Андира и Фабио са много ведри, учтиви и лесни за общуване хора.
Не бихте си помислили, че са нещо като модерни бунтовници. Но са такива, по свой начин – избрали са да не живеят на определено място, което да наричат свой дом, избрали са да пътуват постоянно и да не се обвързват с вещи. За тях свободата е нещо важно – дотолкова, че стремежът към нея замества напълно желанието за сигурност, имот, кола и дългосрочно работно място.
Андира е тъмна брюнетка, наследница на африканските роби и местните племена от Северна Бразилия. Фабио изглежда по-скоро като викинг. По думите му, има гръцка и немска кръв, а предците му са избрали да се заселят в южната част на Бразилия.
Той е живял в 7 държави в последните 7 години, сред които Казахстан, Виетнам, Индия и Кения. Тя е авантюристка отскоро – преди около две години прекратява работа в голяма рекламна агенция в Бразилия и последва желанието си за приключения. Продава всичко и отива в Лондон само с една раница и, както сама се оплака, „без дрехи и обувки за различни сезони и поводи”.
Именно в Лондон се срещат с Фабио и пътуват заедно вече 9 месеца, като поддържат блог със снимки и разкази от пътуванията си. Когато се задържат някъде, поработват нещо за кратко, правят различни дизайнерски продукти, които предлагат и така печелят средства за пътуване до следващата дестинация. България ги привлече за сравнително дълго – над месец, но когато четете текста, вече ще са в Азия.
Сега сте в София – а откъде дойдохте?
(Отговорите са на Андира, която смята, че Фабио е съгласен с нея)
Прекарахме над 2 месеца в пътувания из Балканите. Бяхме в Хърватска за около месец, минахме през Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Македония, преди да пристигнем тук.
Какво ви дава постоянното пътуване, че да компенсира липсата на страната на слънцето, самбата, карнавала, Рио и Амазонка?
Ние вярваме, че пътуването не е само заради крайната му точка. В Бразилия наистина има страхотна природа и изключителни места, които да видиш, но това не е всичко, което е важно за нас. Светът е голям и ние искаме да го изследваме. Искахме да излезем извън зоната си на комфорт и да посетим далечни и много различни места. Опитът, усещанията и това, колко много сме научили и сме се променили е основното, което ни мотивира и компенсира за нас факта, че не сме у дома.
За какво всъщност пишете в блога си? Той е на португалски, така че само можем да се досещаме по провокативното му заглавие – „Секс, пътуване и рокенрол”…
Решихме да не пишем само за пътуването, а блогът да е и за един различен начин на живот – по-свободен, без планове и без правила. Говорим за това как се живее на път, за връзките, споделяме историите на хора, които са ни вдъхновили. Опитваме се да освободим хората от предразсъдъци и етикети, да ги накараме да осъзнаят, че могат да живеят както (и където) искат, а не както изисква от тях обществото.
Какви качества се искат, за да преживее човек година и повече на път?
Трябва да си отворен към различното, много адаптивен и да разбираш, че важното при този тип пътуване са не парите, а времето и отношението. Няма някаква голяма тайна, свързана с пренареждането на приоритети. Наистина, това може да не е за всеки, но няма как да разбереш, ако не направиш първата крачка.
От какво се интересувате първо при пристигане в нова страна?
Опитваме се да прочетем нещо за историята, да разберем как тя е повлияла на страната в днешно време. Повечето места, които посещаваме са доста древни, докато Бразилия има едва 500 години писана история. И разбира се, обожаваме да изучаваме местната кухня!
Опитвате ли се изрично да представяте бразилската култура, храна и специфики на хората, с които се срещате?
Не винаги, но се опитваме да създадем възможности, за да покажем нещичко. В София организирахме бразилско парти в хостела, където бяхме отседнали. Сготвихме някои наши ястия, направихме кайпириня (традиционна бразилска напитка), потанцувахме на бразилска музика и направихме кратка визуална презентация на родината ни.
Очаквайте втора част на разговора.
