Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка

българи на колела
Яна и Вячеслав в Илинойс. САЩ, казват двамата, е едно от най-интересните и спокойни места за пътешествие с велосипед.

8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще стане горещо. В България е зима, но тук, в Чили, лятото е в разгара си. Вдишвам от аромата на хляб, който завладява цялата къщата. Това е техният ритуал. Мои домакини са Яна Меламед и Вячеслав Стоянов – двама българи на колела, които почти 3 г. обикалят Америките – от Аляска до Ушуая.

В ЧилиИ навсякъде, където отидат, пекат за хората, които им дават подслон, от вкусния си хляб. Всъщност, дали рецептата на този хляб е толкова специална, или това се дължи на

подправката “любов”

си остава загадка. Вячеслав е опитен пътешественик. Преди да се впусне в това приключение, българинът, който е родом от Крим, е навъртял 70 хил. км из различни краища на света. Досега винаги е тръгвал сам на път.

В това пътешествие обаче, започнало през май 2015 г., до него е спътничката му Яна Меламед. По 24 часа в денонощието са заедно и хората вече определят

Аризона - българи на колела
Яна и Вячеслав в Аризона. Снимки: Личен архив

двамата българи на колела като едно цяло

Та, в момента Вячеслав пече хляб за чилийското семейство, което ги е подслонило, а Яна още спи в съседната стая.

Колко километра оставихте зад гърба си от началото на пътешествието? – питам Вячеслав.

В.: За тези почти три години изминахме 44 500 км през Северна, Централна и Южна Америка до Чили. Оттук се насочваме към Патагония, през границата с Аржентина, до Ушуая – най-южния град на планетата.

Чили
Добре дошли в Чили!
Първоначално бяхте обявили, че обиколката ви ще приключи през април 2017 г. Май доста изоставате от графика.

В.: Изоставаме много, но решихме да не гоним графика, а да се наслаждаваме на пътя. Пътят не е дистанция, а хората, които срещаме, и местата, които виждаме. Спираме с колелата, хората ни канят на гости. Особено тук, в Чили, са много отзивчиви и гостоприемни. После ни е трудно да си тръгнем от къщите им. Чужденци тук почти не срещаме. Може би в Патагония ще видим повече колоездачи. Казват, че това е Меката на пътешествениците.

26907487_1490911367630815_4264002145963671602_n
Двамата българи на колела срещат приятели навсякъде по пътя си.

Смятаме малко да побързаме, защото през март-април в Патагония идва есента, а с нея и дъждовете. Предполагаме, че ще приключим нашето пътешествие в Ушуая през април. Но не мислим да бързаме да се прибираме. От Ушуая ще се качим до Буенос Айрес, а после през Уругвай до Бразилия, до Рио де Жанейро. Там ще поработим малко, за да се върнем в Европа.

Мексико3Твой вдъхновител знаем, че е околосветският пътешественик Владимир Сорокин. А Яна как я подлъга да тръгне с теб? Имаше ли тя преди това някакъв опит?

В.: Нейният случай е много интересен, защото тя не е активен колоездач. Карала е колело като малка. Преди да замине за експедицията нямаше колело. За първи път започна да кара по-дълги дистанции с багаж. Но в Аляска лека-полека свикна с колелото и с тежестта му. Това показва, че за да тръгнеш на такова пътешествие, не е нужно да бъдеш активен спортист с опит.

Колко километра изминавате на ден?

В.: Зависи от терена. При планински терен минаваме 20-30-50 километра. Понякога качваме планината 3-4 дена, това се случваше особено в Перу. 100-километрово изкачване правихме 3 дни – до 4 800 м. надморска височина.

Мачу Пикчу
На път към Мачу Пикчу.
Стигнахте и до Мачу Пикчу.

В.: Да, предприехме едноседмично пътуване до Мачу Пикчу. Там имаше супер много туристи. 5 хил. души всеки ден отиват да видят Мачу Пикчу. Това е пример за това, как една историческа и природна забележителност се превръща в машина за пари. Работихме един месец в Куско, за да можем да си позволим да отидем там. Това е скъпо удоволствие, но мястото е уникално. Има много добра енергия. Но нека се върнем към километрите, които изминаваме на ден. Когато е равно, минаваме по 100-120 км.

А как се храните? Станахте ли вегетарианци по принуда?
Боливия - на палатка
Българи на колела: Яна и Вячеслав обикновено нощуват в палатка.

Живеем икономично. Не харчим пари за хотели и ресторанти. Спим на палатка. Готвим си сами. Но не сме вегетарианци, всеядни сме. Тук в Чили, като и в САЩ, се изхвърля много храна. Намираме храната буквално на пътя – хляб, зеленчуци, животни, убити от преминаващи коли – зайци, елени. Когато е прясно месото, си отрязваме някое парче и си готвим.

кухня на път
Кухнята на път.
С какъв бюджет се оправяте? Много хора биха искали да бъдат на ваше място, но казват, че нямат пари за такива приключения.

В.: Започнахме пътешествието си с бюджет от хиляда долара. Харчим между 3  и 5 долара на ден за двамата, основно за храна и части за колелата, екипировка. Изкарваме някакви пари, като продаваме пощенски картички. Аз правя снимки, Яна рисува. Разчитаме повече на дарения. Хората виждат, че сме пътешественици, тръгнали на дълъг път и доста ни помагат, дават ни храна. Трудно е, но парите не са пречка, за да тръгне човек на път. Най-важно е желанието и нищо да не те задържа на едно място.

Куско
Двамата българи на колела работят един месец в Куско, за да могат да си позволят да отидат до Мачу Пикчу. Яна прави картички, които двамата продават.
Едно време Володя Сорокин ми беше казал, че се чувства като божи странник по време на своите обиколки. А вие как се чувствате?

В.: По-скоро хората така ни определят – като божии странници, месии, но не сме такива. Просто тук, в Америка, хората са много вярващи. Възприемат ни като странници, които предават по пътя си знанието на народа, от който произлизат. Ние сме свободни и  пътуваме за никъде. Имаме си някакъв план, но не бързаме да го приключим. И хората ни се чудят. Мнозина живеят в някакъв затворен свят.

Много работят, нямат време за почивка, нямат време за семейството си и дори за себе си. А ние разполагаме с цялото време на света.

Но и ние си имаме нашата рутина. Когато не караме, често пререждаме багажа. Понякога тежестта на колелото се качва до 70 кг. Носим много храна, вода. Прекосихме доста пустини в Мексико и в Южна Америка. Пустинята Атакама в Боливия доста ни измори. 300 км минавахме за 10 дена. Налагаше се да бутаме колелата, защото нямаше никакви пътища, само пясък.

Орегон
Двамата българи на колела с други пътешественици в Орегон.

Вячеслав отива да погледне хляба, който се пече. В стаята влиза Яна и се усмихва. Питам ги, дали по пътя си срещат много други пътешественици.

В.: Да, особено в Централна Америка. Може би, защото пътят е само един и в момента се опитват да го направят туристическо място, за да повдигнат стандарта на държавите там. Срещнахме и едно семейство българи, които живеят в Канада. Бяха тръгнали от Торонто към Ушуая. Може би вече са се прибрали у дома, защото доста по-бързо от нас се движат. Не се застояват със седмици на различни места, за да продават хляб.


Вижте още… историята на норвежеца, който посети всички страни в света, преди да навърши 40 години!


Яна, а как реагират хората, като разберат, че сте от България?

Я.: Обикновено нямат никаква представа къде се намира. В Перу мислят, че това е някъде в САЩ. В една перуанска провинция ни се случи една забавна история. Една възрастна жена ме попита: “Откъде сте, госпожице?” “От България”, – отговорих ú аз. А тя ме попита

Боливия
В Боливия

“Това село къде се намира?”

Но в Мексико, например, много се впечатляваха, като разберат откъде сме. Явно, бяха наясно географски къде се намира България.

Как са пътищата за каране на колело в Латинска Америка?

Я.: Зависи. В Колумбия, например, има страхотна велокултура.  В събота и неделя всички са на колела. Има повече колела, отколкото коли. Има велопътища. Някои от тях следват магистрали, което е страхотно. В Еквадор имахме късмет, защото точно бяха обновили всички пътища и беше широко.

Еквадор
Двамата българи на колела минават и през Еквадор.

Но в Перу и Боливия беше много зле – предимно черни пътища, тесни, с големи камъни, много се затъва. В Чили е доста цивилизовано. Като влезеш в град, има велоалеи, има уважение към велосипедистите. Спазват правилника. Независимо дали си с кола или колело, те отчитат като част от движението.

Кое е вашето Топ 4 на страните, които посетихте досега?

Я.: На първо място САЩ. Там видяхме много красиви и уникални места. Доста е цивилизовано. Не се притесняваш, че ще те ограбят. Колоезденето е добре развито, има много велопътища. Може да се каже: удобно е да се пътешества. Хората там много ни помагаха. Второто място е за Коста Рика. Много красива страна! Точно както съм си представяла някога плажовете в тропиците. На трето място е Мексико. Мексиканците са много готини. Дружелюбни са, интересуват се от чужди култури. Винаги искат да научат нещо ново и различно.

САЩ Калифорния
В Калифорния.

Там почти никога не ни се е налагало да спим навън. Когато започнем да опъваме палатката, някой идва и ни кани в къщата си. После кани цялото си семейство, приятелите и прави купон, за да се запознаем.  И на четвърто място бих казала Южна Америка като цяло. Аз още не мога да ги разделя държавите. Беше горе-долу едно и също навсякъде.

Тук планината е страшно красива

В Перу беше впечатляващо да се види тази могъща планина, населението, което живее почти без никаква технология, и се бори за всеки картоф, който вади от земята. Беше невероятно да видим една нива под наклон почти 90 градуса и хората, които се катерят по нея, за да я копаят и обработват на 4 хил. метра надморска височина. Ние нямаме въздух да караме колела, а те копаят и свалят чували с картофи по 50 кг на гръб.

питка
Яна и Вячеслав популяризират българската култура в другия край на света.
Накрая искам да ви попитам по какъв начин се запознавате с хората, които ви приютяват? Планирате ли нещата или разчитате на случайни покани?

В.: Има една страница www.warmshowers.orgотговаря Вячеслав, който междувременно отново се върна при нас. – През нея хората търсят къде да отседнат или предлагат подслон. Сайтът е само за велопътешественици. Хората, които предлагат подслон, обикновено обичат да научават нови неща и са отворени за чуждите култури. За нас пък е добре дошло да отпочинем и да поживеем сред местното население на дадената страна, да се запознаем с неговата култура и традиции.

Както разбирате, ако човек иска да пътешества, не е нужно да разполага с много пари. Най-важно е желанието. Загърбваш условностите и – на път!

Още снимки от пътешествието на двамата българи може да разгледате в галерията по-долу:

Отговор