Стоян Михайловски оставя незабравими басни, афоризми и епиграми. Българският писател и юрист е роден в град Елена на 7 януари 1856 г. във виден възрожденски род. Негов чичо е българският духовен водач Иларион Макариополски. Младият Михайловски учи в чужбина (Турция и Франция), както повеляват традициите сред по-заможните български семейства по това време.
Снимка: Александър Владиков
След като се завръща да живее и работи в родината си, той се отдава на писане, преподавателска и политическа дейност. Депутат е в едно Велико и две обикновени народни събрания, твори в различни жанрове и се изявява активно в периодичния печат под множество псевдоними.
Стоян Михайловски е автор и на текста на Върви, народе възродени
песента – обявена за химн на българската просвета (изпълнена за първи път на 11 май 1901 г. в Ловеч).
Днес ще Lifebites.bg ще ви припомни три от басните на Стоян Михайловски. Мъдрост в рими, която българинът оставя на поколенията след себе си.
Магаре в лъвска кожа Муле с лъвска кожа се покрило… Вятър духва — сваля грозна маска… Самозванецо, тъй улетява |
| Бог и Добродетелта Яви се Добродетелта — Върни се между земни племена и родове, |
Орел и охлюв На върха на една липа — Какво ли е туй нещо тука? — Кажи ми, жалко ти творенье, — С пълзенье! — |
