Бетовен: Геният и безмилостната му съдба

0
Лудвиг ван Бетовен
Композиторът Лудвиг ван Бетовен, чийто живот е белязан от страдание.

В живота му властва страданието. Неумолимата съдба го белязва с него от раждането до последната минута, когато с вдигнат юмрук, гневно се заканва на небето. Цял един живот борба с болката чрез музика, любов и героизъм. Това е отредено на един музикален гений – Лудвиг ван Бетовен.

Лудвиг ван Бетовен
Родната къща на композитора в Бон. By Sir JamesOwn work, CC BY-SA 3.0, Link

Роден е на 16 декември 1770 г. в Бон в семейство на музиканти. Дядото е концертмайстор на кьолнския архиепископ и курфюрст, бащата Йохан – придворен музикант при бонския курфюрст. Йохан ван Бетовен смята, че училището не е от най-важните неща в живота на сина му и държи повече на музикалното образование.

4-годишният Лудвиг едва стига с крачета педалите на пианото, ръчичките му с мъка се протягат до басовите и високи тонове. Придирчивият баща сменя постоянно учителите на момчето. Случва се под влияние на алкохола да извлича спящото дете от леглото и да го кара да свири до зори. Всяка грешка се наказва с бой с пръчка през лицето и пръстите. Уроците се превръщат в кошмар. Лудвиг се затваря в себе си, става мрачен и меланхоличен. Но в тази тъжна атмосфера, Йохан открива у сина си поразителната способност да импровизира.

Импровизациите ще са стихията на Лудвиг ван Бетовен

Той няма развлечения. Единственото удоволствие в неговия затворен свят са посещенията в дома на Кристиян Готлиб Нефе. Капелмайсторът пръв забелязва гения на момчето. Освен музикална, той създава у него богата обща култура. Запознава го с творчеството на Шекспир, Данте, Омир, Гьоте, Шилер и древногръцките философи. Той е човекът, на когото Лудвиг показва първите си композиции.

Но еснафската атмосфера задушава младия човек и с малко спестени пари 17-годишният Лудвиг заминава за Виена. Целта е – уроци при Моцарт. По зададена от Маестрото тема Бетовен импровизира така, че Моцарт възкликва:

Бетовен
Портрет на младия Бетовен от Кристиан Хорнеман (1803).

„Запомнете го! Той ще застави всички да говорят за него“.

Но само след два месеца, Бетовен трябва да се върне в Бон, защото майка му е на смъртно легло. В следващите 5 години страданието напомня за себе си. Майка му, баща му и малката му сестра са мъртви. Прекараните болести тиф и едра шарка са го изтощили и загрозили. Изпитва чувство за малоценност. През 1792 г. на път за Виена от Лондон, в Бон се отбива Йозеф Хайдн. Той се възхищава на една бетовенова композиция и кани младежа да стане негов ученик във Виена. През ноември

Лудвиг напуска родния си град завинаги

Петте години на отсъствие от Виена са съдбоносни за Европа и света. Избухва Френската революция, на която Бетовен симпатизира. Във веселата Виена младият композитор постига успех. Радва се на одобрение като виртуозен пианист и импровизатор. За 7 години от 1795 до 1802-ра написва 19 сонати за пиано, 3 концерта, 2 симфонии, балет, 43 танца, 6 квартета, 2 сонати за цигулка и виолончело, оратория, множество песни. За него критиката казва:

„Той ще замени скръбта ни по Моцарт с радостна надежда“.

Но с Бетовен в музиката нахлува нещо ново. Галантният стил на Моцарт, Глук, Хайдн отсъпва пред контрастите в темите. Сонати като Патетичната, Лунната, Пасторалната изразяват не само чувства, но и дълбоки противоречия, завладели немската аристокрация. Все повече проникват героиката и трагизмът на епохата. Когато Бетовен изпълнява за първи път Лунната соната пред публика, залата мълчи. Той се взира в лицата, мокри от сълзи. Някои от първите редове се изправят, надигат се задните редове и в странното мълчание композиторът казва тихо:

“Не сълзи… аз не исках сълзи!”

Бетовен не иска сълзи, а тихо щастие, примесено с тъга. Лунната пътека над езерото в Швейцария, дълбоките очи на едно момиче, което няма да се върне в живота му, но сонатата ще се връща.

Към 1798 г. (когато е едва на 28 години) започва да го измъчва звънтене в ушите. Пръв признак на недъга, който ще го съпътства до края.

Глухотата настъпва бавно

Тя го откъсва от гласовете и думите, но Бетовен чува в себе си мелодии и превръща всичко в музикални образи. Творбите му стават все по-великолепни. В Хайлигенщат довършва жизнерадостната Втора симфония – неговият отговор на скръбта и отчаянието.

“Не ми стигат сили да кажа на хората: Говорете по-високо, крещете, аз съм глух… Ела когато искаш, Смърт, аз мъжествено ще те срещна“.

Това са думи от Хайлигенщатското завещание, от които е ясно, че грозният, непохватен, добър човек вече няма илюзии за лично щастие. Много жени минават през живота му – Тереза Малфати, Амалия Зеебалд, Елизабета Рьокел (посветил ѝ е Für Elise), Тереза Брунсвик, Бетина Брентано, Жулиета Гуичарди. Но до брак не се стига с никоя от тях. Не желае да го съжаляват, затова е груб и раздразнителен.

Бетовен
Бюст на Бетовен от Хюго Хаген.

Но страданието му ражда велики творби. Третата симфония е посветена на Наполеон. За Бетовен той е героят, “освободител“ на Европа. Но когато разбира, че Бонапарт се е самопровъзгласил за император, разярен крещи:

„Негодник. Сега ще тъпче всички човешки права. Славолюбец. Ще постави себе си над другите. Тиранин.“

От този ден симфонията има ново име – Ероика, симфония за човека-герой. Публиката я приема сдържано, както и Кройцеровата и Апасионатата. Последната се възприема като особена, наситена със заплашителни мотиви. Лудвиг ван Бетовен свързва нейното съдържание с шекспировата Буря. Човекът се люшка между ужаса и мрачната решителност, настойчиво звучат фанфари, зоват срещу силите на гнета. Извор на вдъхновение за творбата е Тереза Брунсвик – ярка, изтънчена, взискателна жена. Тя пише: “След гения могат да вървят само тези, които са готови да му дадат всичко”.

Съдбата чука на вратата

Темата на съдбата-мрак, раздиран от светкавици, буря и сред бурята – Човек непокорен, готов за битка. Това е Петата симфония. Мелодията прелива във въпросителната интонация на валдхорните, в кадифената мекота на обоите, вълнуващите диалози на духови и струнни инструменти.

Контрапункт на петата е шестата Пасторална – слънчев ден, зелени поляни, тиха селска музика. Това е отдихът – в тихото бълбукане на извора, в зова на кукувицата, в полъха на вятъра. Природата дарява спокойствие. На фона на революцията в обществото Бетовен извършва революция в музиката. С него приключва епохата на класицизма. Със своята революционност той надхвърля своето време. Не случайно е любим композитор на Маркс и Ленин, а в Бухенвалд пеят Химна на радостта – страстен зов за борба срещу мрака.

Лудвиг ван Бетовен
Вероятно най-прочутият портрет на Лудвиг ван Бетовен от Йозеф Карл Щилер (1820).

Слепият Фауст спира мига, за да го превърне във вечност от щастие за хората. Глухият Бетовен побеждава съдбата, за да я превърне в апотеоз на радостта и свободата.

“Радост, ти дете от рая! Радост, ти божествен плам!”

Деветата симфония се превръща в синоним на името на Лудвиг ван Бетовен. И заслужено – в химн на Обединена Европа, а по-късно и на Европейския съюз. На мъжество, смелост, борба за свобода и хуманизъм в изкуството. В биографията си Вагнер пише, че след като чул една симфония на Бетовен, го втресло и се разболял. „След като оздравях, станах музикант“, казва той. Тази симфония е Деветата. Тя е служила и ще служи във всички времена на най-хуманните цели на изстрадалото човечество – мира и братството между хората. В основата е Шилеровата Ода на свободата, преименувана по политически причини на Ода на радостта. За първи път в инструментала се включва хор:

“Братя, всички люде стават, щом с крила повееш ти…”

Хиляди хора слушат този химн на човешкото братство,
само създателят му – не

В последните години от живота нуждата преследва гения. Братът, когото Лудвиг е издържал като ученик, подпомагал материално и е преуспял, го поучава как да живее. Снизходително го приема в имението си, като му определя наем за храна и други разноски. Композиторът живее там два месеца и се прибира във Виена. Принуден да пътува в млекарска каруца, без зимни дрехи, застигнат от дъжд и снежна буря Бетовен се прибира болен. Племенникът, който е изпратен за лекар, забравя болния си чичо в игра на билярд. Чак на петия ден идва лекарска помощ.

Четири месеца Бетовен се бори с болестта. На 26 март 1827 г. над Виена надвисват черни облаци. В 17.30 светкавица и силен гръм разтърсват небето. Болният отваря очи, протяга дясната си ръка и размахва юмрук към небето, като за последна схватка със съдбата. Геният умира, сякаш в борба със стихиите


Вижте още историята на друг гений в музиката – Фредерик Шопен

Отговор