Голяма част от хората около и над 30-те се сблъскват с един феномен, изразяващ се в повишен интерес от страна на околните към личния им живот и семеен статус. Този интерес е по-ясно изразен в по-малките населени места, но подобни подмятания не липсват и в по-космополитно ориентираните общности. Ето и най-досадните въпроси, на които почти всеки, приближаващ или надхвърлил трийсет години, е заставен да отговоря:
Няма ли да си намериш половинка?
Това изречение, употребявано от родители и приятели, най-често съпроводено от съчувствен до осъдителен поглед, поставя необвързания в положение да седи с безмълвно изражение и да се почесва виновно.
За допълнителен стимул към предприемане на действия от негова страна се използват и изречения като „Какво чакаш?”, „Много си претенциозен!”, „Който много избира си остава сам”, „Ще изпуснеш всички влакове!” и пр. По темата се включват и баби, и дядовци и далечни роднини, които при всяка среща не пропускат възможност да насолят „ергенина” и да му дадат за светъл пример някой братовчед, който отдавна е свършил тази работа.
В тези ситуации липсва само гонг сигналът, който да отчете развоя на обречения мач.
Нокаут! Какво му остава на горкия необвързан?
Има ли как изобщо да се изправи, за да отговори на този въпрос? Че не е потърсил достатъчно усърдно на щанда за половинки в хипермаркета, че не е уловил нищо в реката за необвързани поради лоша стръв? Ще си мълчи. Така му се полага.
Няма ли да се ожениш/ омъжиш?
Ако необвързаният е преминал успешно предишното ниво, като се е обвързал и смята, че това ще отклони вниманието на околните от личния му живот, дълбоко греши. Много скоро липсата на документирано бракосъчетание се явява нов трън в очите на близките му, които отдавана са приготвили чеиза, че и тоалетите за сватбата и вече са в нервно очакване на събитието.
Освен всичко друго те са разтревожени и относно това
дали двойката няма да се раздели
по някаква причина и сватба изобщо да няма. Затова колкото по-рано, толкова по-добре. „Хайде, хайде! Какво има да му мислите?”
Тук на помощ идват и наскоро венчали се двойки от приятелския кръг, които освен с подкани, съдействат и с полезни предложения и съвети кога, къде и как би могла да се състои бъдещата сватба, дори преди героите ни да са решили дали ще се женят изобщо.
Няма ли да имате дете?
Малко след поздравленията за сватбата, когато младоженците се надяват да си поотдъхнат и да се насладят на спокойния семеен живот и на стихналия интерес към тях, друг въпрос започва да вълнува околните. „Кога ще имате дете?”, „Какво чакате?”, „Работите ли по въпроса?”, „Биологичният часовник тиктатака!” са само част от ключовите реплики, които засипват младото семейство.
Освен това двойката изпитва странното чувство, че
роднини и приятели са с тях в леглото
давайки им безценни съвети за повишаване на плодовитостта и как се „работи” по въпроса, препоръчвайки им клиники и лекари, в случай че имат сещате-се-какви проблеми.
Мотиви от сорта, че не се чувстват готови да бъдат родители или че не им е дошло времето изобщо не вървят. Те трябва да бъдат такива възможно най-скоро и това е смисълът на живота им. Някои бъдещи баби и дядовци дори тайно избират имена и дрешки за бъдещия си внук.
Няма ли да му родите братче/сестриче?
Героите ни са вече горди родители. И въпреки че винаги са го искали по един или друг начин и са знаели, че ще имат деца един ден, околните едва не успяват да ги убедят, че те са ги подтикнали към това решение. Нека си приписват заслугите. Важното е, че сега ще оставят щастливите родители на мира. Или поне така си мислят те.
Преди още детето им да е проходило, близките ще занастояват за братче или сестриче
„Няма ли да му родите братче/сестриче?” (според предпочитанията), „Само ли ще го оставите?”, „Където е едно, там са и две!”. Вече след второто дете на младото (спорно според роднините дали е младо) семейство им се иска да изкрещят истерично ”А сега какво? Какво да правим сега? Имате ли още планове?”. Май че няма повече. Освен някои заръки за отглеждането и възпитанието на децата, разбира се, но те могат да бъдат преглътнати, защото, ако не друго, поне са разнообразни.
Едва ли има някой, който да се съмнява в добрите и безкористни намерения на роднините в техните подкани и препоръки. Но едва ли има и някой трийсетгодишен, който да не се е замислял на един или друг етап за обвързване и за деца и да си каже: „Ха, наистина! Не се бях сещал! Благодаря, че ме напътихте!”. И въпреки това, нужно ли е да се приписва този задължителен характер и хората да бъдат мъмрени? Май това не помага много.
