10 полезни съвета, ако се срещнете със змия

1
змия
Как бихте реагирали, ако срещнете змия... Снимка: Foter.com

Ако някога си бях представила, че ще седна да раздавам съвети какво да правите при среща със змия, то със сигурност щях да се шокирам от себе си. Аз? Онази, която губи ума и дума, чува сърцето си в ушите, усеща го в петите, в слепоочието, в лактите и въобще – на всяко кръвоснабдено място от вцепенените си телеса?!

Но времето се постопли и хората плъзнахме по полянки и градинки, натрапвайки присъствието си на изконните им обитатели. За съжаление, крайният резултат от това почти винаги е един и същ – писъци и нечия размазана глава с камък. Ето защо справедливостта у мен взе връх над фобията ми и ме накара да събера (къде от опит, къде от разни умни книжки) малко полезна информация, с която да се въоръжите и заместите камъка, ако се случи да срещнете змия. И така, ето ви 10 полезни съвета, ако се срещнете със змия:

1. Не бъдете агресивни

Истински важното нещо, което трябва да знаете, е не, че повечето змии тук не са опасни за вас. То е, че всички ние сме изключително опасни за змиите! В България са регистрирани 17 различни вида змии и всички те са защитени. Всички 17 вида са в едни или други списъци за опазване на биологичното разнообразие и екоравновесие в природата.

Между другото, два от тези вида змии не са виждани повече от 80 години по нашите земи и вероятно вече са изчезнали. А нас си ни има – което в много случаи май е по-тъжната констатация. Ето защо, първият и най-важен съвет е:

Не проявявайте излишна агресия и не убивайте тези изключително важни за природата същества.

Имайте винаги на ум, че между 10-ти и 14-ти век от чума, разпространявана от плъхове, в Европа са умрели повече от 75 млн. души, а основната храна на тези влечуги са… точно така – гризачите.

Снимка: motoguy250 via Foter.com / CC BY-ND
Снимка: motoguy250 via Foter.com / CC BY-ND

2.  Дайте възможност на змията да избяга

Кога за последно се мерихте? На височина и на килограми? И да е било отдавна, със сигурност си давате сметка, че сте в пъти по-големи от срещнатата змия. В България има едва 3 вида змии, които ако имат късмет, могат да достигнат дължина над 180 см (и трите вида са смоци). Но пък на килограми, съм убедена, че ги удряте в земята. А в природата, както знаете, по-малкият винаги го е страх повече.

Бъдете убедени, че представителят на влечугите пред вас изпитва стократно по-силен ужас. Много от змиите даже се преструват на умрели, за да ги помислите за клонче и да ги отминете. Най-правилното, което може да направите, всъщност, е точно това:

Ако се натъкнете на змия пред вас, най-добре е да запазите хладнокръвие и да ѝ дадете възможност да избяга.

Ако самата тя стои неподвижно, има вариант да не ви е забелязала или да е застинала от ужас. В този случай – най-добре е без резки движения да я заобиколите и да си продължите по пътя.

3. Отдалечете се

Не забравяйте, че змиите биха нападнали само ако сте стъпили върху тях, без да ги видите или нямат възможност да избягат. Излиза, че са далеч по-миролюбиви същества от някои хора, които познавате, нали? Да предположим, че се натъквате случайно на змия, заела отбранителна позиция (издава съскащи звуци, повдигнала е глава и ви наблюдава, издува тялото си).

Първо – имайте предвид, че дори и да ви нападне и да ви ухапе змия – шансът да не е отровна е огромен. В България има 5 вида отровни змии от всичките 17, които споменахме. А от тези 5 отровни – само 2 вида са сравнително опасни за човека. И въпреки всичко – съветът ни в случай, че ви се кани змия е да се обърнете и се отдалечете възможно най-скоро. Ако можете да тичате – тичайте!

Снимка: AlexandreRoux01 via Foter.com / CC BY-NC-SA
Снимка: AlexandreRoux01 via Foter.com / CC BY-NC-SA

4. Предупредете я, че идвате

Разбира се, има моменти, в които е напълно възможно да не видите змията. Природата им е дала преимуществото да имат форма и носят окраски, които лесно да им позволяват прикриване в хабитата, който обитават, а и да бъдат прекрасни ловци. За съжаление ги е лишила от външен слухов апарат и е ограничила слуха им до усещане на вибрации.

Ето защо, ама изобщо не им се сърдете, че не са чули бодрата ви планинарска песен и са се скътали бързо, бързо някъде. Вместо това, съвет номер четири е –

Помогнете им, като ги предупредите.

Ако ви се налага да преминавате през местности с висока и гъста трева или сплетени сухи храсти, стъпвайте по-тежко. Носете високи и здрави туристически обувки с плътни подметки. Движете се бавно и скачайте трупешката от време на време и, разбира се, просто внимавайте къде стъпвате.

5. Какво да правите, ако ви ухапе

И все пак, тя ви ухапа! Е, не сте ѝ любимата храна, но е била принудена да ви вкуси… Стигнали ли сте до този момент има едно основно, изключително важно нещо, което трябва да направите. То ни е завещано още от Дъглас Адамс в Пътеводител на галактическия стопаджия, а именно – без паника!

Помислете си – ако ви е ухапал комар така ли ще се паникьосвате? Все пак вероятността да умрете от някоя от смъртоносните болести, разнасяни от тях е много по-голяма, отколкото от ухапване на змия в България. Както споменахме и по-горе, сравнително опасните за човека отровни змии тук са два вида: пепелянка и усойница. Ето защо, моят съвет номер 5 е:

Запазете хладнокръвие и установете от каква змия сте ухапани.

пепелянка
Ето как изглежда пепелянката.
Снимка: Толга Кантаров – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59675692

Двата отровни вида змии са силно характерни и разпознаваеми – пепелянката има триъгълна глава и специфично рогче на муцуната. На цвят е бежово до светлокафява (“пепелява”, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Усойницата има сравнително едро и дебело тяло, като в повечето случаи основният ѝ цвят е сив до кафеникаво сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма. Усойницата обитава предимно високопланински райони и срещата с нея е доста по-малко вероятна.

6. Как да разберете каква змия ви е ухпала

Ако сте пренебрегнали съвет номер 5, не сте успели да запазите самообладание и да разгледате змията, която ви е ухапала, то не драматизирайте излишно. Просто поемете въздух, пребройте до 10 и… разгледайте мястото на ухапване. Хайде, това поне може да направите.

Снимка: Foter.com
Снимка: Foter.com

Тук няма как да сбъркате – при ухапване от пепелянка остават две дупчици, при ухапване от смок се образуват две успоредни полудъги от малки и разположени на гъсто дупчици, при ухапване от тъщата се отбелязва металокерамиката. Вас ви интересува вариант 1. При втория и третия – няма опасност. Възможно е, разбира се, мястото да се възпали и подуе, ето защо ви съветвам да потърсите медицински център или добре да почистите със спирт или друг антисептичен материал.


Вижте още… каква е истината за смъртта на Клеопатра – умряла ли е или не от змийско ухапване


 

7. Какво да правите, ако ви е ухапала отровна змия

Ако сте изтеглили късата клечка, то в тази позиция са изредени наистина най-важните неща, които трябва и не трябва да правите. Запомнете ги, дори и отровата на нашите змии да не е изключително опасна, ухапването им реално може да застраши живота ви. Ако ви е ухапала отровна змия, ограничете до минимум движенията си.

Трябва възможно най-бързо да бъдете откаран до най-близкия медицински център. Ако пътят до там е повече от 30 минути, то трябва да легнете и обездвижите ухапания крайник, за да се забави разпространението на отровата. Ухапаното място трябва да се превърже. Превръзката се прави над ухапването, не стегнато – така, че да могат да се проврат два пръста отдолу. Може

да се приемат горещи течности

Никакви лекарства и алкохол!

Не трябва да се правят разрези на мястото на ухапването, нито отровата да се изсмуква. Забравете какво сте гледали по филмите. И още веднъж – не правете резки движения и не бягайте. Обадете се за помощ.

Не се паникьосвайте – имате повече от 90% шанс да оцелеете и да разправяте и на внуците си за този спомен.

