Негативните етикети и родителската любов

етикети
Следващия път, когато детето ви направи някоя беля, се замислете преди да му кажете, че е лошо момиче/момче. Оценете постъпката, а не личността му.

Замисляли ли сте се колко често ние, възрастните хора лепим негативни етикети на децата, без да си даваме сметка за това, което реално правим? Проблемът е, че в повечето случаи не правим разлика между поведението и личността на детето.

Дотук се стига, защото често се получава разминаване между реалното (това което е) и идеалното (това което искаме да бъде нашето дете). А тона логично ни разочарова, изнервя и нерядко разгневява. В такива моменти сме склонни да използваме етикети и определения за своите и чуждите деца. Етикетите са категории, с които мислим, но често пъти използването им показва нашата дълбочина като хора и родители. Когато използваме

поведенчески клишета като “ти си лош”

малцина от нас осъзнават, че даваме оценка не само за конкретната лошата постъпка, а на личността, на детето като цяло. Какво се случва в малката му главичка, когато без да се замисляме ú лепим негативни етикети като на буркани със сладко? Скоро самото дете започва да повтаря думите ни и не само да казва, но и да се възприема като “лошо”.

Децата се борят по всякакви начини, основно несъзнателни, за да заслужат родителската любов. Ако я получават безусловно, те не я търсят така болезнено. Но ако нямат нужните им любов и разбиране, те се стремят да накара родителите си да ги забележат. За тях няма значение как ще привлекат родителското вниманието, важното е да бъдат забелязани.

Когато детето получи от родителите си търсеното внимание, то изпитва илюзорно удовлетворение, равно на тяхната любов.

kids

Начините то да накара своите родители да го забележат, са най-разнообразни. От позитивни и любвеобилни, през пазарлъци и хленчене, до тръшкане, кризи и заплахи към тях. Независимо от проявлението,

целта е една

Привличане на родителското внимание, равносилно на получаване на родителска любов.

В реалността имаме редица поводи да се дразним на децата си и да ги квалифицираме добронамерено с изрази и думи като: “Ти си “малък дрисльо” и “Не разбираш”, “Ти си лошо дете”, “непослушен”, “инат”, “проявяваш характер”, “ще ме побъркаш”, “приличаш на баща си, майка си…”

Тук ще отворя една скоба. Ако детето се страхува от родителя, рано или късно, явно или скрито, реално или фантазно, то ще се опита да си отмъсти и да накаже възрастния. Може да се стигне дотам, че детето да прави умишлено неща, които знае, че дразнят родителя, с цел да го накаже. Възможно е отношенията между двамата дори да се превърнат във война, с малко битки и победи за всяка от страните. Когато родителят изгуби търпение и накаже детето, то привидно ще се подчини, но много скоро отново ще подложи на съмнение желанията на възрастния.

Логично възниква въпросът:

“Как да избягаме поставянето на етикети?”

Най-сигурният начин е винаги, когато имаме трудност, конфликт или забележка към детето, да акцентираме върху това, че имаме проблем с неговото поведение, а не с неговата личност. Като преди това, разбира се, сме изяснили сами за себе си, че такава разлика съществува.

Детето е супер, ние го обичаме, но не одобряваме неговото поведение. Така с любезност и настойчивост можем да водим детето към желаното и резултатно поведение.


Четете още… Как да възпитаваме децата си, за да оцелеят в свят на илюзии

Отговор