Днешните деца се различават от децата, които бяхме ние! Качествено нищо не се е променило в човешката природа, всички искаме да сме щастливи. Различията в най-голяма степен произлизат от количеството информация, с която се сблъскват
днешните деца
още от най-крехка възраст. Ако родителите не спазват известна информационна и сетивна диета, децата поемат голямо количество информация, за която не са готови. Това води до илюзорно усещане във възрастните, че малките са изключително интелигентни и се развиват по-бързо.
Самите деца често се “развращават” от информацията, която са получили и не знаят как да управляват. Драмата е в това, че имат информация за неща, за които не са дорасли. Докосват се до света на възрастните на информационно ниво, но им липсва житейския опит да го разберат.
Друга разлика между детството на днешните хлапета и това на родителите им е в количеството предмети, които присъстват в живота ни. Материалните достижения са добри, но боравенето с много предмети (играчки) разсейва и отнема много психическа енергия и концентрация. Предметите са достъпни, родителите понякога прекаляват с поощренията в желанието си да подкрепят желаното поведение.
С идеята да предоставим повече и да направим рожбите си щастливи понякога развиваме у тях нереалистични очаквания винаги да получават поощрение, ако изпълнят дадено поведение.
Има деца, които се пристрастяват към това да получават
и са дълбоко разочаровани в момента, когато получат отказ. Основната ни грешка е, че надценяваме силата на материалното. Често пъти това се изразява в следните реплики – “Аз съм бил лишаван, детето ми няма да се лишава от нищо”.
Днешните майки и татковци живеят в значително различаваща се социална ситуация в сравнение със своите родители. Половите роли търпят развитие и промени. Динамиката на психичното преживяване толкова нараства, че стресът, на които се подлагаме често пъти изцежда силите и желанието ни за истинско общуване с детето и партньора ни.
И въпреки това възпитанието основно се случва на принципа, който познаваме от своето семейство. Това често се изразява в думите: “И аз бях същият!” или: “Виж ме сега! Станах човек!”. Разбира се, това е естествено, ние познаваме най-добре модела на своите родители. Дали е приложим, адекватен и работещ е оценка, която само ние самите и партньорът ни можем да дадем.
Социалните отношения също търпят нови внушения и послания. Ние носим у себе си умението да бъдем родители, защото то ни е предадено от нашето семейство, но започваме да го развиваме, едва когато се роди нашето дете.
Да си родител, не е лесно, изисква усилия и развитие съвместно с детето.
Мъжът и жената изравниха социалните си роли, но често водят борба за надмощие и разпределение на задълженията у дома. Всичко това влияе върху детето и неговото отношение към авторитетите “в” и “извън” семейството. Както родителите, така и учителите са изправени пред тази нова социална действителност. Изработването на нови и ефективни умения за възпитание и обучение изискват
опорна точка и сравнително балансирано поведение
спрямо света.
Количеството информация, което бомбардира възрастните, също е голямо и често ни обърква. Съветите и решенията са навсякъде около нас и “обличат” различна форма, имат друго звучене всеки път. Това обърква и стресира както родителя, така и учителя. Изкуството да изберем подходящата информация, съвети, методи и теории за възпитание и обучение, е основно предизвикателство в този момент.
Старите познати средства за мотивация и поощрение, както и средствата за наказание стават все по-малко ефективни и работещи. Стремим се да открием начини за управление на детското поведение, без да влизаме в конфликтно и наказващо поведение.
Ключът се крие в добре свършената работа в точното време.
