Между двореца Врана и Казичене има една изтърбушена и почти заличена сграда. Въпреки злощастния вид на сградата, по останалото от нея моментално си личи бившият ѝ блясък. Това е сградата на Царската спирка. От нея с теснолинейка се е стигало директно до Двореца.
Сред познавачите на епохата тя е известна като царската “халта” (от немското Halte). Наричат я така, както я е наричал самият Фердинанд приживе.
В първите 40 години на 20-и век е изградена почти цялата железопътна мрежа в България. Основни двигатели за тази дейност са Цар Фердинанд, а по-късно и неговият син Цар Борис III.
Основоположникът на династията на Кобургите на българския трон има няколко страстни увлечения, някои от които предава на сина си Борис. Царят-отец е много увлечен по ботаника и орнитология. Има пословична привързаност към лова и техническите постижения. В частност към железопътния транспорт и зараждащата се автомобилна ера.
От много фотографии ясно личи, че Цар Борис III с охота приема лова и любовта към природата от царствения си баща, а любовта му към железопътния транспорт и различните видове локомотиви е пословична.
Още като много млад, почти 17-годишен, Царят Обединител се учи да управлява влак и на 10 септември 1910 г. дори получава свидетелство за машинист. Част от уроците и практическите упражнения той получава на теснолинейката от Казичене към двореца Врана.
Изграждането на малката гара край Казичене вероятно се осъществява между 1906 и 1911 г. Тогава Цар Фердинанд закупува чифлика, към който принадлежи тази земя. Изградена за снабдяване на двореца с въглища, храна и други, тя се използва и за
посрещане на гостуващи държавни глави
Има сведения, че през нея минават английският крал Джордж V и сръбският Александър I Караджорджевич. Сръбският крал идва на посещение в България две седмици, преди да бъде убит в прочутия атентат в Марсилия, организиран от могъщата тогава организация на ВМРО.
До Царската спирка тогава има малък парк
а самият салон се отоплява от две кахлени печки, разположени в ниши в общото помещение. Сред руините на фасадата, като диаманти в калта, проблясват малкото, но невероятно красиви орнаменти.
Теракотените плочки в основния салон са впечатляващи. На гърба им (там, където са избити, личи завинаги) има инициали, вероятно на производителя. Богатата украса на самия вход и красивата изработка дори на най-дребните детайли показват, че за всичко е помислено добре предварително и му е отделено достатъчно време.
От Царската спирка пътя към изгнанието поема първо Цар Фердинанд. След края на Голямата война, той е принуден да абдикира в полза на сина си и поема именно от тук пътуването си към Западна Европа. По-късно, вече след края на Втората световна война, пак от малката спирка, малкият Цар Симеон II и остатъкът от царското семейство си тръгват от България.
След 1944 година сградата е използвана не по предназначение като склад и за други цели. Има варварски преработки и отстранявания на цели елементи от визията на сградата. През 2008 г. има идеи за събаряне на постройката, но за щастие все пак е спасена от пълно унищожение, като е призната за архитектурен паметник на културата.
