Итън Хоук казва, че никога не е искал да стане филмова звезда. Въпреки това се превръща в един от най-разпознаваемите актьори на Холивуд през 90-те, появявайки се във филми като Белия зъб, Големите надежди, Гатака и култовия Хапки от реалността (вдъхновил и създателите на Lifebites.bg да изберат това име на сайта).
Признанието на критиката също не закъснява. През 2001 г.
Итън Хоук е номиниран за Оскар
за поддържаща мъжка роля във филма Тренировъчен ден. Втора такава номинация получава през 2014 г. за ролята си в Юношество, но така и не успява да се сдобие със заветната статуетка.
Както много свои колеги като Клинт Истууд, Мел Гибсън, Джордж Клуни и Бен Афлек, Итън Хоук сяда в режисьорския стол. Той обаче прави една крачка повече от тях, преодолявайки може би най-големия си страх – пише и публикува книги. Първият му роман се появява през 1996 г., следван от още три. Този негов талант не е изненада предвид факта, че актьорът е роднина на известния драматург Тенеси Уилямс и носи любовта към литературата и театъра в кръвта си.
Коя все пак е най-вдъхновяващата роля за Итън Хоук? Тази на баща, разбира се. Бащинството той определя като най-голямото удоволствие в живота си. Ето какво още разказва за киното, комерсиалното изкуство, успеха в живота и децата този толкова симпатичен актьор в интервю, дадено преди време за сайта the-talks.com.
Г-н Хоук, оказа ли се животът във филмовата индустрия това, което сте очаквал, когато започнахте?
Знаете ли, откакто станах на 40 г., започнах да си задавам много въпроси. Не знам. Занимавам се с това от 13-годишен и имам усещането, че съм направил доста добри филми. Много е трудно да направиш добър филм, много трудно. Толкова неща трябва да се случат правилно. Възможно е да направиш добър филм в Холивуд, но е по-трудно да направиш такъв, който да остане във времето. Но знаете ли, всичко зависи от това какви са вътрешните ви цели.
Трябва ли да се продадеш поне малко, за да си успешен в Холивуд?
Не. Например, понякога си мисля за Пол Маккартни. Хората винаги казват: “О, Пол Маккартни се продаде. Той прави комерсиална музика.” Пол Маккартни е верен на себе си, колкото и Джон Ленън беше верен на себе си. Те просто имаха различни интереси. Едно от нещата, които открих, е, че не съм много добър в правенето на комерсиални холивудски филми. Всеки път, когато се опитам да го направя, се провалям, защото не ги разбирам.
Работил съм с Дензъл Уошингтън, а той е човек, който ги разбира тези неща, знае как да прави добри холивудски филми. Разбира, че публиката мисли и чака, а той знае как да направи това без да бъде глупав. Това е изкуство, умение. Въпрос на това какви цели преследваш. Мисля си какво искам от втората половина на живота си. И отговорът е – не знам какво искам…
Мислите ли, че ще останете във филмовата индустрия завинаги?
Не знам. Много по-трудно, отколкото съм си мислел, е да правиш филми, за каквито винаги съм си мечтал. Бях в Италия преди години, за проучвания относно един красив филм, който исках да направя заедно с Ричард Линклейтър. Работихме здраво по сценария няколко години, но не успяхме да намерим пари. Беше скъпа идея. Разочароващо е, когато това се случва отново и отново, и когато филмите, които се правят, са с много пребити жени или избити зомбита.
Това натъжава ли Ви?
Нищо не се е случило, всичко е наред, просто е трудно. Спомням си, когато умря Ривър Финикс, той вървеше преди мен по този път (двамата си партнират през 1985 г. във филма Изследователи – бел. авт.). Беше осъзнал колко е трудно да се правят сериозни филми. Въпреки че хора като Сидни Лъмет например бяха измислили как да го правят, но пак казвам – трудно е. Изисква търпение.
Мислите ли, че може би Джордж Клуни успява да прави точно това в наши дни?
Той е забележителен! Той е като президент на училищен клас. Мисля, че върши невероятна работа като прави филми, които са провокиращи, но и артистични, и комерсиални в същото време. Не знам как го прави. Свалям му шапка.
Чакайте малко. Той няма четири деца.
Вярно е. Видях го преди време на едно парти на филмовия фестивал в Торонто и той изглеждаше впечатляващо. Беше като да си на парти с Франк Синатра през 1956 г. или нещо такова. Наведох се към един приятел и казах:
“Къде сгреших?”
А той отговори: “Ами, тези четири прекрасни деца, които обичаш толкова много.” Те наистина отнемат голяма част от времето ми, но не бих сменил това и за секунда.
Бащинството източник на сила и блаженство ли е за Вас?
Обичам бащинството. Мисля, че е страхотна лъжа това, че казваме на децата, че удоволствието създава щастие. Младите хора си мислят: “О, ако получа това, ще съм щастлив.” Но в много отношения щастлив може да те направи това, че изпълняваш задълженията си. Аз лично съм открил, че усещането, че съм свършил добра работа с децата е истински източник на щастие.
Каква е най-голямата промяна в живота Ви, откакто имате деца?
Мисля, че осъзнаването за прошка на собствените ми родители. Имах различна представа какво е да си родител. Знаете ли, нямам представа как да създам нито едно от тези неща и сега те се случват. Природата е много по-голяма и по-могъща от нас. Това ме порази. Имам четири деца и всеки път, когато някое от тях се раждаше, бях поразен, че се случва нещо толкова по-голямо. Не мога да намеря точната дума за това, но то е толкова могъщо нещо. Защото аз все още съм човекът, който бях на 13 години – не съм квалифициран да бъда техен родител изобщо.
