Безбог: Как се оцелява без вяра, обич и смелост

0
Филмът Безбог на Ралица Петрова
Филмът Безбог на Ралица Петрова пожъна международен успех. Снимка: Festival del film Locarno

Безбог е българският филм, който спечели голямата награда на фестивала в Локарно – Златен леопард. За пръв път от 1970 г. насам наградата идва на Балканите. Освен нея, филмът взе още един приз – този за най-добра женска роля, който беше присъден на главната актриса във филма – Ирена Иванова. А броени дни след това лентата се върна с две награди от 22-то издание на фестивала в Сараево – за най-добра актриса и Специалната награда на журито.

Създател на Безбог е Ралица Петрова

– млада, талантлива българска режисьорка, която работи и живее в Париж, Лондон и София. Завършва визуално изкуство в Лондон, а по-късно продължава обучението си в британската школа National Film and Television School.

Ралица Петрова
Ралица Петрова

“Един поет е поет за периода, в който твори. Режисьорите са режисьори, когато правят един филм. И докато не прави филм, режисьорът прави нещо друго. Нямам тази амбиция – да съм режисьор завинаги. В момента, в който нямам какво вече да кажа, аз ще съм първата, която ще спре да прави филми”, казва пред камерата на jeni-bg-kino.com Ралица Петрова.

Но сега, днес, тя има какво да каже. Тя създаде филм за действителността у нас. Филм, който говори за необходимостта от вяра в себе си и в собствените сили. Ралица изследва липсата на тази вяра в българското общество като резултат от разпада на ценностната система.

Безбог разказва за медицинска сестра, която се грижи за пациенти с деменция. С помощта на своя приятел тя продава личните им карти на черния пазар. Това е история, която поставя хората в центъра на една сурова реалност. Реалност, в която чувството за достойнство е изместено от стремежа да се преживява… някак си.

Тази страшна действителност лишава човек от свободния му избор. Тя му налага да действа, независимо от вътрешните му противоречия. И всеки ден взима своите жертви. Филмът изследва хората, принудително живеещи в един агресивен

свят, лишен от добродетели и любов

Това е един свят без Бог.

“Чрез моралните дилеми на едно поколение, израснало без вяра в доброто, искам да изследвам крехката връзка между бруталност и съпричастие”, казва самата Ралица Петрова.

Ирена Иванова - Безбог
Филмът е заснет във Враца, а в главната роля може да видите лингвистката Ирена Иванова.

Режисьорката се опитва да съсредоточи вниманието на зрителя върху обстановката в държава, в която липсата на закони и морал е осакатила обществото.
Сривът на ценностите е довел до пълния провал на функционирането на страната. Хората не вярват в закона, полицията и социалните служби, тъй като те не предлагат защита.

“Тази липса на вяра ерозира вярата на хората в самите тях и в тяхната смелост. Тя разрушава интуицията на хората за това какво е правилно. И те имат усещането, че всичко е позволено. Дори и убийството”, споделя Ралица в интервю за fourthreefilm.com

Така хората, живеещи в България, стават

жертва на една система

която е много трудно да бъде преобърната. Именно болката и емоциите, като резултат от тази система, Ралица Петрова показва в Безбог чрез героите.

Вижте още: България в чуждите очи

“Всички те знаят какво е унижение. Всички знаят какво е злоупотреба. Те са неспособни да отвръщат на любовта, но имат вътрешен копнеж за любов и светлина. Исках да говоря чрез болката. Ето защо за мен беше важно да намеря хора, в очите на които се четеше тази болка”, допълва Ралица.

Макар и да завършва трагично, филмът успява да даде отговор на въпроса: Как е възможно в такава реалност да се опази човешката душа?

Безбог е поредното доказателство, че само ако човек бъде напълно честен със себе си, че ако докрай следва и изразява себе си, може да успее да постигне своята цел. В противен случай всичко, което създаде, би било ненужно и пошло. Защото работата е важна.

“Дали докосва, дали дава смисъл на зрителя”, добавя Ралица Петрова.

А ако не идва от най-големите дълбини на съществото ни, тя никога няма да достигне до онзи смисъл, към който се стремим.

СПОДЕЛИ
Предишна статияКолко важна е самостоятелността за децата
Следваща статияНа 83 и все така готов да стане опълченец
Нели Средкова
За да добие човек предства каква съм, може би трябва да спомена, че съм от онзи тип момичета, които биха прекарали деня си край реката. Да, точно там. На зелената полянка, изпъстрена с маргаритки, божури и макове. Да не забравяме и глухарчетата. Бих се наслаждавала на песента на птиците, пеещи в гората зад мен. Бих си играела с кучето си, защото обожавам животните. И след като то уморено отпусне глава, бих се зареяла из моите измислени светове. Бих извадила тетрадката от раницата си и бих изписала на един дъх целия лист. И бих рисувала от време на време между редовете. Или просто бих си подраскала нещо.

Отговор