Снимка: Neil T via Foter.com / CC BY-SA
Снимка: Neil T via Foter.com / CC BY-SA

8. Ако срещнете змия в населено място

Нека предположим, че срещата обаче се състои в населено място – градски парк, полянката пред блока, или дори у дома. Това, което ще ви посъветвам е, да се обадите на Регионалната инспекция по Околната среда и водите. И ако това, че змиите са полезни същества не ви е достатъчно, за да ви спре да им направите нещо лошо, може би информацията, че ще ви глобят, ако нараните змия, с до 5 хил. лева, може да ви въздържи. Къде е цената на един телефонен разговор – къде 5 хил. лева, а? Между другото – ако срещнете и фотографче с питон на морето – също звъннете един телефон…

9. Не се страхувайте

Да си го кажем направо – мен, всъщност ме е страх само от три вида змии. От малки змии. От големи змии и от пръчки, които приличат на змии. Не знам дали този страх е атавистичен и първичен. За съжаление много хора абсолютно съзнателно и целенасочено го насаждат у своите деца. Научно е доказано, че у повечето хора този страх не е вроден, а придобит.

Учени от Университета на Вирджиния в Шарлътсвил, САЩ са направили експеримент, при който са наблюдавали реакциите на 11-месечни бебета, на които пускали видео-материали с влечугите. Оказало се, че бебетата не показвали с нищо, че ги е страх от змиите, дори когато картинката била придружена от

писъци на уплашени хора

Всъщност първоначалната реакция на децата била доста спокойна – сърдечният им ритъм не се ускорявал и те не реагирали буйно на видяното. Което си е истински добра новина, тъй като фактът, че не се раждаме със страхове, всъщност е нещо много положително. Моля ви, послушайте този предпоследен съвет и не насаждайте излишно страх у децата си от змии. По-добре ги научете как да се държат при среща с тях.

10. Как да се борите срещу фобията

Все пак, ако страхът ви не е просто страх, а е фобия, то последният съвет е за вас. Офидиофобия или фобията от змии е втората най-разпространена фобия в света. Тя засяга в различна степен около 1/3 от всички възрастни хора. Хората с по-силна степен на офидиофобия често променят живота си дотолкова, че отказват да ходят на разходки в природата, за да не се срещнат с някое влечуго.

Снимка: lythari via Foter.com / CC BY-NC-SA
Снимка: lythari via Foter.com / CC BY-NC-SA

Те изпадат в ужас само при видео или снимка на змия, а физическите реакции могат да варират от сърцебиене до инфаркт и дори смърт. За щастие,

ако страдате от тази фобия

последните изследвания показват, че имате отличен шанс за успешно лечение. Важно е да изберете психолог или терапевт, на когото смятате, че може да се доверите, за да ви помогне в този процес. Най-често лечението се основава на различни техники за когнитивно-поведенческа терапия. Различните методи работят за различни хора, така че не се страхувайте да опитате нещо необичайно, ако нормалният курс на лечение се окаже неефективен.

Ако внимателно третирате състоянието си, нещата постепенно ще се подобрят и вашата фобия няма да контролира живота ви. Или с няколко думи – съвет номер 10 е:

Потърсете правилната, специализирана помощ, за да може следващия път, когато излезете на разходка, сърцето ви да бие в нормалният си ритъм.


Не пропускайте и факта, че змията, дори и мъртва, пак може да ухапе и убие – вижте как и защо

СПОДЕЛИ
Предишна статия11 признака, че си най-възрастният в компанията
Следваща статияБистра, която майстори чудеса върху торти
Влади Фиданова
Здравейте, аз съм Влади. Винаги съм се представяла с краткото си име, защото Владислава звучи направо шокиращо с целите си 10 букви. Някои от вас може и да са срещали името ми във финалните надписи на телевизионни предавания, за които дълго време съм работила като сценарист, а за други това, че пиша да е абсолютно ненужна информация. Факт е, обаче, че думичките винаги са били моето тайно лекарство, с което лекувам душата си, или оправям настроението си за седмици напред. Харесвам джвъджки. Мразя джинджифил. Била съм в Джумаята.. и в Горната и Долната. Искам да отида в Джаксънвил. И понякога вярвам, че познавам джуджето Хаяско. Животът ми е шарена плетеница от много и от малко – много любов, много неочаквани срещи, още по-неочаквани раздели и едно малко, съвършено човече, на което съм горда майка. По интересно стечение на обстоятелствата, бащата пък е исландски бивш стриптизьор. Казах ли ви – животът наистина може да бъде адски забавен. И в същината си, той винаги, винаги е сладък. До последната хапка.

1 КОМЕНТАР

Отговор