Кристиан Диор: Запазена марка за стил

0
Кристиан Диор
Кристиан Диор - символ на класа и стил.

Годината е 1905-а. 20-и век е поставил началото си. Индустриалната революция е в разцвет. Политиката бушува като море сред буря. Все повече хора имат достъп до образование. Светът прави крачка след крачка към по-светли дни, преди да се препъне в поредната война. В тези вълнуващи времена за пръв път проплаква бебето Кристиан Диор.

Денят е 21 януари, а държавата – Франция. Той е от късметлиите, родени в богато семейство. Баща му Александър е заможен производител на торове, а майка му Морис е домакиня, която се грижи за пет деца. Част от детството на Кристиан минава в прекрасна нормандска вила, чиито цветя са гордост за семейството. Момчето обожава да планира заедно с майка си оформлението на градината.

Кристиан Диор
От малък Кристиан Диор има ясна представа как трябва да изглежда жената.

По-късно тази му страст към цветята се отразява във формите на дрехите, които твори. Романтичната му душа си създава точно определена представа за това

как трябва да изглежда жената

Този пример е посаден в съзнанието на Кристиан Диор от Морис и нейните приятелки, които се събирали да пият чай, облечени с разкошни вталени рокли, подчертаващи малка талия над големи поли.

Рисуването е това, което го прави щастлив, но като всеки мъжки наследник в онези времена, Кристиан е пратен в училище по политически науки. Лекциите обаче не са приоритет за артиста в него. И вместо да прекарва времето си в учебната аудитория, той предпочита скамейките на Лувъра, Музея на декоративните изкуства и компанията на импресионисти. А в нощите си измисля костюми за свои приятели, които се забавляват в парижките кабарета.

Бохемският живот привлича младия Диор неудържимо. Изкуството е страстта, която владее сърцето му и съвсем естествено – в един момент прекъсва образованието си. Баща му е дълбоко разочарован. Той не приема идеята на сина си да прави галерия, но виждайки колко е решителен, все пак се пречупва. Заявява обаче, че не иска името му да се споменава никъде.

Кристиан ДиорИ така през 1928 г. Кристиан заедно със свой приятел отваря галерия Jacques Bonjean. За кратко тя става дом за произведения на Салвадор Дали, Кокто, Пикасо и много други. Хората на изкуството са част от ежедневието на Диор и го правят щастлив. Но не за дълго. Започва сериозна икономическа криза, която се отразява на пазара. Случват се нещастия и в дома му. Майка му и брат му умират, а това съсипва баща му.

Семейният бизнес рухва, заедно с мечтите за галерията

Следват пет трудни години. За да изкарва прехраната си, Кристиан рисува скици и ги продава за дребни центове. Този талант му спечелва работно място като илюстратор в списание Figaro, а няколко години по-късно става асистент на видния тогава моделиер Робер Пиге. Но само след година започва Втората световна война и младежът заминава за Южна Франция да служи на родината до 1942 г., когато се завръща към живота на цивилен.

След известно лутане Кристиан Диор е нает в модната къща на Люсиен Лелонг, където се издига до главен дизайнер. В тези смутни времена, за да оцелеят, модистите обличали съпругите на офицерите, без значение дали са французи или германци. Краят на войната е посрещнат с облекчение, но на икономиката е нанесен силен удар.

Кристиан Диор
Кристиан Диор. Photo by Christina Saint Marché on Foter.com / CC BY-NC-ND

Изминалото десетилетие научило Кристиан да се бори и да търси възможности. Случайна среща с гледачка му предсказва точно бъдещето, макар че тогава посреща с насмешка пророкуването:

„Ще се окажете съвсем без пари, но жените ще бъдат ваши благодетелки и ще ви донесат успех.”

Тези неясни думи, вече намирали реализация. Голямата промяна идва в лицето на Марсел Бусак. Богатият индустриалец иска да инвестира в нов бизнес. Модата му изглежда апетитна хапка на фона на царящия хаос. Но не е сигурен кого да назначи за главен моделиер, докато

Кристиан Диор сам не предлага себе си

И макар за момента да изглежда рисковано, това решение се оказва правилно. Заедно те основават House of Dior. На 12 февруари 1947 г. е представена първата колекция на талантливия дизайнер. Тя носи името Corolle (венчелистче), но главният редактор на Harper’s Bazaar – Сноу ѝ дава името New Look. Тази линия печели за клиенти на французина филмови звезди и знаменитости. Самата Марлене Дитрих изисква от режисьора си Алфред Хичкок, да работи именно с Диор за костюмите във филма Сценична треска.

Кристиан Диор
Вечерна рокля Кармел на Кристиан Диор. Photo by Andrew Stawarz on Foter.com / CC BY-ND

В своите модели Кристиан залага на женствения образ, като използва бюстиета, корсети и дълги поли. Получава не малко обвинения, че в тежките икономически години разхищава твърде много плат. Но той удържа идеите си и се доверява на преценката си. Тази идеология следва и в следващите си колекции. Негови асистенти по това време са двама младежи, за чието бъдеще също щяло да се говори много. А именно Ив Сен Лоран и Пиер Карден.

Обграден от таланти, Кристиан Диор развива бизнеса с шеметна скорост. Благодарение на Жак Руе, неговия финансов директор, модната къща стъпва на Пето Авеню в Ню Йорк. Актриси, балерини, кралски особи искат да бъдат клиенти на дизайнера. Интересите му се развиват. Той пише няколко книги и търси нови поприща за изява. Следва представяне на парфюма Miss Dior и лицензиране на марката му –

Кристиан Диор
Магазин на Диор в Ню Йорк.

нещо небивало дотогава

Успехът става част от ежедневието на Кристиан, който е желан гост на всички светски събития. Междувременно личният му живот в по-голямата си част е загадка. Не са тайна увлеченията му по мъже, но връзките не са нещо, с което парадира. Пред него се очертавало бляскаво бъдеще, което обаче по лошо стечение на обстоятелствата приключва твърде ненадейно. Само на 52 г. Диор умира по време на почивка. Инфаркт, злополука – слуховете са много. А истината си остава неразкрита, но подплатена с много пикантерии.

Изложби, награди, филми – Кристиан Диор е почетен по много начини, а името му е запазена марка за стил и до сега. Макар да е жалко, че човек като него не е имал още малко време, за да ни остави още от себе си и таланта си.

Историята на модната къща след това е бурна, но все така успешна. Към днешна дата тя е собственост на французина Бернард Арно и е част от империята LVMH, в която влизат Louis Vuitton, Bulgari, Fendi, Kenzo, Givanchy и много други.


Вижте още историята на неповторимата Нина Ричи

СПОДЕЛИ
Предишна статияВреме за разкази: Иван Вазов – В електрическия трамвай
Следваща статияШарл Перо – бащата на приказката
Анна Палазова
Писането е хоби, което ми дава усещане за сила и пълноценност, кара ме да виждам света през нечии други очи. Чрез него говоря за нещата, които ме вълнуват. Дали са моите лични чувства, някоя интересна личност, чужда кауза - това няма значение - важното е че се потапям в друг свят, който мога да пренареждам и показвам с всичките му страни. Обожавам музиката, вярвам в чудеса, в доброто и в това, че розовите очила са подходящи за всяка дреха.

Отговор