Децата са преродени самураи. Точка.

Кратък наръчник за пестене на родителски нерви в условията на съвместно съжителство с дете-самурай

0
самураи
Децата са преродени самураи. Снимка: Photo credit: mazgrp via Foter.com / CC BY-NC-ND

Как от двама относително приятни възрастни хора, живеещи с илюзията, че те са най-важните на тоя свят (особено за своите родители) се образува чисто ново същество, което с едно примигване открива техните най-слаби места, качва им се на главата, повръща им в леглото, отрича гърнето за сметка на килима, успява да ги докара до нервен срив, да им превземе снимките, социалните мрежи, излизането по заведения и вниманието на цялата рода?

Е, няма логично обяснение, освен това, че новото образувание е не просто поредното дете в градската статистика, а специално дете-самурай със свой кодекс и указания за употреба, затрити, разбира се, в архивите на древното японско учение.

Правилата на играта

деца самураи
Децата са като самураи. Photo credit: mazgrp via Foter.com / CC BY-NC-ND

Самураите, наричани още “буши“ са воините на древна Япония. Те следват етичния кодекс на бушидо (“пътя на воина“) – това включва лоялност към един господар, самодисциплина и поведение, будещо уважение. Боравят с широк спектър от оръжия – лъкове, стрели, копия… но тяхно основно и символ остава мечът.

Самураите днес съществуват в условията на съвременната семейна организация, а рангът им варира от 0 до 18 години. Те имат свои правила, и както може сами да се уверите от доложеното по-долу, колкото и да не ви се вярва,

децата са преродени самураи

Не само защото като се родят изглеждат с дръпнати очи, сплескани глави и крещят, все едно си правят сепуко…

Днес, в собствената ви къща вече живее един такъв, а тези 8 основни правила са напълно достатъчни да убедят всеки скептичен родител, че детето му наистина е самурай. За добро или за лошо.

1. ЧЕСТНОСТ/ СПРАВЕДЛИВОСТ

Не е справедливо всички в къщата да спят, а детето просто да желае да си пообщува с някого точно тази нощ, нали?! Не е справедливо вие да сте в банята за мечтания душ, а то да не е с вас. Нали удоволствието е в споделянето! И каква е тази съпричастност, ако вие правите нещо друго или дремете, докато уж четете приказка.

Честността изисква да приемете, че щом кака Мира има тази безумно скъпа (за сметка на това грозна) кукла, а детето на Стефчо от горния етаж се е овъртяло в сто милиона влакчета, и вашето дете трябва да ги има. Съвсем справедливо e! В противен случай малкият самурай да надава периодично боен вик (съвсем заслужено, разбира се).

2. КУРАЖ

Детето-самурай много добре чува виковете ви, че котлонът пари, но куражът изисква само да провери това. Куражът го насочва още да пъхне крехки пръсти в дупките на контакта, да оскубе едно хубаво котката, да се овъргаля в калната локва с новите си дрехи и да опита вкуса на хартията и пластмасата (в най-добрия случай).

Доказателство за куража на детето-самурай е и това да бутне най-големия пакостник в пясъчника, да излее супата си с ентусиазъм и решителност, след като вече веднъж сте му се скарали за това и в удобен за развитието му момент да успее да ви заключи на терасата. Правилото за съжителство с дете-самурай гласи: Вие се учите от грешките си, а детето просто се учи.

децата
Вие се учите от грешките си, а детето просто се учи. Снимка: Photo credit: demandaj via Foter.com / CC BY-NC-ND
3. ВЕЛИКОДУШИЕ/ МИЛОСТ

Да, да, знам, че сте приспивали малкото крещящо същество поне 327 часа, но на 328-мия час то накрая заспива. Защото е великодушно дете-самурай. То може да ви изкара извън кожата ви за минута, но за сметка на това ви просълзява на тържествата в детската градина. А понякога дори няма да се избърше, след като баба му го е целунала. Не само това, детето-самурай великодушно ще ви остави да гледате нещо различно от анимации с квадратни, неугледни герои; ще си поиграе самостоятелно в стаята си, когато имате да свършите нещо свръх спешно; дори ще склони да подремне някой следобед през почивните дни. Но не свиквайте особено с проявите на милост, защото спестената енергия от добри дела съвсем скоро ще кулминира в нещо чутовно. Затова използвайте свободното време за медитация и правете често упражнения за контролиране на гнева.

4. УЧТИВОСТ

Пет минути тишина се равняват на час възстановяне на имуществени щети. И точно поради тази причина децата-самураи са усъвършенствали още едно умение, а именно:

да раздават толкова по-широки усмивки и мили погледи, колкото по-голям гаф са направили

Децата-самураи са особено учтиви, когато се налага да напуснат бойното поле, докато им се карате за грандиозната беля. Затова ви пожелават “Довиждане“ и се изпаряват. Те са особено учтиви, когато се опитвате незабелязано да профучите покрай досадната си съседка, която сякаш брои всяко вдишване в кооперацията. А на въпроса ú “Какво правите?“ детето-самурай щателно и най-любезно ú обяснява, че сте се скарали с баща му преди малко, счупили сте с чук едно дървено рафтче, по принцип не готвите добре, бръснете се вечер и сега отивате да купите една стъклена купа, за да извършите ритуал със сушени кайсии за намиране на работа…

децата
Те са честни и открити – точно като самураи. Снимка: Photo credit: AlmaArte Photography via Foter.com / CC BY-NC-ND
5. ЧЕСТНОСТ И ОТКРИТОСТ

Честността на детето-самурай не знае граници. Тя се проявява преди всичко в голяма компания, на обществено място и като цяло в най-неподходящия за вас момент. Ключовата фраза, по която може да отличите откритостта на малкия самурай е: “Мамо, ака ми се.“ И колкото повече случайни граждани са наясно с този факт, толкова по-пълноценно е преживяването.

