Бъртранд Ръсел и 4-те желания, които диктуват поведението ни

Бъртранд Ръсел
Бъртранд Ръсел е един от най-големите умове на XX век.

За Бъртранд Ръсел може да се каже много. Той е смятан за един от най-големите умове на миналия век. Прекрасен и умел математик, философ, литератор, логик, историк, пацифист и какво ли още не. Голяма част от оставените ни от него разработки и писания са основополагащи за много направления и похвати в съвременните науки. Едно от най-големите е т. нар. Парадокс на Ръсел в математиката. Математиката обаче е само едно от направленията, в които

Бъртранд Ръсел развива потенциала си

През целия си живот той е силно социално и философски ангажиран. Това му донася славата на един от най-талантливите и надарени оратори и пацифисти на всички времена.


Вижте още… Зигмунд Фройд: Никоя параноя не е безпочвена


Бъртранд Ръсел е роден на 18 май 1872 г. в Трелек, Уелс. Произхожда от аристократичен род, а дядо му по бащина линия – Джон Ръсел, двукратно е избиран за министър-председател на Великобритания. И то по време на Викторианската епоха, когато страната е в разцвета на икономическата си и политическа мощ. Ръсел младши от малък остава сирак и е отгледан именно от своите баба и дядо. Завършва математика и философия в Тринити колидж към Кеймбриджския университет. По-късно преподава в Лондонското училище по икономика. Постепенно навлиза все по-дълбоко в дебрите на математиката и именно така

разработва прословутия Парадокс на Ръсел

Бъртранд Ръсел
Бъртранд Ръсел е носител на Нобелова награда за литература.

Благодарение на всестранно развитите си интереси и огромния ум, Бъртранд Ръсел е избран за член на Кралското научно дружество през 1908 г. През 1950 г. британецът е удостоен с най-високото световно отличие – Нобелова наградаза литература. Животът му преминава сред множество математически разработки и философски писания. Той е активен член на гражданското общество и се включва в множество инициативи.

Сред тях е и мощната подкрепа на Ръсел по въпроса с правото на жените да могат да гласуват. Британецът определено оставя ярка следа след себе си. Земният път на Бъртранд Ръсел приключва на 2 февруари 1970 г. На 97-годишна възраст.

Много ни се иска да можехме да предадем всичките гениални идеи в творчество му в една статия, но това е практически невъзможно. Затова днес в Lifebites.bg решихме да споделим с вас една от най-интересните му разработки –

идеята за четирите желания

които диктуват човешкото поведение. Кои са те? Желанието за притежание, съперничеството, суетността и любовта към властта.

Именно тези четири желания според Ръсел движат живота ни и всичко случващо се в него. А причината според автора е фактът, че тези 4 желания са безкрайни. Т.е. остават с нас и се провокират постоянно до самия край на живота ни. Британецът не отрича съществуването и на други желания, които провокират човешките действия, но определя четирите изброени по-горе като основни.

Ето кои са точките, на които се базира теорията за желанията на Бъртранд Ръсел:

Всяка човешка активност се пробужда от желанието. Има една напълно погрешна теория, продиктувана от някои ревностни моралисти, че е възможно да се противопоставим на желанието си – в интерес на своя дълг или морални принципи. Казвам, че това е грешно не защото никой никога не действа подбуден от чувство на дълг, а защото дългът не би могъл да го подчини, ако той самият няма желание да бъде послушен.
Човекът се различава от другите същества в едно много важно отношение и това е, че той има някои желания, които са, така да се каже, безкрайни, които никога не могат да бъдат напълно удовлетворени и които ще го държат неспокоен дори в Рая.

Придобиването – желанието да притежаваме колкото е възможно повече неща е мотив, който предполагам произтича от комбинацията между страха и желанието да не изпаднем в нужда.

…Колкото и много притежания да сме натрупали, винаги ще искаме да трупаме още.  Насищането е мечта, която винаги ще ни се изплъзва.

Светът щеше да бъде по-добро място, отколкото е, ако желанието за притежание винаги беше по-силно от съперничеството. Но всъщност, много хора биха се радвали на своето благоденствие не  заради самото него, а за да натрият носа или дори напълно да унищожат съперниците си.
Суетата е мотив с огромна сила. Всеки, който си е имал вземане-даване с децата знае как те непрекъснато правят някакви лудории и все викат: “Виж ме!, Виж ме!”. “Виж ме” всъщност е едно от най-фундаменталните желания на човешкото сърце. То може да приеме множество и най-разнообразни форми – от палячовщина до преследване на посмъртна слава.
Любовта към властта е близка до суетата, но в никакъв случай не е същото нещо. Това, от което се нуждае суетата, за да е удовлетворена е слава и никак не е трудно да спечелите слава без власт…
Много хора предпочитат славата пред властта, но като цяло тези хора имат по-малък ефект върху хода на събитията, в сравнение с онези, които предпочитат властта пред славата. Нищо, което не е всемогъщо не може да ги удовлетвори напълно. И тъй като това е по-специално порокът на енергичните мъже, причинната ефикасност на любовта към властта не е пропорционална на честотата ѝ. Това, разбира се, е най-силният мотив в живота на важните хора.

Във всеки автократичен режим тези, които държат властта в ръцете си стават все по-тиранични, опитвайки удоволствията, които силата им предоставя. Властта над други човешки същества е показателна за още едно нещо: Ако човек е направляван от любовта към властта, то той е по-склонен да нанася болка на другите, отколкото да им разрешава да се чувстват добре.

Човешките същества показват своето превъзходство на грубияните като им демонстрират своето отегчение от тях. Въпреки че понякога съм си мислел при изследване на маймуните в зоопарка, че те са съградили основите на тази “изморителна” емоция. И все пак, опитът показва, че бягството от скуката е едно от най-силните желания при почти всички човешки същества.

Отговор