Ще ви призная още в самото начало на този текст. Не гледам Евровизия.
Тази година обаче, няма как да избягам от признанието. Евровизия е важна за нас!
Така както беше важна и преди 9 години, когато Елица и Стунджи успяха да се изкачат до пето място в тази харесвана и уважавана от европейските зрители музикална надпревара. Евровизия и тазгодишното постижение на Поли Генова (независимо дали харесвате визията, песента или гласовите ú данни) са ценни, защото те ще влеят
ударна доза национално самочувствие, самоуважение и усещане за значимост
в изтерзаните ни български души.
Ще ни накарат да изправим глави и да не се срамуваме (поне докато не отшуми новината за успеха) гордо да заявим: “Аз съм българин”.
Така, както правим след всяка победа на Кубрат Пулев или Григор Димитров, след всяко признание на българче, извоювало медал на научно състезание, след назначаването на наш сънародник на отговорна позиция във водеща световна компания.
Поли, песента и участието ú в Евровизия ще ни инжектират онзи наркотик, който ни кара да се чувстваме част от цялото. Част от един народ.
Онзи наркотик, който ни кара с усмивка да подминаваме боклуците до кофата за боклук, новините за поредните скандали в Здравната каса, коментарите за корумпираните ни и некадърни политици.
Онзи наркотик, който замъглява зрението и съзнанието за гадостите в живота на българина и ни отваря очите за хубавите моменти в него. И за добрите качества. И ни кара да ги признаваме.
Наркотикът, който ни напомня, че и ние, българите, можем да успяваме, че носим красота, сила и талант в гените си!
За това не ми остава друго освен да кажа: Благодаря ти, Поли!
