Емили Дикинсън и силата на нейната тиха страст

0
Дикинсън
Усамотяването на Дикинсън не е отдръпване от живота, а авантюра с него.

Ако сте гледали най-новия филм за живота на Емили Дикинсън – Прикрита страст, знаете, че историята ѝ си заслужава разказването отново и отново.

А ако не сте, представете си да прекарате живота си предимно в стаята си в малкото градче Амхърст, пишейки поезия. Над 1800 стихотворения! И от тях да сте публикували едва десетина. Да сте сред най-големите американска поетеси, но светът още да не знае за това. Вие също. Въпреки отчаяните ви опити да получите признание в свят, доминиран от мъже.

Ето, вече сте в киното и боязливо стъпвате

в обувките на Емили Дикинсън

Поглеждате към екрана и установявате, че тя съвсем не пристъпва боязливо. Всъщност, отстоява позициите си доста страстно. Напук на повсеместната религиозност наоколо ѝ, задава неудобни въпроси за Бог. Не защото не е набожна. А защото познанието я е направило придирчива.

Изучава литература, английски, латински, ботаника, история, философия и аритметика в колеж, основан от дядо ѝ. Но тежка емоционална травма е причина да прекъсне следването. И предначертава изолирания ѝ живот, в който поезията заема все повече място.

Дикинсън
Дикинсън, изиграна от Синтия Никсън в “Прикрита страст”.

Костелив орех и бялата затворница са определенията, с които става известна в градчето. Бяла, защото на по-късен етап Дикинсън се облича само в светли дрехи и се ограничава до

четирите стени на стаята

си, разговаряйки през вратата или дори през стълбището с посетители – на семейството ѝ, а понякога и нейни ухажори. Да, усамотяването ѝ може и да изглежда като отдръпване от живота, но е истинска авантюра с най-истинските му страни!

Цветята и градината имат ключово място в стиховете и писмата на Дикинсън. Тя води кореспонденция с много свои приятели. И така поддържа връзка с външния свят.

Това е писмото ми до света,
който не ми е писал  –
простите новини от Природата –
с техния нежен смисъл.

Не знам за кого е предназначено –
не ще му видя ръцете.
Но от любов към
Нея, приятели,
с лошо не ме съдете!

Писмото на поетесата до света като анонимен получател е писано цял живот. Тя често пренаписва и редактира стиховете си по няколко пъти, за да звучат възможно най-точно. И общува в епистоларна форма с целия свят, докато

води съвсем скромно съществуване

“Тази жена е имала много странен живот. Излиза от дома си веднъж и повече никога не го прави”, казва за Дикинсън режисьорът и сценарист на Прикрита страст – Терънс Дейвис.

Дикинсън
Емили единствена от семейството си отказва да коленичи пред Бог.

Той е прочел 6 различни биографии на Емили Дикинсън, за да установи, че макар да не е излизала никъде, поетесата е имала необикновен и интересен живот. Без да скучае. Според Дейвис, причината за това е семейството на Дикинсън (родителите и нейните брат и сестра). “То притежава всичко хубаво и всичко ужасно накуп”, казва режисьорът.

Смъртта е чест гост под покрива на Дикинсънови и Емили понася редица загуби на близки хора. Заедно със сестра си се грижат за майка им, докато гасне, и това е особено тежък период от живота им.

Понеже няма как да спра Смъртта –
тя спря пред мен с внимателно усърдие.
В каляската ний бяхме само двамата
 –
и нашето безсмъртие.

На 15 май преди 131 години смъртта е

последният главен герой в стаята

на самата Емили. След погребението ѝ нейната сестра открива записките на поетесата. И започва да я издава 4 години по-късно.

Дикинсън

Отначало редакторите са предпазливи откъм очаквания за творчеството на някаква си стара мома от провинцията. Съответно, са смели в редактирането. Преправят изобилието от тирета, така характерно за Дикинсън.

Притесняват ги и граматичните пропуски и структурата, която им е непозната. Защото Емили нарушава традиционното построяване на изреченията в английския: подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство.

Едва по-нататък ще прозрат, че тя прецизно редува римите на втория и четвъртия стих от строфата. А и както е казвал редакторът на малкото публикувани приживе стихотворения на Дикинсън:

“Когато една мисъл ти взима дъха, граматиката не е толкова важна.”

65 години след първата публикувана книга на поетесата излиза и пълното ѝ творчество. В три тома с оригиналната пунктуация. Посмъртен успех! Не че за Дикинсън той е бил важен:

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда –
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.


Прочетете още… Пол Верлен: Историята на Принца на поетите

СПОДЕЛИ
Предишна статияХвърчащите хора: Катерина Василева и нейното Тихо наследство
Следваща статияФритьоф Нансен: Утежнявайки тялото, скъсяваме крилете
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор