Как да развием емоционалната интелигентност у децата

емоционалната интелигентност - деца
Да тренираме емоционалната интелигентност при децата е по-лесно, отколкото си мислите.

Ползите от емоционалната интелигентност (ЕИ) все повече се признават и убедително се прилагат във възпитанието на децата. Този текст е за онези от вас, които вярват и откриват смисъл в тази идея.

Както вече научихте от първата ми статия за емоционалната интелигентност, за много хора тя е ключът към успеха в кариерата и живота. Този вид интелигентност подлежи на развитие. Колкото по-рано ú обърнем внимание и я тренираме у нашите деца, толкова по-убедително тя ще влияе върху възпитанието им. По-долу ще научим именно как да направим това. Преди да стигнем до този практичен момент, ми се иска да изясня още нещо за емоциите и ЕИ, което е важно родителите да знаят.

Емоциите водят до чувства, а чувствата прерастват в мисли, които превръщаме в дела. Затова колкото и преходни да са емоциите, не бива нито да ги пренебрегваме, нито да ги овластяваме прекалено. Те са

изходният материал за нашите действия

мотиви и отношение към света. Всички знаем, че колкото и добър инструмент да е нашето тяло, духът ни е водещ за постъпките и смисъла, който придаваме на заобикалящите ни събития. Този дух е решаващ за нашето усещане за благополучие, смисъл, цел, посока в живота. Това да сме емоционално интелигентни е не само път за постигане на собствените ни цели в съзвучие с интересите на другите, но и отношение към самите себе си и собственото съществуване.

Съзнанието ни придава голяма стойност на емоциите и ги превръща в реалност, която е нашето излъчване към света – очите, с които гледаме хората около ни. Да си емоционално интелигентен означава да разпознаваш преходната природа на емоциите си и да не им позволяваш да те хванат и водят за носа в посока на егоистични желания и стремежи. Да се научиш да НЕ пренебрегваш и отричаш чуждите емоции, чувства и нужди.

Мнозина разглеждат ЕИ от един прагматичен ъгъл – можем да я използваме за разпознаване на собствените и чуждите емоции и така да постигаме по-лесно целите си. Защото този вид интелигентност ни помага да превръщаме другите в съюзници за реализиране на собствените цели и желания.

майка
Важно е да научим децата си не само да разпознават собствените си емоции, но и да забелязват чуждите.

Малцина си дават сметка, че освен позитивен,

емоционалната интелигентност има и негативен план

– “Моите емоции са най-важните, аз съм целта, а другите са инструменти за нейното реализиране”.

Много хора твърдят за себе си или за децата си: “Той е много чувствителен, тя е много емоционална”. Обикновено зад това твърдение се крие извинение за неприемливо, неадекватно или крайно егоистично поведение. Да си емоционален в този случай означава да поставиш мимолетната природа на собствените (временни) емоции на пиедестал. Незаслужено висок при това.

Но да се върнем на основния въпрос днес:

Как да тренираме и развием емоционалната интелигентност у нашите деца?

Решаващо за развитието на ЕИ е да осъзнаем, че другите също изпитват емоции и чувства и то не по-малко интензивни от нашите. Важно е да покажем това на децата си. Да ги накараме да разберат, че те не са единствените, които изпитват болка, радост или тъга. Затова:

  • Показвайте собствените си чувствата и на детето си. Така то ще ги разпознава и в другите.
  • Бъдете съпричастни към емоциите и разочарованията на детето си, но изисквайте същото и от него. Това е пътят към емпатията.
  • Поставяйте здравословни граници в поведението на детето си. Така то ще научи, че не само неговите желания са важни.
  • Приемайте детето си като личност, която има свои предпочитания, съобразени с възрастта.
Снимки: Childrens Book Review via Foter.com / CC BY
Откривайки света заедно, деца и родители се забавляват, сближават и опознават. Снимки: Childrens Book Review via Foter.com / CC BY
  • Насърчавайте детето да се опитва и да греши, да иска прошка и да се извинява; Не оставяйте неизречени думите “Извинявай” и “Прости“.
  • Позволявайте на детето си да се страхува и не му се подигравайте. Защото пътят към силата минава през страха.
  • Научете детето си да приема различието с интерес и любопитство. Всички сме различни части на едно цяло.
  • Говорете с детето си на теми, които го вълнуват и по начин, който ще ви разбере, а не като изморени и всезнаещи възрастни. Важното е посланията ви да са ясни и точни.
  • Вярвайте в чудеса, ако искате детето ви да вярва.
  • Гледайте анимационни филми заедно, за да съхраните детето в себе си, но и да споделяте емоцията от интересното преживяване.
  • Не отричайте драстично собствените си желания в името на децата. Те няма да са ви благодарни заради това, че сте предали мечтите си.

Тези няколко кратки и лесни за прилагане съвета целят да ви дадат посока и идея как да се държите с малчуганите. Не забравяйте, че вашите действия посяват семена в децата, които покълват и дават плод, когато му дойде времето и нуждата!

Емоционалната интелигентност е въпрос на усилия и развитие, а не е нещо, с което се раждаме и носим като стил през живота си. Всичките ви усилия ще увеличат шанса на детето ви да има добра връзка със собствените си емоции и тези на хората около себе си. Това е необходимо условие за изграждане на пълноценни и щастливи връзки с другите, защото качеството ни на живот често пъти се измерва с качеството ни на свързване с другите около нас!

Прочетете още… как да стимулираме детската самостоятелност

Отговор