Емелин Панкхърст, която остави обноските и грабна чука

0
Емелин Панкхърст
Емелин Панкхърст (в ляво) със своя съмишленичка, 1912 г. Снимка: LSE Library via Foter.com

Годината е 1910, датата – 18 ноември, станал известен като Черния петък, в който Емелин Панкхърст е повела 300 жени на мирен протест.

Протестиращите са така наречените суфражетки – жените от работническата класа в Англия, борещи се за равноправие. Като например правото да гласуват. Мястото е площадът пред Камарата на общините в Лондон, където полицията вече причаква суфражетките на Емелин Панкхърст. Там те са бити и сексуално малтретирани. По спомени на една от потърпевшите,

полицаите от тълпата

пускат ръцете си под полата ѝ и сграбчват гърдите ѝ. Останалите присъстващи мъже са насърчавани от силите на реда да следват примера им. В последствие на жената ѝ се налага да потърси лекар заради изранявания по гърдите.

Емелин
Емелин при един от арестите ѝ. Снимка: Nationaal Archief via Foter.com

Не че протестиращите са се държали за пример. Два дни поред без предупреждение стотици елегантни жени са наизлизали по улиците до Уайтхол. И опустошавали с чукове витрините на местните магазини.

Ала политическите промени не идват даром. В онези времена не идват и по мирен път. Дори правото на мъжете да гласуват и да бъдат представлявани в управлението не е резултат на учтиви молби. Затова и Панкхърст стига до заключението:

“Изхвърлихме всички общоприети представи за дамско и благоприлично. И приложихме към методите си въпроса: Ще помогне ли?”

Обвинявана за своите войнствени тактики, една от ключовите дами в борбата за женските права, всъщност погрешно е

демонизирана от историята

Чак в последните години, благодарение на усилията на няколко журналисти и писатели, сред които и Ребека Уест, успяваме да надникнем отвъд разказите на една от дъщерите на Емелин – Силвия. Отначало последователка на майка си, а после – поела по по-радикален курс, Силвия е  една от причините представата за суфражетките да се промени.

Майка и дъщеря са имали разминавания по много въпроси, а Ребека Уест е първият журналист, припомнил ни думите на Емелин:

“Не сме тук, за да нарушаваме закони. Тук сме, за да ги създаваме.”

Чуваме ги изречени и от Мерил Стрийп във филма Суфражетки. Лентата с участието на страхотни актриси, като Кери Мълинган, Хелена Бонъм Картър и Мерил Стрийп в ролята на Емелин, се появява едва през 2015 г.

Емелин
Емелин е смела, но и красива. Снимка: LSE Library via Foter.com

Там обаче образът на г-жа Панкхърст не е централният. Така че, продължаваме да се питаме: каква всъщност е била водачката на английските суфражетки? Търсим отговора отново при Ребека Уест. А също и при Джун Първист (нейната биографична книга за Емелин Панкхърст от 2002 г. е първото разбулване на истинския ѝ образ).

Емелин Панкхърст  е била красива

със своето бяло лице, деликатно изразена челюст и заоблени скули. Пълна противоположност на схващането, че феминистките са били отблъскващи и неженствени стари моми.

Обличала стройното си тяло със спретнатостта на бавачка и с елегантността на французойка. Все пак, Емелин е учила в Париж, нищо че родителите ѝ са я насърчавали да се готви за живот на съпруга и майка.

Родена на 15 юли преди 159-160 години (според някои – през 1857, според други – 1858 г.), тя израства като смела жена, готова да се хвърли под копитата на конете, за да отстоява идеите си. И го прави! Изнася пламенните си речи под обстрел и лежи в тъмница, провеждайки гладна стачка в килията си. А когато я пускат, тъй като

заради глада е на крачка от смъртта

още след ден-два отново държи речи по площадите. Това – във времена, в които женски глас е звучал пред публика само в театрите. Вдъхновена от Френската революция, на която става свидетел в Париж, Панкхърст обаче извисява своя.

Емелин
Емелин държи реч на площад Трафалгар, 1908 г. Снимка: BBC Radio 4 via Foter.com / CC BY-NC

Глас на противоречива личност. Собственичка на дамски магазин на име Emerson’s, Емелин предлага на съпруга си Ричард Панкхърст да ѝ бъде любовник, не просто съпруг. В същото време е строг моралист – лишава от наследство дъщеря си Силвия заради крайните ѝ убеждения, както и защото е забременяла извънбрачно.

Влиза в обществения живот като съпругата на Ричард Панкхърст и докато той е жив, подкрепя неговите неуспешни каузи,

с 5 деца на ръце

Когато г-н Панкхърст, адвокат по професия и поддръжник на женското движение, си отива овреме от този свят, Емелин продължава делото му. Обратът в идеите ѝ се дължи на Първата световна война. Тогава британското правителство я моли да организира демонстрация в подкрепа на наемането на жени във фабриките и военната индустрия.

Макар управниците да са доскорошни най-големи врагове на г-жа Панкхърст, тя ги подкрепя. Тактически ход. Oт една страна – след войната движението ѝ ще получи подкрепата, от която се нуждае.

Емелин
Дъщерята Силвия Панкхърст е с по-крайни убеждения. Снимка: Nationaal Archief via Foter.com

От друга – Емелин смята за грешно да не подкрепи страната си във войната и да говори за класова борба по време на национална криза. Дъщерята Силвия и много други с левичарски възгледи, настръхват, че водачката им

поставя родината на първо място

“Може да сме заровили томахавката, но знаем къде да я намерим”, казва самата Емелин. Този неин завой към управляващите ще накара по-късно социалистите, в чиито ръце попада писането на историята за женското равноправие, да обърнат поглед към недоволната дъщеря Силвия и нейната версия за суфражетките.

“Останалото е история”, бихме казали в други случаи. В този на Емелин Панкхърст много от историята остава неразказана. И неразбрана. Ако си мислите, че не ви интересува, защото сте мъж например, това не омаловажава доживотната кауза на Панкхърст. На 14 юни преди 89 години тя умира само седмици преди английският парламент да даде на всички жени правото на вот.


Вижте още… 10 вдъхновяващи жени, които промениха живота ни

СПОДЕЛИ
Предишна статияТоп 5 на най-вкусните исландски храни
Следваща статияТоп 5 на най-бруталните исландски дeликатеси
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор