Днес честваме Деня на народните будители – един от най-светлите български празници! На този ден ние отдаваме почит на всички духовни служители на нашия народ, но най-вече на възрожденците. Тъй като до 1922 г. няма нито един празник, който да е посветен на тях, Стоян Омарчевски, тогавашният министър на културата, и поддръжниците му решават да създадат официално такъв ден.
Освен че искат да почетат паметта на будителите, те виждат в тях извор на надежда за изгубеното следвоенно поколение на България. В следния откъс от писмото*, което Министерството на народното просвещение изпраща до родните културни институции относно основаването на празника, Омарчевски пише така:
“Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.”
Обезвереният народ се обръща назад към възрожденците за вдъхновение, за да почерпи сили и да продължи напред, защото техният труд е вечен. Той е като семе, което не спира да дава плод. Днес ние си припомняме тяхното служение, но също така благодарим и на хората, които и сега будят народа ни. Защото всяко време има своите духовно спящи и духовно будни хора.
Съвременните будители
са всички тези, които посвещават себе си, за да служат на другите и да ги издигнат в нравствено и културно отношение. Те са навсякъде около нас – нашите учители, нашите писатели, учени, творци… Духовни водачи, които с ежедневна работа и неважни на пръв поглед усилия правят много.
Те не са егоистични в знанията си и опита си. За тях по-голямо блаженство е да дават, отколкото да получават. Те не ни позволяват да забравим своята история. Те са хората, които се борят да сме свободни, вече не от телесни, а от духовни окови; хората, които ни помагат да изградим бъдещето си.
Снимка: crasher 2141 – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46697783
А можем ли всички ние да бъдем будители? Трябва ли да сме Иван Вазов, Васил Левски или Паисий Хилендарски, за да бъдем такива? Не. Не е задължително да имаме техния талант и размах, за да го направим. Всички трябва да бъдем будители в ежедневния си живот със средствата, с които разполагаме. Защото да си будител не е титла, нито историческа абстракция.
Това най-напред е призвание
След това – моралност и отговорност. Будителят трябва да отвори умовете и сърцата на хората около себе си за историята и знанието за своя народ. Той трябва да помага на другите да надминат ограниченията си и да станат по-добри, по-културни и по-образовани. Но за да ги промени, той първо трябва да промени себе си. Това е пътят към пробуждането на цял народ – всеки един човек да се събуди духовно и да се научи да се грижи за ближните си, да им служи и да ги обича.
* Писмото е взето от Сборник с отбрани окръжни от Освобождението до края на 1942 г. Т. 1. – София, 1943, с. 892–894.
