Време за поезия: Джордж Байрон – Вино дайте ни пак!

0
Вино дайте ни пак!

Вино дайте ни пак!…
Джордж Байрон

Джордж Байрон
Джордж Гордън Байрон е роден на 22 януари 1788 г. в английската столица Лондон. Произлиза от благородническо семейство. Един от най-прочутите британски поети-романтици. Близък приятел на друго известно перо – Пърси Биш Шели. Байрон е известен не само с чувствената си поезия, но и с бурния си живот. В него се преплитат множество ексцентричности и екстравагантности, връзки и любовни афери, дългове, дори обвинения в кръвосмешения и хомосексуализъм. Пътува много, обича източното Средиземноморие – Италия, Албания, Гърция. Включва се в борбата за независимост на Гърция и дори участва в подготовката на атака срещу турците при гръцката крепост Лепанто, заради което е почитан от гърците като национален герой. Така и не вижда атаката, защото се разболява и на 19 април 1824 г. умира в Месолонги, Гърция.

Вино дайте ни пак! Досега ни веднъж
не е вливало в мен пламък толкоз могъщ!
Пийте — кой не би пил! — щом в света променлив
само с чаша в ръка без лъжа си щастлив.

Вкусих всички блага, цял потъвах в лъчи
от разкошния мрак на красиви очи.
Любих аз — кой не е също любил? — но кой,
изнурен от страстта, е намирал покой?

Бях с другари богат в моите пролетни дни,
в младостта, що не знае ни страст, ни злини.
Аз дружах — кой не е? — но е просто нелеп,
който вижда, о вино, по-верни от теб!

Може млада жена момък млад да плени
и другарството свършва — ти не се промени!
Ти старееш — кой не? — но какво ли, кажи,
като теб по-добро става, щом отлежи?

И макар в любовта да е всеки богат,

поклони ли се друг на кумира му свят,
радостта загорчи — само ти не горчиш;
ти ревниво не си, всички ти веселиш:

Младостта отлети, угаси всяка страст
и след туй станеш ти сетен пристан за нас;
в теб — не е ли така? — щом забравим скръбта,
истината е в теб, в теб е и мъдростта.

Щом Пандора бедите безчет изтърва —
и започна да страда светът след това.
Без надежда не сме ли? Да вдигнем стакан —
всеки става щастлив само щом е пиян.

Славно грозде, здравей! В теб кипи есента,
във нектара ти млад се таи младостта.
Ще умрем — всеки мре! — но простят ли на нас,
даже Хеба била би доволна тогаз.

1809

Вижте още от цикъла Време за поезия: Пърси Шели – Лека нощ

Отговор