Фестивално Банско: Малко джаз, много музика за сърцето и носталгия по отминали времена

Осемнадесетото издание на Банско Джаз Фест приключи шеметно, забързано сякаш към двадесетия си юбилей.

Любимците на българската публика „Инкогнито“ раздвижиха телата на площад „Вапцаров“ в планинското градче още с появата си на сцената. А преди тях близо седмица под Пирина кипеше живот. Гвоздеят е фестът, а около него се разгаря и позамрялия през лятото туристически бизнес – хотели отварят врати само заради джаза, кръчмите работят на макс, особено в прохладните августовски вечери, камбаната на църквата някак по-бодро звънти, а галерийки, магазинчета и дюкяни чакат нетърпеливо нови посетители и купувачи.

Покрай всичко това и града се ремонтира, текат преустройства. Една баба от дюкянче с фолклорни сувенири се ядосва: „Тая седмица ли точно трябваше да копаят по наш`та улица! Толкова ли не можаха да изчакат джаз феста да мине! Ние цяло лято него чакаме, за да изкараме някой лев, а сега, заради тия разкопки, почти никой не минава от тука!“

babi
Бански баби плетат плетки на площада.

 

И дори само от тия нейни думи ти става ясно през годините в какъв туристически атракцион се е превърнало това събитие. После иди, че разправяй как културните прояви нямали стойност за икономиката!

Но да се върнем към музиката. Началото, както винаги бе поставено с една въвеждаща, пред-фестивална вечер – на 7 август, в която българската формация Ейсид Фолк Файв ни показа колко добре приляга автентичния роден фолклор на строгите джаз хармонии. След тях свежата Мей Лолас с бандата си изпълни живи грууви авторски парчета. Младостта и жизненият заряд лъхаха от тази подготвителна вечер на фестивала, докато в една тузарска зала на близък гранд хотел, Васил Петров изпълняваше песни на Синатра по случай 100-годишнината на легендарния изпълнител на „My Way”.

vasil

Българският Синатра се появи на площадната сцена за официалното откриване на 8-ми, което не мина без фанфари, почетни гости и техните речи на трибуната. В тази съботна вечер мегдана в Банско бе така преизпълнен с хора, че да се промушиш през тълпата бе истинско предизвикателство. Англичани бяха заели места от рано край шатрите със скара и бира и се бяха заредили с типичното за тях “fish`n`chips”, чуваше се и руска реч, на места и македонска. Причината за стълпотворението се оказа една голяма носталгия от 70-те години, наречена Мънго Джери. Мургавият Мънго – Рей Дорсет с неговия бенд запалиха страстите със супер хита си на всички времена „In the Summertime” и от там свириха, свириха… чак до 3 през нощта.

И останалите нощи под пиринското небе не останаха осиротели откъм музика, защото щом приключеше купона на площада, част от публиката се изтегляше към прословутия джем-сешън в Бъндера. Тромпетистът Мишо Йосифов и тази година бе титуляр тук, а много от артистите на основната фестивална сцена, не пропускаха да се изявят в свободни импровизации в малкия пъб.

banskoДруга среднощна дестинация, отворена широко за волни джемове и този път бе по-отдалеченият „Base Camp”. В него освен хора, меломани се оказваха и кучета, шарещи между краката на публиката. Кучета не липсваха и в публиката на площада – някои местни обитатели, други преминали пътя от София до Банско, за да се превърнат в неизменна част от слушателите и зрителите на джаз изкуството и сродните му такива.

Така изминаха седем нощи под Пиринските звезди – в ритмите и мелодиите на Йълдъз Ибрахимова, Дърти Пърчес, Кармен Соуза, Шери Бърг, Мирослава Кацарова, Леонид Пташка и много други.

Дните тук обаче също имат своето очарование. В музея на Вапцаров още на 7-ми вечерта бе открита обща изложба на български художници, на която бяха изложени шаржове на известни музиканти и политици, акварели, маслени платна и ръчно рисувани копринени шалове.

izlojba 1

В читалището можеха да се видят фотографии на музикантите, минали през сцената на Джаз Феста през годините, заснети от фотографа от Булфото Стефан Марков. Пред читалищната сграда, както всяка година, имаше базар на приложно изкуство с работилнички за изработване на глинени съдове и бижута. Някои от големите хотели предлагат планински плаж на своите басейни, а на хвърлей разстояние е и минералния басейн на Добринище. Любителите на голфа също няма как да скучаят в дългите летни дни. Музеите отварят гостоприемно портите си. В духовно-историческия център „Свети Паисий Хилендарски“ може да се види възстановка на килията на Отеца в Хилендарския манастир, където е писал своята „История Славенобългарская“. Къщата-музей „Неофит Рилски“, в която е роден бележитият възрожденец, Веляновата къща с приказните си стенописи, постоянната иконна изложба „Банска художествена школа“ също си заслужава да се видят.

radanova k
Радоновата къща. Снимки: Авторът.

 

Радоновата къща предлага уюта на стар български дом с красив подреден цветен двор, широк дърворезбован чардак и интересни експозиции, разказващи какво се е случвало по тези земи в тракийско и римско време, за бита и делата на банскалии по време на турското робство и в началото на миналия век, когато и местното население е живяло с модните тенденции на Европа. На една от стените в етнографския музей е разположена голяма карта с местностите край Банско, криещи тайни от далечни времена, които си заслужава да се обходят. Останки от късно античната крепост „Ситан кале“, средновековната крепост „Момина кула“, археологичният комплекс „Свети Никола“, високата 26 метра Байкушева мура са сред тях. А извън това, планината предлага разходка до връх Вихрен или по някоя  от множеството пътеки сред дървесна прохлада и прелестни цветни ухания. За любителите на планинското колоездене вече има трасирани маршрути, така че през лятото Банско е привлекателно не само заради хладината на планината, музикалните и кулинарните удоволствия, а и за малко по-екстремни спортни изживявания.

moma
Ето как са живели момите от заможните родове в Банско преди години.

 

Новото Банско се разгръща с още повече атракции – в културно-информационния център на общината на площад Паисий освен галерия със сменящи се изложбени експозиции, има и напълно обновен, изключително модерен кино и театрален салон. През деня там текат прожекции на документален филм, описващ историята на Банско и региона. Запуснатата с години улица „Гоце Делчев“ в стария град вече добива нов облик. Калдъръм с вада по средата, атрактивни мостчета и дюкяни, показващи старите български занаяти – това е проекта на Община Банско, който се надяваме да видим напълно завършен догодина, когато се върнем за XIX-то издание на Джаз Феста. А за шеста поредна година в края на август ще се проведе и Банско Опера Фест. Входът и за него е безплатен, сцената отново се разгръща на площада пред читалището, а датите са от 28 до 30 август.

Отговор