчита на даренията на гражданите, както и на доброволците. И винаги има с какво да помогнете, ако имате желание. Просто разгледайте сайта на организацията – arsofia.com и намерете онова нещо, с което вие можете да бъдете полезни!


Вижте още… За любимците и техните хора – или какво трябва да знаем преди да си вземем животно

СПОДЕЛИ
Предишна статияМилан Кундера: Случайността е пълна с вълшебства
Следваща статияНацистката вила на Rolling Stones
Нели Средкова
За да добие човек предства каква съм, може би трябва да спомена, че съм от онзи тип момичета, които биха прекарали деня си край реката. Да, точно там. На зелената полянка, изпъстрена с маргаритки, божури и макове. Да не забравяме и глухарчетата. Бих се наслаждавала на песента на птиците, пеещи в гората зад мен. Бих си играела с кучето си, защото обожавам животните. И след като то уморено отпусне глава, бих се зареяла из моите измислени светове. Бих извадила тетрадката от раницата си и бих изписала на един дъх целия лист. И бих рисувала от време на време между редовете. Или просто бих си подраскала нещо.

1 КОМЕНТАР

  1. Въпреки че е стара, статията е много хубава! Успех на автора и на уникалните хора, които се грижат за животните!

Отговор