Люси Стаменова: С бебе в планината

планината - бебе
Здравко и майка му Люси в планината.

Като чуя думата “планина” се сещам за Люси. Като видя Люси и се сещам за планина. Не съм сигурна когато точно се роди тази асоциация, но днес в съзнанието ми планинарството и тази “надарена блондинка, която обаче никога няма да срещнете по моловете” (както казва наша обща приятелка), вървят като 2 + 2= 4! Или нещо подобно.

Има нещо супер свежо, позитивно и готино в този човек и връзката му с природата. Затова когато Люси стана майка, съвсем естествено възприех идеята, че

скоро бебето – Здравко, ще се запознае с планината

Два месеца след появата му на бял свят, се случи и появата му по хижите.

С Людмила Стаменова си говорим за планинарките на токчета, чара на дивото, бебетата в хижи и проекто-пътешествието Здравко в Хималаите. Защото някой ден и това ще стане…

12742280_10153901631534250_22077915681815143_n
Людмила Стаменова

Люси, представи се с няколко думи на хората, които не те познават.

Людмила (Люси) на 34 години, по образование съм книгоиздател и PR, имам дълъг стаж в IT сферата като контент мениджър, а в последно време се занимавам с внос и търговия с туристическа и алпийска екипировка. Гледам да прекарвам колкото се може повече време в планината, човек може да ме срещне из Пирин най-често.

12573872_10153848318884250_5793359140879386340_n
Люси е един от хората, които редовно може да засечете из родните планини.

Как и кога се запали по планинарството?

Не помня, може би още по време на ученическите лагери във Врачанския Балкан. Първия ми сериозен преход обаче беше в Пирин и то по прословутото Конче, тогава разбрах, че това нещо е точно като за мен,

влюбих се и в Пирин

и конкретно в това място. Оттам нещата тръгнаха по реда си – преходи с приятели, имам и някои по-сериозни зимни траверси и изкачвания, дълги летни разходки с 20 кг раница из нищото, пътуване на стоп до Карпатите, успях да видя и Хималаите.

Прочетете още… 28 култови правила за планинари

Люси в Хималаите
Люси в Хималаите

Ако трябва да сравниш изкачването на върхове и броденето из планини с друго занимание от ежедневието ни, кое би избрала?

Хубавото е, че винаги дава повече от това, за което си отишъл в планината. Непредвидимо е, не знаеш времето дали ще остане хубаво, дали ще се скапе, кого ще срещнеш, къде ще спиш… сигурно има други дейности, които се доближават до това, но не и в моето ежедневие. Единствено отглеждането на наследника мога да сравня с броденето в планините – във всеки един момент очакваш да те изненада с нещо.

10514708_889523571058591_638738586051380622_n
Урдините езера в Рила

Какви са хората, с които те среща планината, в сравнение с тези, с които те сблъсква големия град?

Същите, според мен е отминало времето, когато в планините са се срещали предимно по-чисти и по-истински хора. Днес всеки може да бъде навсякъде, за добро или лошо планината става все по-достъпна и наред с възрастния планинар може да се види госпожица с токове,

до коравия планински водач – млад момък с ланец…

От друга страна хората, с които се срещам в града също са свързани по един или друг начин с планината, така че съвсем смело мога да твърдя, че и в ниското, и във високото срещам едни и същи хора.

В любимия Пирин.
В любимия Пирин.

Кой е най-трудният връх за покоряване в българските планини?

Всичките са непокорни. При нас няма чак толкова трудни върхове, освен може би през зимата. Сещам се за един, който не съм качвала, а определено е труден – Злия Зъб в Рила.

12729031_10153901631519250_2347617420416040069_n
Снимки: Личен архив

Твоят личен топ 5 на най-красивите места в родината ни?

Само пет?!

1. Карстовото било на Пирин и заслон Кончето. Обожавам това място, нищо че така нашумя напоследък.
2. Горно Газейско езеро в Пирин
3. Плажът Силистар
4. Урдини езера в Рила
5. Районът на х. Ехо в Балкана

Периодично четем за изгубени планинари. Какво би посъветвала начинаещите покорители на върхове?

В никакъв случай да не тръгват да покоряват. Има много информация, да четат, инцидентите са най-вече плод на човешка грешка, подценяване на ситуацията и преди всичко незнание. Да бъдат смели, но не и безразсъдни. Да изпитват не толкова страх, колкото уважение към планината. Подходящото облекло и екипировка, подходящата компания също не са за подценяване.

Гледам снимки на Здравко по родните хижи и веднага решавам, че двумесечният бебок вече е изкачил някой връх. Грешка. “Малък е още за върхове, беше на Мусала преди да се роди, това му стига засега”, поправя ме майка му…

12800123_10153933035224250_7216067246182317505_n
Здравко в хижа “Яворов” с мама и тати.

Как му се отрази планината? Докъде успя да стигне Здравко?

В планината Здравко се чувстваше прекрасно, най-високата точка, до която стигна беше Безбожкия превал, на около 2350 м. Качвахме го постепенно, първо по-дълъг преход пеша до хижа Яворов (1740м) и обратно, после от Шилигарника до хижа Вихрен – 1950м, където разходката беше по-кратка и накрая до Безбог, 2240м.

Всеки ден вдигахме височината

но намалявахме времето, което прекарвах с него на високо. Универсалното правило за аклиматизация е “climb high, sleep low” – качвай се на високо, спи ниско. Нощувахме в Банско на около 1000м, така че Здравко беше аклиматизиран по всички правила.

Здравко... няма как да не ставе планинар!
Ясно е едно. Здравко… няма как да не стане планинар!

Изпита ли някакви затруднения по време на прехода – правила си го стотици пъти, но колко по-различно е с бебе на шията?

Затруднения – не, който е измислил ергономичните раници заслужава паметник да му се вдигне, 9 км до хижа Яворов изобщо не разбрах, че нося бебе пред себе си, а и той спеше почти през цялото време. Трябваше да спираме на два часа за да се храни, кърменето на бебе някъде по планинска пътека беше още нещо ново за мен.

В началото постоянно спирах да проверявам дали се е наместил удобно, дали може да диша свободно, дали не му е топло, дали не му е студено, но някъде на петия километър се отпуснах и го оставих да си спи спокойно.

12439391_10207983230525938_2037685141039941680_n
Макар и на два месеца, Здравко е видял места в родината, до които много възрастни още не са стигали.

Имаше ли някакви притеснения да вземеш със себе си?

Бяхме притеснени леко, разбира се, все пак двумесечното бебе си е двумесечно бебе, но той се държа мъжки и раздаваше усмивки по хижите.

12771498_10153932351114250_1919255812023044570_o
Люси и Здравко на хижа “Безбог”.

Притесняваше ни височината

и най-вече рязкото изкачване с лифта, но може би благодарение и на “аклиматизацията”, всичко мина безпроблемно.

Виждала ли си друг път всъщност бебета на неговата възраст по тези височини и как реагираха хората, които срещнахте?

Радваха му се, бяхме атракцията на лифта, макар че със сигурност някой ни е обявил за луди. Виждала съм бебета неведнъж, може би не двумесечни, но достатъчно малки. Повечето обаче през лятото, може би беше първото бебе качено до хижите през зимата.

Вече планираме следващото пътешествие, ще бъде и малко по-голям, което води нови притеснения, вероятно няма вече да спи кротко в раницата, а ще иска да се отглежда, ще се разсейва. Ще бъде вълнуващо, а някой ден се надявам да го заведем и в Хималаите.

Прочетете още… Да стигнеш до покрива на света

 

2 КОМЕНТАРА

  1. Здравейте, ще може ли да дадете малко по-подробна информация за необходимите неща, които сте носили със себе си при прехода с двумесечно бебе в планината? Предварително благодаря

    • Здравейте, Мария 🙂
      Не съм носила нищо различно от това, което вземам с нас и в града, може би само малко повечко дрешки.
      Той беше на кърма тогава, но носех и две дози адаптирано мляко, плюс топла вода в термо чаша.
      шише с вода
      Памперси
      резервни дрехи, плюс допълнителни топли дрехи
      бебешки крем за слънце 50 фактор
      обичайната козметика за подсичане.
      2 залъгалки (тогава още ползваше)
      И мисля, че това изчерпва всичко, но тогава беше много лесно, той не изискваше нищо кой знае какво. Сега е на 11м и излизането в планината е цял цирк – бурканчета, пюрета, лъжички, панички… два пъти повече резервни дрехи, играчки и какво ли не.

Отговор