Топ 4 на разпространените митове за децата в интернет

митове за децата в интернет
Децата автоматично ли стават компютърни гении? Какви други митове за интернет се разпространяват най-усърдно?

За всичко днес са виновни новите технологии! Интернет, телефони, таблети, компютри, конзоли, агресивни игри и какво ли още не. Децата сякаш стават са все по-“глупави” и знаят все по-малко за истинския живот. А на всичкото отгоре от само себе си възприемат компютърните технологии и на 5 вече са по-големи спецове от родителите си… А замисляли ли сте се дали тези мисли са истина или са само митове за децата в интернет?

В интерес на истината, мнозина вярват в подобни тези. Каква обаче е в действителност връзката на децата на България днес с интернет и новите технологии и доколко последните са отговорни за влошеното качество на образование, за проблемите в дисциплината и всичко останало, което ни притеснява по отношение на подрастващите? Ами, ще се изненадате, но интернет и новите технологии не са ни виновни. Как така ли?

Георги Апостолов
Георги Апостолов, координатор на Център за безопасен Интернет.

В първата част на разговора ни с Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен Интернет говорихме за разминаването между образователната система, нуждите на децата и обстановката, в която растат, в която няма как (а и не е необходимо) да бъдат изолирани от интернет и новите технологии. Г-н Апостолов е координатор на Центъра за безопасен Интернет. За него определено може да се каже, че е от хората в България, които имат най-сериозен поглед върху темата за децата в интернет. В следващите редове Георги Апостолов обобщава пред Lifebites.bg кои са

водещите митове за децата в интернет:

Мит номер 1:
Интернет е вреден за децата и колкото по-късно влязат в него, толкова по-добре

Интернет е толкова вреден, колкото и печката. Ако сме научили детето да не пипа загретия котлон, колко е опасно? За интернет важи същото. Ние трябва да го научим как да ползва интернет, като се предпазва от рисковете в него. За частта колкото по-късно, толкова по-добре – както виждаме, възрастта на децата, когато влизат в интернет спада.

Ако ние съзнателно удържаме нашето дете и му забраняваме, то ще се изолира от останалите. Защото за децата интернет е и тема за разговор и социализация. Те обсъждат играта или какво са видели и т.н. Ако моето дете е там и всички говорят за нещо, за което то няма представа, то ще бъде маргинализирано. Родителят трябва да преценява според средата, в която е детето, степента на развитие на детето. И не изкуствено да забранява, а да се стреми детето да съответства на средата и да може да общува със своите връстници. Но разбира се през насочване и грубо казано през контрол какво детето прави.

Мит номер 2:
Компютърните игри с насилие водят до насилие

Точно обратното. Компютърните игри с насилие позволяват на детето да разтовари фрустрацията, натрупаната негативна енергия, целия стрес, който то трупа ежедневно. Трупа го благодарение на неадекватната образователна система и това, че то е принудено цял ден да стои на едно място. Така акумулира огромна енергия, която няма как да изразходва и тя се превръща в стрес. Една игра с насилие му позволява да излее тази агресия срещу екрана, а не срещу реален обект.

Мит номер 3:
С детето трябва да говорим за секс, когато наближи или му започне пубертета

Когато на детето сме му дали таблет в ръце на 4-5-годишна възраст, ние можем да сме сигурни, че още през първите 3 месеца то е попаднало на онлайн порнография.

Ние трябва да говорим с днешните деца на тема секс от момента, в който сме дали първото устройство с достъп до интернет. По подходящ за възрастта начин. Но най-важното е да им се каже, че това там не е реално. Това е инсценировка. Да бъдат подготвени и да не се шокират. Да му се каже на детето, че то може да попадне случайно на някакви сценки и да се опитаме да ги опишем възможно най-меко. „Може да видиш едни голи хора да правят нещо и т.н. Не се шокирай, това са сцени, които не са за деца и не е хубаво да ги гледаш. Но имай предвид, че това са изкуствено направени неща“.

Мит номер 4:
Понеже децата днес влизат в интернет и работят с технологии от по-ранна възраст, следователно те от само себе си развиват дигитални умения и стават по-грамотни от родителите си

Пълна глупост отново. Дигитално-медийните умения и грамотност са:

  • критичното мислене;
  • умението да намираш, оценяваш и извличаш информация;
  • работа в екип;
  • комуникация;
  • идентичност, която е валидна еднакво и в дигиталното, и във физическото пространство.

Това са неща и умения, които детето не може да придобие само гледайки Ютюб, пишейки си във Вайбър и висейки във Фейсбук. Това са умения, които са от реалния живот и могат да се придобият само с реални взаимодействия.

Така че колкото и да е неграмотен родителят и да се притеснява, че изобщо не разбира какво прави детето с това устройство, щото то видиш ли е “технологичен бог”, да знае, че това, което детето прави, не му развива тези умения. Тях възрастният човек е придобил волю-неволю поради това, че живее във физическия свят. И трябва да помага на детето то да свързва екрана с реалния живот.

Това, което на детето му е нужно, е то да чувства, че родителят се интересува от неговия онлайн живот, защото за детето няма разграничение между двата – това е неговият живот е той е едно цяло. Но нещата са различни. Родителят трябва да влезе през виртуалната врата, за да има контакт с детето.

да опазим децата от интернет
Детето не бива да бъде изоставяно – нито в реалния, нито във виртуалния свят.

Единият от проблемите на скъсването на връзката между поколенията е, че децата и родителите вече не могат да общуват помежду си, защото нямат общ език.

Интернет е общият език

Общуването и на тези теми е изключително ценно, защото утре, когато детето попадне в рискова ситуация, то ще бъде склонно да сподели с родител. Всички случаи, когато сме успявали да предотвратим реално педофилско посегателство, са били на деца, които са решили да споделят с родител, че се е случило нещо неприятно. В същото време – имали сме случай, при който едно момиче беше тръгнало от снимка без сутиен, изнудването продължило и се стигнало до там да прави секс пред камера с две момчета едновременно. Чак тогава се беше стреснала.

Изключително важно е да общуваме с децата на тази тема. Изключително важно е образователната системата да се адаптира към нещата, от които децата имат необходимост.


Още митове за “страшния” интернет можете да намерите на страницата на Центъра за безопасен интернет


Вижте още кои са основните опасности, които дебнат децата ни във виртуалното пространство и как да ги опазим в тази среда

СПОДЕЛИ
Предишна статияПроблемите на децата ни и “лошият” интернет
Следваща статияОпасностите в интернет, които дебнат децата ни
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор