Децата на мафията: Татко ме научи как се убива

Да се родиш и израснеш като син на мафиотски бос - разказ от първо лице

децата на мафията
Момчетата трябва да вървят по стъпките на бащите си. И да бъдат поне толкова добри мафиоти... Photo by Eneas on Foter.com / CC BY

Пътят им не е лесен. Най-вече защото е предопределен. Те се раждат без право на избор. Длъжни. Да бъдат това, което се очаква от тях. Като бащите си. Не по-малко. Който реши да се отклони, плаща скъпа цена. Животът на децата на мафията е безмилостен. Раждат се чисти и невинни души, за да се превърнат насила в поредните зверове.

Една италианска журналистка – Анджела Янтоска, намира начин да поговори с деца и младежи от мафиотски фамилии. Тя от години разследва живота на мафиотските кланове в Калабрия. През 2013 г. издава книгата Почитай майката, в която разказва за съдбата на жените в мафията – жертви или съучастнички в престъпления. Покрай това изследване тя неминуемо се сблъсква и с трудностите в живота на децата. Не е лесно да се добере до такива, с които да говори, но все пак успява.

“Бащата е герой, който служи за пример. Целта е да са като него или дори да го надминат. Това, което никога няма да им каже, е че ги обича. Той никога няма да ги прегърне. Но винаги ще бъде най-строгият им учител”.

Така вкратце описва тя живота на младежите в мафията, цитирана от швейцарската публична телевизия и радио SRF. Разказите ѝ засягат главно района на Калабрия и съдбите на децата, които израстват в рамките на Ла Ндрангета – една от най-мощните мафиотски организации в света (поне до миналата година).

децата на мафията
Още от люлката децата биват ритуално “приемани” в мафията с нож, който се поставя до новороденото.

Всичко започва още от люлката

Когато се роди бебе, в легълцето му се поставят нож и ключ. Ако първото, което хване, е ключът, вероятно ще стане полицай или представител на държавната власт. Ако обаче вземе ножа, ясно е – ще бъде член на мафиотската организация. Предварително обаче лично бащата се е постарал да направи така, че да няма как детето да хване ключа. Бъдещето му е решено, съдбата няма право да се намесва. И това е само първият от множество ритуали, които ще се извършат върху детето за въвеждането му в мафията.

На 10 години момчето вече е достатъчно голямо и може да започне “обучението” си. На 14 младежът вече може да бъде “покръстен”. Кръщенето може да бъде извършено навсякъде – в съблекалните на плажа, в кухнята на ресторанта, в задната стаичка на нощния бар. При този ритуал той застава в кръг от петима информатори на групата, които ще го закрилят от външния свят. Порязва се един от пръстите му и се гледа капка кръв да капне върху молитвена карта на Архангел Михаил. После тази карта се изгаря. А младежът става Мъж на честта, който редом с това губи свободата си. Оттук насетне той навеки остава свързан с организацията.

Архангелът между другото е смятан за покровител на Ндрангета – най-голямата калабрийска престъпна организация, сред най-мощните в своя “бранш” в Италия и със сигурност един от икономическите колоси на страната изобщо – с годишен оборот от над 53 млрд. евро, по данни публикувани в медиите.

Първата среща с насилието

обаче далеч не е след описаното по-горе кръщене. Тя се е състояла още преди години, докато момчето е било още малко дете. В началото са му разказвани приказки, в които мафиотите са представяни като истински герои. Те са хора на честта, които успешно се изплъзват от лапите на полицията, за да защитят семейството си. Някои от тях падат жертви на несправедливостта – властите ги залавят или биват убити.

децата на мафията
За децата на мафията играчките са истински оръжия. Photo by davitydave on Foter.com / CC BY

Отново в детска възраст е първата среща на децата на мафията с оръжията. Бивш мафиот, който сега сътрудничи на властите, разказва как баща му донесъл вкъщи пушки и пистолети и го научил да ги чисти с думите:

“Ще свикнеш. Това ще са инструментите на твоя труд. А сега можеш да си играеш с тях”.

Научил го да стреля. В една новогодишна нощ. Това е един от най-добрите поводи да се започне обучението в подобна дейност. Бившият мафиот още си спомня болката, която изпитвал при зареждането на оръжието. И срама от това. “Нямаш право на грешка. Още по-малко на слабост. Правиш всичко възможно да ставаш все по-добър. Само това е важно.” На 12 младежът вече знае как се стреля, упражнява се в стрелба по мишена и получава първите си уроци по… убиване.

“Първо стреляш в гърдите на жертвата. Това е най-голямата мишена и вероятността да пропуснеш е най-малка. След това го довършваш с два изстрела във врата”.

Децата на Ндрангета не показват емоции

В един момент се научават и да не ги изпитват. Едно от момчетата, които разговарят с Анджела Янтоска разказва, че е в по-ранните си спомени е изпитвало панически ужас от баща си. От сянката, от стъпките му, от мисълта какво може да направи. В един момент спряло да се страхува.

Инстинктът ти подсказва как да се справяш със страховете си. Няма друг начин просто – или полудяваш, или се научаваш да не забелязваш нещата, които те тревожат. За едно дете няма друг начин да се преживее всичкото това насилие“. Защото и до ден днешен отглеждането на деца в мафиотски семейства се основава точно на това – на страха от жестокости, на възможностите и решителността на страшния баща, на мълчанието на майката и на самотата на децата.

“Децата на Ндрангета са като монолити. Никакви емоции. Те все пак живеят по правилата и ценностите на една жестока престъпна организация. А това само по себе си подкопава човечността им. Неспособни са да чувстват. Заклели са се, че ако семейната чест го изисква, ще убиват заради нея”.

децата на мафията
Училището е първото място, където децата на мафията могат да изпробват тактиките на бащите си.

Така ги описва Анджела. И допълва, че освен всичко останало, децата на мафията всекидневно наблюдават какви преимущества имат бащата, чичото или по-големият брат. Каква мощ им дава мафията. От това винаги да имат предимство на улицата до това да отстраняват от пътя си всяка пречка, всеки дразнител. Когато мафиот се появи някъде, всички просто отстъпват. Той не се реди на опашки. Нарушава системно правилата и се радва на

най-големи почести

Мястото, където децата могат да изпробват тази тактика, е… училището. В Калабрия обучението и институциите, където то трябва да се провежда, не са като на други места по света. Там се смята за нормално инвентарът да се троши, на децата да не се пишат ниски оценки. Всичко – от страх от отмъщение. А самите ученици, ако са от мафиотски семейства, рядко завършват училище. Обикновено приключват с него доста преди задължителния срок.

Анджела забелязва, че повечето непълнолетни, които по един или друг повод се изправят пред властите, са напуснали рано училище. Обикновено бащата отсъства напълно от семейството на тези младежи – или е убит, или излежава присъда в затвора. Нерядко дори майката е в ареста – при една трета от задържаните подрастващи. Такива младежи са принудени сами да се оправят. Веднъж, за да преживяват. Втори път, за да задоволяват елементарни капризи – нов телефон или мотор, например. И трети път, защото вече са обречени на мафията. В Калабрия има над 4000 такива семейства, в които родителите отсъстват, а децата…

децата на мафията
Децата на мафията имат нагласата, че рано или късно ще свършат в затвора. Ако не и по-зле… Photo by Pensiero on Foter.com / CC BY-NC-ND

Стъпка по стъпка, обстоятелство след обстоятелство, младежите израстват в ролите, които родителите им са отредили още от раждането. Първо са обикновени изпълнители – пренасят пакети с дрога, вкарват различни неща в затвора и т.н. Каквото им наредят, те го изпълняват – нямат абсолютно никакво право на избор. Все някога настъпва и драматичният момент, в който трябва да влезе с двата крака в играта. Това става или при арест на бащата, или при ликвидирането му по една или друга причина. А все едно от двете е неизбежно.

И децата на мафията знаят, че техният път също ще свърши така:

“Смъртта е част от теглото. Болката е тази, която държи семейството заедно”.

Има и измъкнали се от цялата тази мътилка, разбира се. Едно от момичетата, с които журналистката разговаря, е напуснало родния си край и е заминало за Северна Италия. Смяна на самоличността, рестартиране на живота и всичко изглежда ок. Но на каква цена? Тя никога повече няма да види нито семейството, нито родното място. Коренът е прекъснат. А това за никого и никога не е безболезнено.


Вижте още… историята на едно момиче без късмет, преживяло
25 години като проститутка

СПОДЕЛИ
Предишна статияДа живееш по навик: Модерните съквартиранти
Следваща статияЗа мръсния въздух в София и терора на печките
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор