Време разделно: Романът, достоен за Нобелова награда

Време разделно
Кадри от филма Време разделно и автентична фотография на български мюсюлмани от 1932 г.

Това със сигурност е един от най-обичаните и вълнуващи български романи. Кървав, жесток, разтърсващ, невъзможно да бъде забравен, след като веднъж е бил прочетен. Толкова силен, че водещи медии по света му дават най-висока оценка. Издания като Ню Йорк таймс в САЩ, Фигаро във Франция, Гардиън в Англия и много други не пестят суперлативи за изключителното майсторство, с което Антон Дончев е белязал най-известната си творба Време разделно. А шведският Фалу Курирен стига дори дотам да го обяви за

Време разделно
Корица на Време разделно.

“Български роман, достоен за Нобелова награда”

Това е сигурно най-краткото възможно описание на достойнствата на Време разделно, който не спира да вълнува вече повече от 50 години. И сякаш не е чудно, че неотдавна президентът Румен Радев и съпругата му решиха да го подарят преведен на френски на президента на Франция Еманюел Макрон по време на официалната му визита в България в края на лятото на 2017 г. Отдавайки по този начин огромно значение на творбата – като на светиня. И с това предизвикаха както вълна от възхищение, така и друга – на възмущение.

Защо възмущение? Колкото и странно да изглежда, има редица критики към тази така обичана книга. Мнозина казват, че била поръчка на комунистическата власт. Че заедно с едноименния филм, който се появява през 1988 г., обслужвали политически интереси и по-точно – служели като оправдание за насилствената смяна на имената на мохамеданите в страната по време на възродителния процес. А източниците, които авторът Антон Дончев ползвал за Време разделно,

Време разделно Методий Драгинов
Част от текста на поп Методий Драгинов, публикуван за първи път през 1870 г. от възрожденеца Стефан Захариев.

били недостоверни

Знае се, че книгата е написана през 1963 г. само за 46 дни. По думите на самия Антон Дончев – със 75 лева командировъчни обиколил за 15 дни Родопите, където преди това никога не бил стъпвал. Сам предложил да я напише, след като Стефан Дичев и Андрей Гуляшки отказали. Като основен източник използвал записките на поп Методий Драгинов от село Корова (днес Драгиново), като на места дори ги е цитирал дословно. Първите редове на романа са написани на 15 юли 1963 г.

Действието се развива в Родопа планина, в района на Кръстогорието (някъде из средните Родопи). Годината – вероятно 1668-а.

Книгата разказва за кървавите събития около насилственото помохамеданчване на българите в Родопите. Авторът със сигурност е бил развълнуван от това, което описва. Защото как иначе би могъл да сътвори такъв труд за толкова кратко време? Как би могъл да вложи в него заряда, който го прави толкова въздействащ? А не е чудно, че в интервю за вестник Стандарт Антон Дончев признава:

Антон Дончев
Антон Дончев. By Vassia Atanassova – SpiritiaOwn work, CC BY-SA 3.0, Link

“След края имах чувството, че от гърба ми се е смъкнал голям товар. Усещах се олекнал.”

Дали тази творба е само художествена литература или има историческа стойност, ние от Lifebites.bg изобщо не възнамеряваме да коментираме. Пък и не го намираме за съществено. Защото е факт, че книгата (както и едноименният филм след нея) е от най-въздействащите, които са се появявали в последните десетилетия. Точно затова получава признанието и на българските си почитатели, и на медиите, и критиката по света. И тъй като сме убедени във високата стойност на Време разделно, предлагаме да си припомним заедно някои от най-запомнящите се откъси от този наистина изключителен епос.

Цитати от Време разделно на Антон Дончев:

“Водата може да те влече и да те извлече жив. Ръката ми може да трепне и да не те улуча в сърцето. Ала от пропастта жив няма да излезеш. Там се хвърлила някога една девойка, затова на скалата ѝ викат Девицата. Щом е можала да се хвърли жена, какво остава за тебе?”

Манол към сина си Мирчо


“Колкото повече има човек, толкова повече иска и да го запази…”

Караибрахим


“Чувах как вият кучетата от ямата. Гласа на света зад прозореца, света, в който всеки трябваше да изяде другия, за да живее миг повече.”

Абдулах Венецианеца


“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си….
И Родопа гореше. Горяха нозете ѝ, горяха косите ѝ. Жена беше това, майка, затова овчарите ѝ викаха Родопа и се сърдеха, когато някой речеше Родопи. Защото много планини се обичат по-малко от една планина. Балканът е баща, изправен и силен, каквото трябва да бъде всичко мъжко, Родопа е майка, която зачева и ражда, легнала по гръб, с очи към небето. Син жали баща си, ала го жали, както се жали мъж. Син жали майка си, както се жали жена. И майчините мъки по- болят.”

Поп Алигорко

Време разделно
Манол и Елица. Иван Кръстев и Калина Стефанова в кадър от филма Време разделно.

“Отчаяният човек с власт е по-лош от звяр.”

Сюлейман ага


“Луната си грееше, а там на север или малко на запад – не бях сигурен в посоките – сега горяха селата и пищяха хора. Изнасилени жени лежаха с фусти, обърнати върху лицата им, деца се тръшкаха върху труповете на майките си, мъже ревяха, набити на колове. Знаял бях, че ще се случи. Случи се.”

Венецианеца


“Ала слушай ме ти, Венецианецо, с чалма на главата. Дошло е време разделно – един отляво, друг отдясно. Няма никой да остане по средата или никъде. И помни – и ние двамата с тебе ще отидем на една страна. Отляво или отдясно. Или при Аллаха.”

Сюлейман ага


“Дошли са не за имането ни, а за душите ни. А от Светото писание се знае, че душата цена няма.”

Стан Стан


“Да стоим за вярата си. Да стоим като гора, дърво до дърво. А първенците да стоят като крайните дървета, които пускат клони до земята. Един да не се отсече, един да не се преклони, защото вмъкне ли се бурята между елите, изкъртва цялата гора. И целият гребен се рони, ако се счупи един зъб.”

Мануш Секул


Време разделно
Караибрахим или Страхин? Йосиф Сърчаджиев в кадър от филма Време разделно.
“Всеки камък тежи на мястото си. Ти виждал ли си, дядо, пресадено на друго място дърво да даде плод? Където падне семето на дървото, там трябва да пусне корен и там да даде плод.”

Баба Сребра


“Трябва да има хора. И доброто, и злото, и Бог е в хората. Ако няма хора, Бог няма къде да живее. Той живее и в тревите, и в животните, ала в човека добива своя образ… Хората в тая планина са като един човек. И той е безсмъртен. Двамина умират, двамина издържат, ала то е, все едно че големият човек се е посякъл с брадва и кутрето му гноясва, а палецът му оздравява.”

Дядо Галушко


“Иди си, недей окървавява планината и вечно ще те благославяме. Ние сме верни поданици на падишаха. Няма да станем по-верни, ако изкривим душите си. Или ти вярваш, ага, че дори някой да приеме твоята вяра, то ще я носи в сърцето си? Защо ти трябват предатели и роби? Както и да издялаш дървото, то си остава дърво… Що можеш да сториш на хора, които са готови да дадат главите си? Ти, господарю, трябва да знаеш, че нищо не може да се стори на хора, решили да умрат.”

Дядо Кральо към Караибрахим


“Младостта гледа себе си. Младостта е лакома и ненаситна, тя не гледа какво държи в ръцете си. Младото не разбира хубавото. Младото нищо не разбира. Трябва да паднат сенки на заник, та да види човек как слънцето свети от едната страна на дънера, а от другата се събира вече мрачината. Трябва да станат по-дълги сенките, та да види и разбере човек хубавото.”

Манол


“Време е вече хората не само да действат, а и да се оглеждат какво са направили. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що става наоколо им, да се извиняват и срамуват, че са хора. А да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци.”

Венецианеца


“Овчарите държаха една голяма тайна – как да не се страхувам от смъртта… Ако узнаех тайната им, ако разберях къде се крие силата им, щях да получа сто пъти по-голямо богатство от това, което загубих.”

Венецианеца


“Защото наистина само тогава може да се каже какво струва човек, когато се види как умира. Всекиго можеш да излъжеш, само смъртта – не.”

Поп Алигорко


Време разделно
Кръст и чалма в ръцете на поп Алигорко, станал просто Али. Руси Чанев в кадър от филма Време разделно.

“Дойде разделното време. Дойде времето на раждането, на разкъсването и кръвта, на писъка и гърчовете. Времето и на смъртта, защото, където има раждане, там и смъртта стои наблизо. Прераждаха се не само тия петстотин души, затворени в конака. С тях се раждаха и десетки поколения, които щяха да тръгнат по пътя, избран от прародителя. Или умираха десетки поколения.”

Венецианеца


“Човек минава навсякъде. Някъде по-леко, някъде по-трудно. Ала минава.”

Поп Алигорко


“Човек не е цвете, та по листата му да разбереш дали има отровен корен, или е целебна билка. Човек се познава по делата си.”

Баба Сребра


Вижте още за книгата Османската експанзия – защо, как и какви са поуките на историята?

СПОДЕЛИ
Предишна статияВреме за поезия: Павел Матев – Писмо до мама
Следваща статияЗа кого се сещаш, когато се сещаш за… кекс?
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор