Закодираната информация в българските шевици

0
шевици
Тази карта, покрита със 140 шевици, е дело на Ирен Величкова. Преди години българката, която живее в Япония, е автор на книгата „Архаични символи в бродерията”.

Българските шевици – една красива бродерия, която не е просто украса. Тя е разказ, символ, кодирана информация… Тя е свидетелство за богатата душевност на нашите предци и стремежа им към красота.

Шевиците носят отпечатъка на мирогледа и нравите на българите от миналото. Те са неизменна част от живописната и богата българската носия. Винаги разположени по ръбовете. Кръгово – затварящи един кръг. Така избродирани, те символизират житейския кръговрат. Всеки един етап, през който животът на човек трябва да премине, без да бъде пропускан.

Когато в миналото българката е тъкала даровете за чеиза си, бродирайки шевици, тя е влагала своите наричания и пожелания чрез закодираните символи. По

красивите шевици

можело да се съди за това дали жената е все още девойка или вече е омъжена. Как ли? Шевиците върху дрехите на по-младите жени са по-семпли, малко на брой и скромно извезани.

Какви са скритите послания, вплетени в българските магически носии чрез шевиците, може да разберете чрез отделните елементи, които ще ви представим днес. Всяка фигура е код, мъдрост, своеобразен език, на който предците ни са разказвали своите истории.

Шевиците често представляват геометрични фигури. Ето кои са основните и какъв смисъл носи всяка от тях:

shev
Ето как изглеждат основните фигури в българските шевици.

Маказът и Големият Маказ

Маказът, означен с два триъгълника, се нарича още Годеж. От него започва всичко – сливането, разрастването целостта. Големият Маказ пък е Сватба. При него двата триъгълника са проникнати един от друг. Те са символ на осъществилия се Годеж. На сливането в едно цяло.

Канатицата

Този елемент наподобява визуално панделка. Виждали сте го толкова много пъти. Най-често Канатицата се свързва с чипровските килими. Вплитана е в тях отново и отново. Но противно на очакванията ни, този елемент не е типично български. Не! Канатицата може да бъде открита в ръчно изработени изделия, правени на няколко различни континента и в държави като Перу, Индия, Тайланд… Както и на още много места по света.

За пръв път този символ е изобразен 5 хил. години преди новата ера върху глинен съд, открит на територията на днешна Турция. Смята се, че Канатицата е един от най-древните символи, просъществували и запазили се през хилядолетията. В повечето страни тя е символ на

дълголетието или вечния живот

В българската традиция и шевици Канатицата се нарича за Семейството. Свързва се със съюза между мъжкото и женското начало. Проникването вече дава своя плод – поколението, което се заражда в следствие на този съюз между мъжа и жената. А появата на това поколение се изобразява със страничните триъгълници.

След Канатицата идва Голямата Канатица – или Род. Към основната фигура се добавят още два малки триъгълника. Тази фигура е символ на нарастващото семейство. Когато поколението създаде свое поколение, значи е осъществило това, за което е дошло на тази земя. Затова Голямата Канатица се свързва и с плодовитостта.

А разрастването на Рода достига най-високата си точка при Великата Канатица. Досещате се – визуално добавяме още два елемента, които донадграждат базовите, за да им придадат нов смисъл. Този елемент символизира рода, достигнал единна цялост на по-високо ниво – Народа. Този, от който и семейството и родът са неразривна част.
Освен принадлежността към семейство и народност, шевиците предават и послания, свързани с природата и заобикалящия ни свят. С дейностите от ежедневието, работата, труда, храната…


Още за скритата сила на българските носии


българските шевици
Всяка фигурка и цвят носи скрито послание.

Една от фигурите, свързана с тези кодове, е Дървото на живота. Стволът е настоящето, човешкото битие в този момент. Над него е короната – горният свят, небето. Стволът свързва короната с корените – символ на земята и долния свят. Дървото е образ на вечно възраждащия се живот. То се свързва и с отвъдния свят. Олицетворява цикличния характер на битието – редува се животът със смъртта.

Присъствието на следващия символ може и да изненада хората, които нямат познания в тази област. Това е Свастиката. Свързвана традиционнo и първосигнално с определен вид политически послания. Всъщност този опорочен символ е много стар и натоварен с положителен смисъл. Той е слънчев знак. Свързва се с култа към бог Сварог (swar – свети, блести) и е близко със санскритското swastika, което е пожелание за добро.

Друг древен символ

който може да разпознаете в българските шевици, е Кръстът – символизира началото на живота. Олицетворява двете сили – разрушителната и съзидателната. Кръстът е символ, свързан със слънцето, а в един по-късен етап е припознат от християнството.

Освен тези фигури обаче могат да се видят избродирани и различни животни и растения. Като Петлето (а не кокошката), което е често изобразявано. Петлето, което известява настъпването на новия ден. Зараждането на едно ново начало. То е онова, което прокужда злите сили, чието царство е нощта. Но то е и символ и на мъжкото начало и оплодителната способност.

Нерядко има изобразени растения, някои от тях, свързани със земеделието – лоза и житни класове. Земеделието за българите от миналото е било

нещо сакрално

Те са имали земя, грижили са се за нея, почитали са я. Тяхното битие е било не само обвързано с нея, но и е зависело от нея. Тя им е давала храна и живот.

Понякога обаче тези символи са били вплитани в една по-голяма и обща картина, която придобивала свое собствено значение. Такива са например изображенията на шевици по-долу, поместени в книгата на Иван Коев Българска везбена орнаментика.

shevica 11
Картина от различни фигури.

Според автора едното изображение представлява два чифта китки с по четири пръста. Под ръцете висят две крини, а между тях е поставена отворена книга, от която струят лъчи. Другата фигура (шевица) изобразява лалета и житни класове. А ромбът над тях е слънцето. Според народното тълкуване “ръчичките“ са символ на труда, крините – на богата реколта, а книгата – на знанието. Другата шевица е изцяло свързана със земята. Тук житните класове са символ на плодородието, а слънцето – на благоприятното за добрата реколта време.

“Тези богато символизирани везбени композиции са неоспоримо доказателство, че в съзнанието на нашия трудов народ никога не е отбягвала мисълта за щастието, което той изгражда с работните си ръце, с умение, което осигурява и плодородие. За него трябва, според народа, да се употребяват всички усилия – материални и духовни – за да не се изпуска “из ръце”, пише в книгата си Иван Коев.

Послания предците ни са закодирали не само във фигурите, но и в

цветовете на българските шевици

Най-често срещани са: червеното, бялото, зеленото, жълтото. Всеки от тях има свое значение. Червеният се свърза с кръвта и продължението на живота. Зеленият е израз на вечно възраждащия се живот. Белият цвят е символ на чистотата и младостта. Жълтият се свързва със слънцето, даряващо светлина.

Фолклорното изкуство е предаване на родова памет, на знание, наследявано от поколенията. А шевицата, извезана от сръчната ръка на жената, съхранява тази родова памет. Затова следващия път, когато изровите от скрина на село престилка или покривка, загледайте се и опитайте да разчетете историята, която разказва тази вещ. История на едно семейство, един род, един народ и една земя – извезана с много старание и мисъл, за да носи не само красота в ежедневието, но и да споделя мъдрост.


Вижте още по какъв начин българката скривала душата си в своята престилка

СПОДЕЛИ
Предишна статияЗа спомените и умението да ги оставим да си отидат
Следваща статияДжей Зи: От тъмното минало до образцовия успех
Нели Средкова
За да добие човек предства каква съм, може би трябва да спомена, че съм от онзи тип момичета, които биха прекарали деня си край реката. Да, точно там. На зелената полянка, изпъстрена с маргаритки, божури и макове. Да не забравяме и глухарчетата. Бих се наслаждавала на песента на птиците, пеещи в гората зад мен. Бих си играела с кучето си, защото обожавам животните. И след като то уморено отпусне глава, бих се зареяла из моите измислени светове. Бих извадила тетрадката от раницата си и бих изписала на един дъх целия лист. И бих рисувала от време на време между редовете. Или просто бих си подраскала нещо.

Отговор