Откровението при огласяването на физическите нужди далеч не е единственият критерий, по който можете да причислите отрочето си към отбора на самураите. Абсолютна форма на честност и откритост се съдържа и в старателното отправяне на забележки към недостатъчно нечетените индивиди от семейството: “Мамо, не се казва чорапогащник, а чорапогащи, защото идва от чорапи и гащи.“ Все едно в училищата за самураи нарочно трупат информация в главите на децата, за да подронват авторитета на ограничените си по-възрастни роднини. Но понеже са истински деца-самураи, те с охота съжителстват с вас, въпреки очевидните ви недостатъци.

6. ДОСТОЙНСТВО

“Като казвам, че не ям грах, значи не ям грах!“ Какво не му разбирате на това твърдение?!

Детето-самурай има една мисия в живота – да брани своето достойнство и да е последователно в предпочитанията си. Значи вие можете днес да се харесвате в червената си рокля, а утре да плачете пред огледалото как успяхте да похарчите чувал с пари за отвратителната дреха, а детето ви не може с достойнство да отстоява позицията си относно зеленчуците в чинията. Е, вярно, че не е нужно неприятният грах да поеме по своя път на пода, но достойнството трябва да се брани. Дори с цената на щателното миене на кухнята… и дневната на всеки 10 минути. Защото грахът има супер сили и ако имате късмет да не се залепи на стената, то със сигурност ще се отдалечи светкавично в съседните стаи. Все пак и той си има достойнство.

децата
Като самураи те определено знаят що е то лоялност. Снимка: Photo credit: demandaj via Foter.com / CC BY-NC-ND
7. ЛОЯЛНОСТ

Детето-самурай може и да склони да отиде за уикенда при роднините ви, но за сметка на това ще ви скъса телефона от звънене за всяко нещо – от това, че иска да е с друга блуза, до това, че му се пишка и иска вие да сте с него в тоалетната.

Не се ядосвайте излишно

то просто е лоялно към семейната си принадлежност. Така, както е лоялно към любимите си панталони с обедното меню по тях и за нищо на света няма да позволи да ги развалите като ги изперете. Да не говорим за плюшените играчки, с които спи! Те може да го захлупват всяка нощ, да са обезобразени и изтърбушени, но лоялността на детето-самурай изисква да е обградено с тях на всяка цена. Най-вече, когато заминете на почивка и по средата на пътя се сети, че сте забравили Мечо.

8. ХАРАКТЕР И САМОКОНТРОЛ

И така, вече сте преодоляли това отложено в далечното бъдеще препятствие с гърнето. А вие сте горд родител на съществото, упражняващо свръх самоконтрол върху своите отделителни способности. Малкият самурай може да се контролира. Може, ако иска! Тук идва ред на характера. За да ви е по-лесно в ежедневното оцеляване, просто приемете, че някои самурайчета имат собствена гледна точка за нещата, пък и кафявото на плочките в банята (при щастливо стечение на обстоятелствата, нали) хич не стои лошо на цвета на завесите… И тъкмо когато желаете с пълно гърло да оповестите добре пазената тайна: “Как пък всичко си взел от баща си!!“, спомнете си, че детето ви просто е самурай. С характер като на баща си, но все пак характер. Проявете и вие такъв и се самоконтролирайте.

Клиника на края на… търпението

“Паднеш ли от прозореца, няма да те взема с мен на пазар!“ Звучи ви като анекдот? Почакайте, докато сами не го изречете (а вие ще го изречете, гарантирам). След това поемете дълбоко въздух и си припомнете 8-те правила по-горе. Бъдете сигурни, че вашето дете-самурай може и да падне, но винаги ще се връща победоносно, за да ви скъса нервите с някакво ново, неподозирано досега умение. Все пак не забравяйте, че веднъж появило се в къщата ви, вие съществувате единствено и само на негов терен. А днес, детската площадка на детето-самурай е целият свят…

Вижте още: Попитай децата: Какво е да си готин

СПОДЕЛИ
Предишна статияА дали е хубаво да си кльощав?
Следваща статияМинусите на това, да си перфектен
Таня Илиева
Журналист, автор, редактор, копирайтър... Прилежно се занимавам с всичко, свързано с писане и четене. Завършила съм Философия, а после Печатни медии във Факултета по журналистика и масова комуникация. Рекламата и графичният дизайн са ми слабост. Възхищавам се на креативността във всичките й форми и на простите, силни послания. Кълна се в динамиката и движението. Благодарна съм за всички свободни умове и души, които срещам. И бас ловя, че има карма.

Отговор